Бат Стан написа: Та в тази връзка следващия октомври просто си пусни претенциите към забраната на мейла на нашия клуб, и ще бъдат отнесени до ИАРА наравно с всички останали, ако нямаш друг начин да я свършиш тая работа.
Тука ще си позволя леко насъгласие с Бат Стан.
В крайна сметка и това ще се опитаме да направим, но има един много по-лесен начин нещата да се случат.
Всяка година Проектът за Забрана се състява по предложенията на регионалните инспекции. Много трудно е за служителите на ИАРА в София да сменят реки в предложенията на местните, защото те самите не познават реките по региони.
Най-лесният начин за промяна е – местни риболовци се събират, обсъждат проблема и се срещат в Регионалната Инспекция с когото трябва. /При това – например в Габрово или Велико Търново – всички се познават/. По този начин може да се повлияе още на първоначалното предложение.
Не очаквайте ние в София да вършим тази работа, поне докато нямаме регионални сдружения в страната, в чието мнение да сме сигурни.
Това, с което ние можем да помогнем засега е – да се постараем да убедим когото трябва – да не добавя реки. Тази година например – при среща в МОСВ ни е обещано да не добавят безхаберно всички липсващи реки от предишните забрани – както правеха досега. Предстои да видим дали ще го изпълнят, защото в нашата държава няма нищо сигурно.
Едно е сигурно обаче – тази година няма да ги има глупостите от предишните години – като например, че река Урдина тече в област Кюстендил или че Габровница има вливане при манастир Седемнте Престола и още куп други такива.
Точно затова пуснах тая тема – за принципите на забраната, които ние считаме, че са правилни за момента. От една страна – ако някой ги приема за разумни – да се помъчи на местно ниво да ги прокара, и от друга страна – да провокираме местните риболовци сами да се задействат. Поне – да ни кажат ако има сбъркани реки, та догодина да ги оправим и тях. И да не чакат някой друг да им решава проблемите.
Това за което говоря – почти е постигнато в област Смолян. Предложените реки в забраната почти съвпадат с предложението на Родопа 2002. Има три-четири допълнителни реки, които може би ще отпаднат в окончателния текст.
Точно обратното обаче е постигнато в област Благоевград. Първоначалното предложение беше уникално. След като възразихме – намалиха шест реки и толкоз. А това е областта с най-обезрибени реки. И вярно, че доста местни зарибяват като нас – обаче се мъчат да набутат всичко в забраната. Предстои да се убедят колко погрешно е това. Защото самият аз доста пъти съм получавал предложения от местни величия да ме водят на някоя от забранените реки. На възражението ми, че реката е забранена – винаги съм получавал отговора – „Щом си с мен – няма проблем”. Пък аз ако реша – след мен няма да остане нищо в реката. И в тая област не съм сигурен, че някой връща риби обратно.
Та се създава впечатлението, че реките там са забранени – в съгласие между Регионалната Инспекция и някои риболовци – с идеята само те да си ходят на тия реки.
С това не казвам, че всички пичове там са грешни. Нито че е грешно ако си зарибил някоя река – да се мъчиш да я опазиш. Това, което казвам е, че най-сигурният начин да не успееш е – ако тази река влезе в Забраната.
Всъщност – примера на област Благоевград е точно потвърждение на принципите, които сме описали в началото – Най-Обезрибената Област Е с Най-Много Забранени Реки??!
На всички, които се помъчат сами да направят нещо по тези въпроси – искрено им желаем успех. Ако имат нужда от помощ – да ни свирнат – ако можем ще им помогнем.