naRiba.com

...@ Емо на два - три метра бяха от нас и изобщо не ни обръщаха внимание , даже по едно време един мина между двамата - аве на живо да го видиш му е майката - страшен кеф и когато ви каже някой заклет харпунист , че понякога влиза без харпун - само да гледа рибите - вервайте му - удоволствието не е никак малко ...при нас обаче стана случайно
...Киро пак изби рибата с тая икона

Булти не съм сигорен ,че ще бъде толкова голямо удоволствие,гледайки рибата да плува пред мен .....?????? Надявам се да разбираш какво имам предвид.Аз и със камъни ще почна да я замервам

Хаха Емо и аз съм така.Веднага ще почна да мисля начини да взема поне една риба .В тази връзка се сещам ,първия ми излет на устието на Ропотамо.Влязох в водата кам 9 часа и излязох в 6 часа.Вече бащами го беше фанало секлета,искаше да заминаваме защото цял ден на плажа и беше изгорял ..както и да е бях одарил 10-тина платеринки и доволен излизам от водата, ходя по плажа като герои и хората ме гледат и очаквам баща ми да ме поздрави за улова а тои идва и ми вика "Ъ цял ден за тия дребушлаци ли дремиш" викам ми кво да направя няма по едри а тои ми вика абе как да няма бе ,тука при нас е пълно с кефали .Викам да бе каде са тия кефали аз не съм видял голяма платерина камоли кефал(мисля си че ме базика).Там по средата на плажчето има едно мостче и видях че има платеринаджии викам чакаи да отида да ги видя какво правят тъкмо докато ми изсъхнат банските.Качвам се на мостчето и поглеждам в водата отдолу която е не повече от 30см. и гледам точно под мен един бая голям кефал си плува съвсем спокоино .Слизам от моста на бегом при баща ми и му викам маикооо(всъщност по скоро таткооо) ела да видиш къв кефал има под моста а тои ми вика ъ ко да му гледам нали ти казвам че цял ден се въртят тука ...Отивам аз пак гледам гледам и почвам да мисля тактики ..мисля си ще взема харпуна и от моста ще го стрелям ама много хора имаше и нещо ма хвана срам ,мислих мислих и викам скачам му отгоре няма как да го оставя ...целя се да ми доиде точно под мен и скачам и естествено нямаше и следа от кефала а аз пак бях мокър,следователно още половин час седене на плажа за да изсъхна че да не се качвам мокар в колата .Бащами вече му призля ама кво да прави и тои,знае си ме ...

Интересна история фисерче,разсмя ме сигорно си приличал на котарак дебнещ пред аквариум

...браво Манчо престраши се да напишеш и ти един интересен разказ ....е разбрал си поне къде са кефалите - в повечето случай - не в дълбокото като платерините

Fisherman, чудесен, кратък и с много хумор разказ! Разказвай! Можеш!

Фишчо кефала 100 проц. те е взел за гларус ...докарал си му яко сърцебиене

Да пусна и аз освен една изсторийка въпреки, че то не е точно моя а е на едно приятелче ,с което си се гмуркаме. Та значи решихме да емигрираме до Черно море от Софийското гето, около 10-11 септември и понеже бях чувал от вас за змииския остров ,решихме да го посетиме , да де обаче то тие първо незнаеме каде се намира второ мого биене на път и трето неопрена разбрах че ми е в софия накрая с 300 мъки го намреихме змиярника на мен ми се видя доста красиво и понеже се видя че аз поне няма да се гмуркам извадих въдицата и я хвърлих да чакам Валката (това е мом4ето с което оидохме) тои скочи в водата и незнам какво е правил незнам кого е убивал но се върна с чисто нов THUNDER TWIN а сега да ви разажа той какво ми каза: разправя ми '' скачам си аз в водата плувам си и гледам морска котка или скат аз много много не ги различавам бе такова момче с перки от страни мисла си на главата са да го удара; тоя в лодката ще си изяде парцалите от яд ,;тъкмо реших да стрелям и изпустнах харпуна, слизам да го взема и какво да видя трябва да хода на очен моя харпун и до него ощте един". Както винаги си тргнахме за софия с туку що замразена риба от пазара но и с нова придобивка ластично харпунче, е не е кои знае какво обаче за наща бедна фирма е голяо богатство както и на двама ни екипировката е кажи речи от битака

Здравей , Уиндо ! Интересен разказ , само си опръй малко граматиката за да бъде удоволствието , като те чете човек пълно ...инак браво за историята ...излиза , че Змийския остров е дашно за екипировка място , там съм намирал горница неопрен и баскетболна топка , явно теченията носят всичко там и явно ще го посещавам вече по - редовно ....продължавай да пишеш - интересно е

Всички си мислят, че рибите са същества без чувства, без разум, без...
Не изразяват емоции, когато ги продупчиш със стрелата, когато ги дърпаш с кука за устата, когато им пронизваш черепа с железния кукан ...
Случката , която ще ви разкажа е от преди 20 и "кусур" години, когато стрелях с един "хоум мейд" харпун от чамова дъска с ластици от латексова ръкавица, стрела от 5мм електрод, вързана с капронов конец по средата, сплескан връх и контри, одялани с триъгълната пила.
Баща ми беше хвърлил въдичките за кая близо до едно заливче , а като не кълве и те пече слънце, най-естественото, което желае едно пишлеме, като мен е да се топне в гьола.
Извадих "екипировката" от раницата на татко и харпуна от калъфа за въдиците и реших да отстоявам семейната чест, от към риболов. Екипировката беше най-расовото, което бях успял да закупя или кой-знае как да придобия. Маска - зелена "Хемус", плавници - "Сирена", шнорхел - От ония сивите ПВЦ тръби, дето за 20 минути ти прави рани по венците, дето не зарастват по една седмица. Сега като си помисля, само щнорхела ми струва повече от цялата тогавашна екипировка, ама ....така беше.
Екипирам се аз, а баща ми ме гледа с крайчеца на окото, ама нищо не казва. Какво да каже де...
Влизам и започвам да плувам, между водораслитете и мидите. Те ме драскат по голия корем, по колената и по бедрата, ама нали съм юнак, не ми пука. Иначе видимостта е отлична над три-четири метра и "всичко се вижда". Аз самия плувам като сянка и се старая да съм максимално тих.
Виждам стадо лапини... дребни са за моята мярка.
Виждам един поп, уж по-големичък, ама май и по-мъдър и хич не му се мре.
По едно време, в далечината виждам силует. Голяма риба. ХА... Падна ми....Да, обаче силуета, вместо да се старае да се отдалечи от мен, се приближава.
Когато приближи достатъчно, вече имах възможността да огледам изцяло рибата. Аз бях в сянката на камъка, а тя на слънце на не повече от метър от мен. А водата бистраааа.....
Платерина. Огромна. Сигурно над 700-800 грама. Дърта баба. Да , обаче от коремната перка назад, нещо болна. Покрита с нещо като мухъл.Бяло-жълто на цвят. Горкото животинче. Кой знае как се е чувствало.
Протегнах ръката и стрелата ми беше на 20 сантиметра от тялото на рибата. Тя застина и не мърда.Само ме гледа. Видя ме, няма начин да не ме е видяла.
Може би щях да натисна спусъка, но си помислих, че като я пипам може да се разболея от нейната болест, нещо ми се отврати и не посмях.
Преместих се от другата страна на камъка и пак зачаках. Не минаха и две минути и същата риба дойде и пак застана пред стрелата.Бягай ма... Гледахме се доста време, а тя не помръдва да се отдалечи.
"Няма да е тя" - помислих си. И заплувах бързо бързо до другото камъче.
Пак се хванах за кафявите водорасли и пак зачаках. Не чаках много и пак видях тъмен силует който бавно се приближи."Моята" риба пак дойде. Пак застана пред стрелата и пърхайки с гръдните си перки бавно се обърна и застана точно срещу стрелата, като главата и беше на не повече от една педя.
Тогава разбрах всичко. Натиснах спусъка.....

...накефих се - ЕВАЛА !!!

Ганмен, прекрасно разказваш! Чудесен разказ! Давай още!

Уиндо, моля ползвай българската азбука без цифри! Няма да е зле, ако ползваш препинателни знаци и главни букви при ново изречение! Мисля, че на Венци примерът с граматиката не е най-добрият! Забележката е другарска! Нали сме българи, да говорим и пишем по български правилно! Ако сами не се уважаваме, как да настояваме, другите да ни уважават! Виж в "други" има доста теми по въпроса от Чуруликпенчо! Не искам да те трия, интересни са нещата за които пишеш, но ако продължаваш с 4 и 6 няма повече да ти корегирам текста!

sory за това че не знам да пиша просто пиша бързо и не се вглеждам.
Днес си говорихме с Валката (момчето което споменах в предната история)
та се сетих как хванах един син кит в сладоводи води
Миналото лято през Юни решихе с него да се направим на пещерняци отидохме край село Студена и влязохме в Духлата влизането беше отвратително защото входа през които се намъкнахме е не повече от половин метър височина и метър дължина по този канал трябваше да лазим около 100м но накрая доиде радоста изведнъж височината от пода до тавана стана 3-4 метра и спокоино можехме да се изправим и да поджапаме из пещерата разхождахме се около половин час докато ручеичето по което ходехме не стана река в смиел водата от 1 педя се вдигна на метър и ние спокоино надухме лодката повозихе се из пещерата неопределено време нивото на тавана се менеше с секунди; Ту бе сантиметри над водата и трябваше да залягаме по лодката ту се вдигаше на метри над глвите ни.Поразвозихме се известно време и нещеш ли що да видиш излязохме в малко подземо езеро красота не мога да опиша с думи чувството което те обвзема
при такава гледка над нас на 20 метра висяха сталатити под нас малко езеро с кристално чиста вода. Нямаше начин Посеидон, Океан, Кето, Нерей, Главк,Тетия, Амфитрита,Тетида,Тритон, Протей, Форкис, Понт, Океаниди, Нереиди ,Наяди и всички други знаини и незнаини богове се надигнаха в душата ми, нахлузих акваланга и скочих в водата,моя приятел също. Поплувахме малко отидохме до дъното и отново се кчихме в лодката излязохме от залата но по друг канал малко по голям и мало по широк но този път плувахме по течението не се минаха и 15 минути и видяхме пред нас водопад вързахме лодката за един сталактон и се спуснахме с въже от страни на водопада когато се обърнахме гледката в сравнение с първата беше като да сравниш филиповци с бояна. 10-15 метров водопад голямо езеро като да кавем Бъбрека в Рила . Спогледахе се с валката и нямаше какво да му мислим скочихме в водата тук за сметка на първото езеро бликаше с риба Пъстърва която не се плашеше от нищо бяла и черна мряна в изобилие взех харпуна и нанизах 2 пъстърви знам че е бракониерство но просто не си носех въдицата. Не искахме да разваляме спокоиствието на това райско кътче и се изнесохме на излизане от пещерата риите ми се откачиха от колана и течението ги отнесе незнаино на каде, опитах се да ги хвана но си ударих главата в стената. След като излязохме аз имах огромна синина на челото, с Валката решихме че природата е създала това приказно място не за хората а за рибите аз се опитах да наруша спокоиствието на приказното местенце затова си получих синя кит на челото

Значи духът на пещерата ти е дал знак, че онова, което си направил е нередно.
Друг път не го прави.

никога не съм гмуркал на подобно място , сигурно е голям кеф....ако сложиш и снимки - цена няма да имаш