naRiba.com

Здравейте, да от WWF съм.
Както вече сте забелязали, морфологичните белези като окраска, размер и т.н. при рибите трябва да се използват само за насочване, но за сериозно определяне на видове разбира се ползват други белези. Ето защо е доста трудно да се направи полеви определител на рибите (,но това не пречи да опитаме де).
За пъстървите има много да се говори и вероятно има много малко генетично чисти пъстърви в българските реки (ако изобщо има).

Ето ви една черноморска пъстърва Salmo labrax от река Дунав, уловена март месец край Белене, с дължина около 40 см. Обърнете внимание че люспите са опадали, реално са толкова слабо хванати за кожата, че падат много лесно, като на уклея примерно.

Стоян Михов написа:За пъстървите има много да се говори и вероятно има много малко генетично чисти пъстърви в българските реки (ако изобщо има).
.

Те това е най-големият проблем.
При безбройните зарибявания от дълбокия Соц, когато са ги мешали и с всякакви риби, внос от всякъде. И при сегашното положение – пак внасят кафяви пъстърви, които са само с кафяви петна. Най-лошото е, че този вид производства се стимулира по европейските програми. Въобще – въпросът с чистотата на рибите у нас, включително тези, които се произвеждат в развъдниците, си е много актуален. Макар че поставянето му е безкрайно закъсняло и може и да не може да бъде решен вече.

Та по тоя въпрос – почти съм сигурен, че има реки, в които рибите са си откак свят светува. Не е стъпвал човешки крак досега. Почти невъзможно да са се преселили риби от ниското, защото е уникално непроходимо.

Лично смятам, че WWF e длъжник в тая посока. Бяха поканени в МОСВ на среща-обсъждане по въпроса – План за действие За Балканската Пъстърва. Февруари, ако не се лъжа. Правихме презентация – какви мутанти се ловят в реките у нас. Щеше да ви е доста интересно.
Щото аз си спомням как изглеждаха тия риби преди 45години – горе долу в началото на масовото зарибяване. И знам как изглеждат сега.

Та имам молба – постави го тоя въпрос /За Балканките, не за черноморските/ пред ръководството на WWF. Ако се заинтересоват – може нещо да измислим заедно. Има много, което да се направи.
Поздрави

P.S.
Ние май сме единствената държава на Балканите, която не прави нищо по въпроса.
Има една организация – Balkan Trout Restoration Group, в която няма участници само от България. Доста странно. И доста срамно.

Радвам се, че сте много активни в опитите си да опазите балканската пъстърва и е много хубаво, че има цяла организация, като вашата, която прави нещо за да я опази. В България има над 200 вида риби и за съжаление голяма част от тях са застрашени от изчезване или са изчезнали, не само като генетичен материал, но и физически. Изчезването на много от тях се случва пред очите ни, много от тези видове са дребни и почти непознати на риболовците и широката публика, защото не са от риболовен интерес, голяма част от тях дори нямат истински български имена, а камо ли организация, която да ги защитава. Други са доста известни, но досега не се е правило почти нищо за опазването им, като есетрите в Дунав например. Но и за тях няма организация, която да се опитва да ги спаси за съжаление, въпреки че те са на ръба на изчезването - не от България - глобално.

Ние от WWF, като международна неправителствена организация, през последните години се опитваме да правим нещо за опазването и на рибите в България, сега изпълняваме проект за проучване на размножаването на есетровите риби в Дунав, пред стартиране е и проект за спасяване на няолко вида дребни и почти изчезнали вече дънни риби в дунавските притоци, като главоча, балканската и малките кротушки, големия щипок и други, чрез изкуствено зарибяване. Но ние сме неправителствена организация, нашата работа не се финансира от държавата и ние също като вас търсим някой, който да дари средства за да опазва рибите,а такива, финансиращи организации, знаете добре няма много.

Не смятам, че WWF -България е длъжник на някому, по скоро смятам, че всички ние сме длъжници на природата. Надявам се, че можем да разчитаме на вас - истинските риболовци, независимо дали организирани или не, да ни помогнете в работата ни по рибите, не само тези, които са обект на риболов, но и тези които изчезват незабелязано.

Поздрави,
Стоян Михов

За съжаление проблемите са наистина прекалено много. И според мен неправителствените организации трябва да разчитат една на друга и да се борят съвместно нещата да се случват. Иначе едни действат в една посока, други в друга и има много малка ефективност.
Няколко примера:
Тая година, съвместно с БФБ и с Грийнпийс - България, се тръшкахме за целогодишната забрана – включително за зоните от Черно Море за стопански риболов. И постигнахме нещо.

После заедно с Балкани и Зелени Балкани се тръшкахме да се пристъпи към изготвяне на План за Действие за Балканката Пъстърва, и не постигнахме нищо.... Засега.

После, ако не се лъжа - заедно с WWF, доста риболовни клубове се тръшнаха срещу един ВЕЦ на Янтра и ги тръшнахме, според последните новини. /Специални поздравления за Стримерите от Русе по тоя въпрос - те са основните "виновници" за цялата работа./

И ето още един пример – носят се слухове, че в района на Рибарица пак се е появил главочът. Ако е вярно – трябва това да се популяризира и да се отправи призив този район да не се зарибява с хамериканки поне - по Бели Вит и по притоците. И да се пази много по-сериозно от токаджии и бомбаджии.

Естествено че можете да разчитате на помощ от риболовните среди. Риболовните клубове навсякъде по света са доста силни организации и на много места се съобразяват с тях. И у нас ще стане така някой ден. Даже вече почва да става. А на всички тях опазването на природата е приоритетна задача.
Просто трябва да свиркате, като има нужда.

Поздрави

....ей такива приказки ми стоплят сърцето....за съжаление и ние имаме нужда от помощ,че унищожиха най-хубавата родопска река Въча,сега ще правят ВЕЦ и на втичалото да Марица,така загина геройски тази хубава река,вече няма участък в който водата да не е хваната,като се тръгне от Кожаре и Кестен,Буйново и Водни пад,мине се през Шириколъшка и Триградска,Мугленска/хванати в бент Тешел/,после в прочутия Цанков камък,после Антона,после Кричимския,после още три частни Веца,около Брестовица и сега вече в Кадиево на около километър преди вливането в река Марица.

Не можете ли просто да си сътрудничите с ИАРА по тези въпроси? Според мен може да се изготвят осведомителни материали и да се дават на служителите, рибарите и т.н. Това с чистотата на рибите е ужасно, особено пъстървовите. Американските пъстърви са една голяма беля - хайвероубиец. Риболова на американска пъстърва трябва да се насърчава, а зарибяването дори на изкуствени водоеми с такава да е забранено. Уловени видимо чисти местни видове трябва да се класифицират и размножават в развъдници - след което да бъдат пускани на същото място или поне в същия басейн - ареал. Ясно е, че средиземноморския, дунавския и черноморския басейн са пълни с мелези, но някои от тях живеят на едно място хиляди години и трябва да останат там такива каквито са. Ясно е, че американката вече е местен обитател, но трябва да помогнем на балканските пъстърви да се опазят и надделеят. В България има поне 10 разцветки балканска и салмоноидна пъстърва на изчезване, а е толкова красива и различна... ако щеш е и дори по-вкусна и по-розова...