Митко, аз оставих цигарите след 20г. пушене на 22.03.1985г. От раз! Пробвал съм поне десет пъти до тогава, като съм си слагал срок. Един, два или три месеци и в резултат се измъчвах да ми изтече срока и да запаля.

Първата цигара ми е била отвратителна, прибледняване, учестен пулс, отврат в устата, но след 5 минути ръката ми сама си вадеше нова.

Отказах ги на свадбеният си ден за винаги! Никой не вярваше! Най-малко жена ми!

Три-четири години след това съм сънувал , че пуша, будил съм се яростен към себе си и като разбирам, че е било на сън се унасях отново в блаженство.

Тялото, мозъка си иска наркотика, независимо от волята. Години минаха додето да стана независим от цигарите, да играем шах, бридж или да си поркаме, другите да си пафкат , а аз не. Но имам едно правило. Цигари в ръка не вземам! Кефи ме аромата на хубава цигара, но мириша отворена кутия! Нямам си доверие на ръката!

Подвеждала ме е! Я някоя цигара, я чашка, я да погаля нещо!

Та да ти кажа, че дробовете ги изчистих за един месец, а никотиновият глад ме е тормозил години, додето го преодолея напълно. Тогава, през 85г. много ми помогна за отказването харпунджийкгното. Вече бях здраво налапал шнорхела, но на плиткеша можех да бучкам дребосъци спари, зеленушки и платеринки. Хубавата риба я виждах, но неможех да я стигна. Под 8-10м. Видимодтта над 25-30м!Това ме амбицираше. Да я стигна дълбочината под 10м.! И за един месец след отказването ми слязох. А от там и голямите риби. А тогава можех да пуша каквито и да са цигари произведени където и да е! И най- голямите екзотики!

Харпундхийството на мен изигра тогава ролята на избиващ клин.

Само мисълта, че след работа или в петък ще съм там, под водата, в онзи тих свят, без досадни, а с интересни същества и неподозирани гледки и случки, ме е крепил. Вероятно и воля съм имал, но без тази моя нова всепоглъщаща страст, едва ли щях да успея толкова лесно! Ти си си на морето, а си и йога. Можеш!

А ще повлечеш Спуук и други приятели! Така, че: Успех!
