naRiba.com

аксел написа:...
Димане,при тази дължина на всичките пръчки ти "влиза" стръвта в конуса на сондата,нали???

Винаги! Дори ако стръвта е на малка дълбочина. И това много ме кефи, защото не обичам стръвта да ми да се губи от екрана.

Една 8-ка сом и 3бели за цвят!Сега ако стигна и до по-големите риби,екстра ще е!

Една 38-ка сом и 4 бели за цвят! Ти гониш!

Старче,при сомовете треа яко да тролим за да те догоним! Чух за твоите приключения-Евала!И то на моя любим воблер?

Troli Rapala написа:Една 8-ка сом и 3бели за цвят!Сега ако стигна и до по-големите риби,екстра ще е!

Браво браво,започваш да полудяваш по яз и да влизаш във форма Продължавай кефим се.....

Молодец, Троли!

Едно старо разказче, което да ви топли в студените зимни дни, с пожелания да сте здрави и да хващате по-големи през новата година:
21 август..................
Язовирът ни пострещна с приветливо време. Леки облачета се виждаха тук-там по небето и лек ветрец къдреше ситно вълничките пред нас. Лятото превяляше и надеждата ни да хванем някоя по-сериозна риба ставаше все по-малка. Въпреки положените старания и постоянство, само дребни сулки и една дузина бели риби имахме дотук през сезона, без да броим закачилите се случайно огромни толстолоби, опъвайки влакното и нервите ни и отивайки си след последвалото откачане.
Разтоварихме лодката и багажа и започнахме неизбежното половинчасово сглобяване и товарене на багажа и въдиците. Избрахме правилните воблери и когато достигнахме необходимата дълбочина, пуснахме въдиците. Моторчето равномерно похъркваше и да се се движим бързо с него беше невъзможно. Затова предпочитахме да се движим на „работен ход” и тролейки да се придвижваме и облавяме перспективните места.
Времето минаваше неусетно и само линията на GPS-а показваше изминалия път. Слънцето препичаше през облаците и ни унасяше в сладка дрямка. Доливахме бензин през няколко часа, хапнахме набързо, вече стана след обед и никакъв удар! Очевидно излетът отиваше към графата „както обикновено” – без риба.
Облавяхме методично местата, които ни бяха дали слука преди и правехме широки завои, за да не вадим въдиците. Сменяхме воблерите, дълбочината , скоростта и дистанцията, но нищо. Изведнъж върхът на най-ловящата въдица бавно се наклони и остана в извито положение. Мястото беше дълбоко около шест метра, воблерът газеше на три, така че беше или мрежа , или риба. Спрях двигателя и поех въдицата. Авансът засвири и влакното тръгна да се източва. Явно, толстолоб, помислих си аз, но след малко спря и започнахме играта – напред и надолу и назад и нагоре. Явно беше сом. След половин час рибата беше под лодката, напъваше със сила и не искаше да се предава. Стараех се да поддържам еднакво напрежението в линията – на ръба на възможносттите за здравина на воблера. Шад-рапът, който бях сложил, не ме беше предавал досега, но и не биваше да се напъва повече от необходимото. Мекият връх и монофилът поемаха резките удари и беше въпрос на време да се измори рибата. А тя разчиташе повече на силата си и по- малко на скоростта. За беда задуха ветрец, който охлаждаше челото ми и страстите, но лодката от него започна да се движи към брега. Дълбочината постепенно намаляваше и когато стигна три метра сомът се поизмори и се вдигна към средните слоеве на водата. Опитахме се с греблата да се преместим по-надълбоко, но вятърът се усили и стана невъзможно да се борим с него. След десетина минути рибата се показа отгоре – двуметрово чудовище с огромна уста и мощна дебела опашка!
Вятърът ни носеше към брега и започнах да се страхувам, че може да удари с опашка по дъното и да се откачи. Добре щеше да е, ако имахме канджа, за да ускорим ваденето, но нямахме. Вдигнах очи към хоризонта и видях лодка, която приближаваше към нас. Колегите спряха на достатъчно разстояние, за да не плашат рибата – явно бяха рибари с опит. Попитах ги за канджа, но те ни казаха, че нямат, но сомовете ги ловили с ръце.
Дойдоха бавно към нас, в това време вятърът отново ни задуха, дълбочината стана метър, а лодката почти опря до брега. Адреналинът ми се качи до върха на косата, очаквах всеки момент сомът да удари с опашка по дъното и да се откачи. Единият от колегите слезе от лодката и нагази във водата, прегърна сома и го повдигна и в този момент рибата се разлудува. От резките движения воблерът се закачи за корема му и се откачи от рибата. Изтръпнах при мисълта за забитата в тялото му тройка – преди години имах подобен случай и се наложи да ходя на хирург, за да ми извади куката от пръста. За щастие острието не беше влязло много дълбоко, или колегата беше достатъчно твърд да я извади от тялото си.
С общи усилия рибата беше на брега. Тялото ми се тресеше от натрупаната умора и адреналин. Направихме снимки, които се оказаха в последствие разфокусирани. Благодарихме на колегите ,но развълнувани от улова забравихме да им вземем имената. Без тяхната помощ може би нямаше да извадим рибата. Дойдоха навреме и помогнаха професионално и без корист. Сомът беше дълъг 198 см и тежеше 48 килограма. По-голяма риба не бяхме хващали. Тя се оказа и единственият ни сом за сезона, но важно бе, че човешкото приятелство и взаимопомощ надделяха над инстинкта на рибата.
На всички риболовци пожелавам да срещнат такива приятели по водоемите, а на колегите, помогнали ни за изваждането, пожелавам сомове поне два пъти по-големи от този!

Приятно разказче. Благодаря, беше ми полезно. Напомни ми за разказите на Милко Георгиев. Той по смисъла на закона си е бил чист БРАКОНИЕР. Но за приятелите си е герой. Защото е всеотдаен. И човечен. И открит. Не е вярно, че заради приятелите си не е споделял тънкостите в риболова на кльонк. СПОДЕЛЯ в пресата местата, монтажите, стръвта, говори си спокойно и открито човека. Защото е нормален човек, а не комплексар. Едно наум, че е бил най-успешния сомаджия и всички са се учили от него. Което означава само едно- този човек се е отличавал от другите със своите ЗНАНИЯ. И Левски по смисъла на султанския закон е бил разбойник и престъпник. Даже не е бил българин, а турчин (с турско гражданство). Днес Турция може само да се гордее с неговата личност. Но за нас, той е нашия идол и национален герой.
Тролка, много добре знаеш, че това сомче не е осмичка. Какъв е смисъла...? Този, който навремето те презентира като човек, който никога не би излъгал в килограмите, отново не е бил ИСТИНСКИ, а е гонил чрез теб користни цели = позьор, пардон... позор. Холивуд също е един голям позор. Защото тези от Холивуд знаят, че тълпата има нужда от герои, а публиката отива на кино, защото обича да бъде лъгана. Затова им дава и двете.
Та така - с хората, приятелите и човечността.

Благодаря Старче за вълнуващия разказ! Историята обаче не е ли малко старичка? Ако може да разкажеш за последния си Трофей,че го хвана два дена след като си тръгнах и лично ми е любопитно какво се е случило от първо лице?

Ще разкажа като ми остане малко свободно време.

О.К.,дано да е преди следващия!

По-миналата есен (2016) нивото на водата беше доста високо и рибите (бели) излизаха на голяма дълбочина. Това ме принуди да сложа конец на въдиците с тест, равен на монофила ми - около 14 кг. Вече съм писал, но пак ще повторя: Като новобранци започнахме с по-тънък монофил, но след загубата на няколко воблера се спряхме на дебелина 0.40. Този диаметър ни даваше сигурност при закачка влакното да не се къса, докато лодката спре. С този диаметър при закачка и при набиране после, лодката ни (надуваема) вървеше към закачката без да се къса влакното. И хабер си нямахме тогава, че с тези такъми може да извадим и сом. Та, след това отклонение, пролетта продължихме с конеца, докато закачихме първия воблер. При опита ни да го извадим, конецът се скъса и това ми даде повод да сложа отново монофил на всички въдици.
Сега за сома:
Хванахме го в средата на октомври. Случайно! Нямам сомски воблери, всички, на които съм вадил сом са хващали и бели риби. Този ден имахме вече 3 бели и затова сменихме малко трасетата да търсим нещо по-едричко, което се и случи. Всички знаете - на TDD11 HT. След тази случка, всички приятели си накупиха същия воблер, но никой не се похвали с успех на него. Нашият се поразкъса от сома, но го ремонтирах с епоксидно лепило и продължи да лови бели риби. Изводите си ги направете сами!
Сега за тактиката на вадене.
Здравината на 1 система се определя от най-слабото и звено. При тролинг това е воблерът. Няма полза от прекалено здрава линия и супер макари и пръчки, които може да те подведат и да изправиш кука или да ти остане само лопатката на денсъра. Поради тези причини, вадя големите риби бавно и с търпение. Нямам голям опит с големи риби, но най са ме затруднявали риби с тегло - 20-40 килограма. По-малките имат скорост, но нямат тяга, по-големите - обратно. Този ни беше най-борбения досега - над два часа, докато се предаде.
Това са ми спомените от този риболов, ако нещо съм пропуснал - питайте!

Старче,има ли година в която да нямаш едър сом? И според мен сомовете 20-40кг. са по-борбени,защото са бързи и издръжливи!

Поздрави за успеха и хубавите разкази старче.
Троли привет и на теб друже.
Аз също имах интересна случка която би те заинтересувала троли.
Потеже е в твоята област със супер лайт такъм.

beis написа:Троли привет и на теб друже.
Аз също имах интересна случка която би те заинтересувала троли.
Потеже е в твоята област със супер лайт такъм.

Привет Бейс! С радост ще прочета и твоя разказ за да се заредя с положителна енергия и емоции!