Изминаха няколко седмици от последния ми риболов на пъстърва и ето, че вчерашният ден беше посветен за няколко часа на любимото занимание
Понесох се с колата към една от работните дестинации, а риболовните такъми неотлъчно с мен в багажника. Работата не спираше, но все пак бях решил да отделя 2-3 часа и да се потопя в магията на пъстървовия риболов в красива планинска река. Мястото беше предварително избрано в предвид маршрутът ми на пътуване. Работа, работа, но цял ден ми се привиждаха риби по непристъпни и девствено красиви места и замятания на въдицата. Ето че моментът за риболов наближи, а аз се приближавах все повече към реката. Бях се я набелязал още от миналата година и ето, че след един от завоите тя се приближи, а тя ми се усмихна гънейки се и лъкатушейки сред скалите
С изненада обаче установих, че е по-голяма от нормалното й ниво, а затова вероятно бяха допринесли валежите от предишния ден. Набързо оправих такъмите, които се състояха в риболовния елек, въдицата на спининг и фотоапарата на гърба, а също и кепът закачен гърба за всеки случай. Поради незнам каква причина риболовните ботуши бяха в София, а не с мен (абе знам каква е причината, но както и да е). Летните сандали обаче бяха в колата и искам неискам трябваше да ги сложа на краката (не правете така толкова рано през годината). Сложих и вълнените чорапи, за някаква "топлина" и се понесох. А реката повече от прелестна, виеща се и премятаща се от вир във вир.
На едно такова място спрях за малко и се любувах на красотата на природата. Листата на дърветата едвам бяха напъпили, а някои се бяха показали вече, но определено още малко и всичко ще се облече в зелена премяна... Направих едно пресичане на реката, а тя както се предполагаше беше и доста прохладна
Започнах на блесни, като редувах една след друга всякакви варианти. Преминах и на воблери като изредих една камара доказали се в боя примамки, но нищо. Не само това, ами нямах и подгонване, което да стопли рибарското сърце. Затова пък гледките следваха една след друга, а те спиращи дъха
какво му трябва на човек. Малко радост от досега с природата, откриваща пред погледа красота след красота.
Времето напредваше, а и часът вече минаваше 19.00 ч, а нямах все още дори и подгонване
Направих кръгом на 180 градуса и обратно в посока на колата, замятайки този път в посока срещу течението. И ето рибите започнаха да се появяват. Разбира се не закачени на примамката, а прибягвайки във вировете. Красиви петнисти балканки в диапазона от маломерни до риби с прилични размери до към трийсетака и усмивката се върна на лицето. Значи реката е все пак жива, дори и без да имам уловена риба. Престанах да сменям примамки през няколко замятания и останах единствено на Пантер Мартин 6. Рибите започнаха да преследват блесната, но само с цел разузнаване
и така имах възможност да наблюдавам колко са големи и какво правят. Забавях оборотите и те също, ускорявах и те с мен. По едно време взе една, че удари, но без да се закачи. Ето на това място близо до дупката на снимката
За мен беше важно, че рибите са там и проявяват интерес, дори и от любопитство
Вече минаваше 20.00 ч и цветовете започнаха съвсем да се приглушават. Чуваше се единствено шумът на реката и тишината, която беше около мен. Дори и клончетата на дърветата не помръдваха притаени от приближаващата нощ. Ударите на пъстървите зачестиха, но само плахо опипваха почвата. Нямах стръв със себе си, за да пробвам дали биха се излъгали на жива примамка. Стигнах до един красив бързей с дълбочина около метър и нещо и започнах да мятам в началото на бързея и с бързи обороти на макарата придавах нужната игра на блесната, а пъстървите я следваха и плахо попипваха. На едно от замятанията се закачи борбена балканка към 30 см по мое наблюдение, но само разтресе върха на въдицата и я видях как се превъртя под водата, но уви. Светлината около мен беше съвсем приглушена, а гънките на водата и аромата на настъпващата пролет и мястото, на което се намирах ме накараха да се потопя в магията отново на този риболов. Сетивата ми бяха доста изострени и усещах самото място. Може би и поради факта, че и краката ми бяха достатъчно вкочанени засилваха това чувство, но определено като затворя очи все едно съм още там горе в планината и усещането е същото.
Трябваше още веднъж да прегазя реката и да стигна до колата, а пръстите на краката трудно ги сгъвах и загубих равновесие, а течението ме наклони и се опрях в един камък, но водата ме заля до над кръста. Ако бях с гащеризона добре, но уви (да не правите като мен). Дълго време след това не можех да се сгрея в колата независимо жегата, която създадох вътре. А и сума неща изпонамокрих в себе си, които трябваше да съхнат по седалките.
Равносметката за деня:
Риболов около 2 часа, риби доста (само видяни), преследващи примамката също доста. Атакували примамката 5-6. Уловени риби 0 бр. Значи реката е жива и това беше най-важното за мен и факта, че се потопих в прохладните й прегръдки.
Пуснах репортажа в тази тема, заради магията, която усетих и исках да я предам на всеки един четящ. Това за мен беше успешен риболов, не заради уловените риби - 0 бр., а заради самото им присъствие, от допира с невероятната природа и състоянието на духа, което изпитах тези два часа в планината.
Поздрави и наслука
тъпанар. Трябва да взема някой урок от Павката.
/ Все пак съм хванал 3 риби, а още не са изминали и 30 мин. откакто сме на реката.Продължих нагоре по пътя и виждам един страхотен вир, ама слизане никакво. А са де: да слеза ли да не слеза ли? Не минаха и 5 секунди и вече се пързалях по гъз по 6-7 метров склон осеян с камъни, пръст, кал, къпинови клони абе още ме боли заднико. Ама се оказа, че има защо да ме боли. Предварително се извинявам за полегналата риба на тревата ама немаше как. След като ми клъвна влакното ми се оплете едновременно в ципа на раницата, в клоните и май в обувката на местния разносвач на хляб който зарежда близкото село. Ето я и нея:
