Та да ви разправя, как първия ден се видяхме с Гълъбов без да се чуем, ....та към 18 ч. чувам познат сигнал на кльонк от 1 км и си казах това е той..

, като ме набижи на 300 ярда му махнах за поздрав....и той ми отговори..

..- чувам, че някой много специфично кльонка и си казах, че си ти....та разменихме няколко приказки, че се и движихме на 20-30 аршина един от друг, когато ми трясна първият и докато хвърля цигарата и кльонка и си замина.....

,
Презаредих отново с последната рибка, пак моабет и след 10 минути повторение на филма....

-Каза ми, щом нямаш живи-слагай мъртви...

, с к'ъв монтаж си да видя,...-ами... с твоя да го ева...

.Та си провери и неговите две въдици ...и те празни и няма рибки....
Казвам му: - Знам че си велик, ама без рибки, как ги ловиш?..

. и един голям смях избухна....
Та на скорост се придвижихме към брега и той хвана няколко. като първите две ми даде, да не съм валат, че предния ден са си хванали 3-и с жена му и 3-и изтървали...

за сефте за таз година.
Та докато той си ловеше слънчеви....и бавно пръта взе да ми навежда...-не може да е закачка, тука е дълбоко-казах си ...надигна отново леко и пак надолу бавно докато върха на пръта се срещна с водата и здрав ряз му лепнах...чу се лек "дрън" и откач....и това беше...повече не пипна до мръкване 21.30 по-точно...
Та извода, че 8 ч. пълна тишина и няма никой, а като се разприказвахме и кльонкахме двама взе да взима, та митовете на Дончу за тишина - не вървят...
