Марияне – според мен можеше да кажеш по-рано за тия ножички, ама нейсе. От мен да мине. Сега вече е късно и без това.
Ето сега за тестовете:
Вчера, 11.11.2012 - неделя, се проведоха тестовете на вода. Вода имаше достатъчно, за другото по-надолу.
Място на офанзивата – Искърското дефиле. Бойната група се състоеше от мен и Лъчо. Мишо нещо се отказа.
Първо превзехме вира под железопътния мост на Бов. Условия – идеални:
С изненада получих категоричен отказ от Лъчо да участва в тестовете, но за него после.
Поради това само половината воблери и блесни бяха тествани.
Рибите предадоха вира без никаква съпротива – т.е. нямаше кьораво кълване. Пет шест воблера изпробвани и три-четири блесни, и нищо.
Но – теоретичните изводи по-горе в темата – категорично доказани!
1. Воблерите играят перфектно. Само един много дребен не мърдаше, но той май е за туич, пък и влакното беше дебело.
Нали чухте Лъчо да признава, че играят. Предстои някой ден и Мариян да се закълне с признание, изтръгнато насила, че халките са №1.
Ето и един от воблерите на снимка:
2. Няколко тежки закачки в подводни клони – откачени много лесно след заобикаляне от долната страна. Абсолютно сигурно потвърждение за подходящия избор на халкички – позволяват отлична мобилност на куката при закачки.
3. Няколко точни замятания в храсталаци и високи клони, от които примамката успя да излезе, без да се сбогуваме, както обикновено се случва в такива случаи.
4. Елементарно изваждане на всяка примамка от кутията.
5. Не събират листа.
Втората офанзива – на водното огледало за ВЕЦ-а под Лакатник:
Там, поради вероятност от наличие на щука, изпробвах и някои блесни с тройки, но и с тях нищо не хванах.
Дефилето се предаде окончателно на бента при Мездра:
Като пристигаме, забелязваме двама колеги, на възраст около 12-14 години /на снимката в дъното/, от които единият лови на спининг? С неква китайска блесна, с която дори и аз не бих могъл да хвана каквото и да било. Като ни видя – хвърли тоягата на земята, ни лук ял, ни чул, ни видял. Изглежда беше респектиран от строгия ни вид, а другият в това време вика – Аз имам билет?
Естествено че моментално последва проверка и се установи наличието на маломерен улов в кофата – клен към 12 санта. Със строг глас колегите бяха информирани, че минималният размер е 22 санта, което ги принуди да го пуснат моментално. Това пък ни поразнежи леко, вследствие на което им подарихме по една блесна – аз една Mepps Aglia №1 – златиста, с червени точки, а Лъчо – някаква сребриста Mosca, пак тоя размер.
Но да се върна на темата за тестовете. На това място получих няколко тежки удара по блесните и воблерите – от кленове по около десет санта. Даже един воблер беше атакуван още във въздуха? От това следва извода, че те си работят перфектно. Опитах се да пробвам и някои воблери за нещо по-едро, но ето какво се получи:
Отказах се да ги разделям и да мятам изобщо нататък. И без това – имаше доста риболовци, но никой не хващаше нищо, освен пръскачи.
Вместо да мятам – проверих отново как се справят младите колеги и какво да видя – единият хванал червеноперка на блесната на Лъчо? Това ни хвърли в тежък ужас и напуснахме мястото покрусени – на път към яз.Бебреш. Там аз все пак след хиляда замятания чопнах един костур, но изневерих на тестовете и използвах костурска блесна с тройки:
Що се отнася до Лъчо – той се отдаде на откровена месарщина тоя ден. Искал на глист с плувка???
Тотално предаде идеята за принос в науката за спининга. И половината време прекара в борба с тежки оплитания и бради, понеже използваше някаква доста странна композиция на линията. В останалото време съдра дребните пръскачи по реката /имаше и едри/:
.... а на Бебреш хвана един приличен уклей – на пет бели червея. Накрая нещо му скъса повод 0.12.
На връщане в колата споделих своя беден опит в риболова на плувка, както и каква е най-подходящата постройка на линията според мен. Голяма грешка. Наложи се да изслушам цяла лекция - за различните монтажи, за различните риби и за различните условия. Лошото е, че не запомних нищо от огромния поток информация – изровен отвсякъде в Интернет. Научих също, че дузина световни шампиони отхвърлят линията, която препоръчах – и все още се чудя как изобщо съм хващал риба досега на плувка?
Накрая изводите – тестовете на практика доказаха теорията безусловно! Всички спорни въпроси бяха отхвърлени – воблерите играят, а халкичките са перфектни – най-добрите възможни! И всички предимства са налице.
Остава най-маловажното - да хвана и някоя риба и сме готови.