Re: Сезон 09 --- един спонтанен излет.
Публикувано на: Съб Ное 28, 2009 7:22 pm
И такаааа, 3 дни подред отварям в спинингов риболов да видя кой, какво, къде, но уви нищо, 3 дни бе хора не ходите ли за риба ????
И викам си аз "-дай да взема да ида за риба, та да пусна нещо у тоя под форум" То верно зима, ама приятна зима.
В четвъртък цял ден следях форума дали някой не иска съвместно пътуване. Е "Не" никой цял ден, обаче вечерта бай ви Златев след 3 месеца
работа без почивка решава, че му се ходи и пуснал тема, която аз успях да прочета едва на сл. сутрин.
Дрънкам му в 9 сутрина
- ко правиш бре френд
той горкия бамборлясал от алкохол предната вечер, вика
- отмарям след сношното запиване
- Айде за риба, му викам аз
- кога ???
- ми сега
- Айде
На това му викам скоростна уговорка за риболов. В 10 вече го чаках пред тях и отпрашихме към Огняново.
Пристигнахме там около 12 без нещо таман по-пладне, нямаше мъгла времето слъчево абе риболовна идилия.
На бързо приготвихме такъма
Ванко едвам керизеше водачите за да надене влакното, като стара баба конец в ухо на игла
С малко усилия всичко бе наред и готови строени за почитна снимка....
и се започна едно обикаляне та ум ми се зайде.
Тук, там, нагоре, надолу и обратно е не рибата отказваше да вземе каквото и да е. В един момент буммм и заковах един прозрачен
през акъла ми мина "попилях ги" може и на глас да съм го изрекъл защото май ме е чул дявола. ммммъъ ни едно не хванах повече
Обиколката продължи обаче рибата все тъй упорито пасуваше. Решихме, че е време да тръгваме кък колата беше едва 2-2:30 часа
съвсем време "не" за ходене(прибиране) но като не върви, на час по лъжичка, бях хванал 4 малки костурчета а Ванко ни едно.
И така разочаровани от неуспешния излет поехме обратно към колата, като профилактично пускахме силикончетата тук там,
докато в един момент стигнахме до едно място, което бяхме преслушали по-рано през деня и "те ти буля Спасов ден"
Провървя ни, започнаха профилактично да се обаждат ситни костурчета голям кеф, по едно време даже стана "гол след гол"
И тогава ме споходи най-голямият ми успех за деня, хвърлям и бамм нещо много яко огъна пръчката.
- Ванка, нещо огромно е. Викам аз борбата не продължи много и на брега се озова този гърбушко
Направо бях на 7-мото небе от кефф, Вако и той успя да закове първия си разбойник на силикон,
в лицето му се четеше изражението на малко дете пред ветрина с лакумства.Вижте сами
Обиколката продължи периодично вадехме по някоя и друга рибка от такъв калибър
И така докато се свечери и стана непоносимо студено.
Тъй приключи още един прекрасен ден на брега на водоема, успях да си извлека заключение,
че риболова за това е чудесен спорт, защото всеки ден е различен (уникален) от предния, и никога не знаеш какво те очаква в следващия залив
И викам си аз "-дай да взема да ида за риба, та да пусна нещо у тоя под форум" То верно зима, ама приятна зима.
В четвъртък цял ден следях форума дали някой не иска съвместно пътуване. Е "Не" никой цял ден, обаче вечерта бай ви Златев след 3 месеца
работа без почивка решава, че му се ходи и пуснал тема, която аз успях да прочета едва на сл. сутрин.
Дрънкам му в 9 сутрина
- ко правиш бре френд
той горкия бамборлясал от алкохол предната вечер, вика
- отмарям след сношното запиване
- Айде за риба, му викам аз
- кога ???
- ми сега
- Айде
На това му викам скоростна уговорка за риболов. В 10 вече го чаках пред тях и отпрашихме към Огняново.
Пристигнахме там около 12 без нещо таман по-пладне, нямаше мъгла времето слъчево абе риболовна идилия.
На бързо приготвихме такъма
Ванко едвам керизеше водачите за да надене влакното, като стара баба конец в ухо на игла
С малко усилия всичко бе наред и готови строени за почитна снимка....
и се започна едно обикаляне та ум ми се зайде.
Тук, там, нагоре, надолу и обратно е не рибата отказваше да вземе каквото и да е. В един момент буммм и заковах един прозрачен
през акъла ми мина "попилях ги" може и на глас да съм го изрекъл защото май ме е чул дявола. ммммъъ ни едно не хванах повече
Обиколката продължи обаче рибата все тъй упорито пасуваше. Решихме, че е време да тръгваме кък колата беше едва 2-2:30 часа
съвсем време "не" за ходене(прибиране) но като не върви, на час по лъжичка, бях хванал 4 малки костурчета а Ванко ни едно.
И така разочаровани от неуспешния излет поехме обратно към колата, като профилактично пускахме силикончетата тук там,
докато в един момент стигнахме до едно място, което бяхме преслушали по-рано през деня и "те ти буля Спасов ден"
Провървя ни, започнаха профилактично да се обаждат ситни костурчета голям кеф, по едно време даже стана "гол след гол"
И тогава ме споходи най-голямият ми успех за деня, хвърлям и бамм нещо много яко огъна пръчката.
- Ванка, нещо огромно е. Викам аз борбата не продължи много и на брега се озова този гърбушко
Направо бях на 7-мото небе от кефф, Вако и той успя да закове първия си разбойник на силикон,
в лицето му се четеше изражението на малко дете пред ветрина с лакумства.Вижте сами
Обиколката продължи периодично вадехме по някоя и друга рибка от такъв калибър
И така докато се свечери и стана непоносимо студено.
Тъй приключи още един прекрасен ден на брега на водоема, успях да си извлека заключение,
че риболова за това е чудесен спорт, защото всеки ден е различен (уникален) от предния, и никога не знаеш какво те очаква в следващия залив
браво бре, що не дръннахте и насам - щях да се включа светкавично 
, че не се знае кога ще се лови риба 
кофти но такава е действителноста.
