Най после дойде ред и аз да се похваля с първата си прободена риба.
Днес времето и морето си бяха гадни.Стоя силен вятър и мътна вода,за нищо не ставаше.
Реших да не мокря неопрен.Видимоста беше малка и мислех да си изкарам само миди за салатка и да се поизкъпя.Направих го,но като ме понапече,взех само плавниците и маската и хайде на разходка по плиткачите където са мярка по някое дребно попче.
Като наближих два големи камъка,потопени във водата,от нищото до мен се доближи една риба и започна да ме оглежда,без да се притеснява.Ами как да се притеснява,като нямах харпун и бях с голи ръце.
Леко се завъртам да не я плаша и хайде на първия камък и бегом за харпуна в колата.
По пътя си мисля:-Тя сега седи и ме чака да се върна с харпуна и да я надупча.

Изпуснах платерината и това е...

А други риби така и не се мяркаха,колкото и на се напрягах.Само тая си беше.
Връщам се с попченския харпун,че е по къс а видимостта хич я няма.А той, с тризъбец,правен, с малки контри.
Спускам се малко преди мястото "Х " и леко доближавам с надеждата да я зърна.
Ядец.Няма я или ме наблюдава от някъде и се "хили"...

Продължавам леко напред,но видимостта се влошава от разбиващите се вълни в тетраподите.
Хайде сега обратно.Наближавам заветното място и леко го подминавам.Изведнъж рибката се появява пред мен,но тоя път съм от по-гадната страна с по-малка осветеност и малка видимост.Харпуна го държа под тялото за да скъсявам дистанцията и пръста на спусъка.Леко коригирам посоката на харпуна,но явно рибата го забелязва и почти изчезва от погледа ми и при това с успоредно на мен тяло,неудобно за стрелба ,както и да се погледне.
Викам си пропуснах я.Няма нужда да се стреля.
В тоя момент рибата се завъртя странично,явно любопитна за нещо или за да ми даде последен шанс.
Натиснах спусъка и улучих.

Хванах веднага стрелата и я притиснах към дъното,защото рибата беснееше.Беше около два метра дълбоко.Вдигна се пушилка от пясък от гърченето на рибата,обаче аз натискам към дъното.
Хващам с ръка рибата и я притискам към стрелата за да не се изниже от плитките контри.Когато я доближих за да я нанижа на кукана и зяпнах...

Рибата не е платерина за каквато я помислих а се оказа пъстърва.Морска пъстърва.

Нямаше по-щастлив от мен.Първата ми риба и тя пъстърва.
Не знам дали е добър признак за бъдещите ми приключения под водата,но това е историята.
Ето и някоя снимка за любопитните.
