След многократни поредни валати на спининга и все неблагоприятното време, което ме гонеше ту в София, ту в Хасково дойде време и аз да открия риболова за 2013-та година.
Денят беше 02.02.2013-та. Един много странен ден, не само датата беше странна - нали знаете

Снегът вече почти се беше разтопил, но все пак бахъра си беше бахър навън. Реших да открия на бластерната до с. Брод на река Марица - едно от любимите ми места за спинингуване. Взех и Тубертини-то да го изпробвам. Денят беше странен от самото утро. Докато правех поредното празно замятане се чу нейде на нивата зад дигата яко бръмчене на двигател. Часът още беше 11 и 10, а явно някой там си правеше експерименти. По едно време се вдигна един парашут в далечината и стана ясно, че някъв
адския ентусиаст си изпробва парапланера :
В тоя студ се вдигаше на не повече от 20 метра над земята

Както и да е изтраях т'ва цялото бръмчене насам-натам 30 минути. Докато пичът с парапланера си цъкаше из въздуха над нивата гледам от дясната ми страна нещо много странноооо във водата с гребла

Поредният "екстремист"
Стоя си и не вярвам на очите си. Тия хора направо ме шашнаха в тоя студ

Явно крайната точка на каяка беше Одрин

, щото си продължи смело напред без грам страх от ледената вода
Рибите явно се бяха покрили с юрганите си - нямаше никаква индикация.
Един последен шот на реката преди тръгване :
Запътихме се към Мартинка - последната надежда за деня. Там пък панаира пълен.
Ей тоя "Варж" ми грабна окото - как може на такава кола да сложиш емблемата на Сеат бе човек !!!

Луди хора - колкото искаш !!
На речката излизаха бабушки и морунажи, но хищник нямаше ! Реших да се насоча надолу по течението до самото вливане на река Мартинка в Марица.
Ей тука ми се стори, че земята е супер крива

:
Да, но преди това си беше права :
След 40 минутно упорстване по вировете с микроджигове и блесни вече се озовах там, където си мислех, че ще навлизат щуките - да ама не....пасуваше си хищника цял ден и това си е :

Срещнах се и с един колега - спинингист, май от Симеоновград нагоре по течението беше хванал с джипката, но и той нямаше кълване през деня.
На връщане вече изпече едно хубаво Слънце и просто всичко се промени. Нямаше помен от студеното утро, а под моста на Мартинка вече редиците се бяха разредили доста :
