Статистически погледнато, на яз. Ивайловград най-добри резултати лично аз съм имал през месеците октомври и ноември, което е в разрез с тезата, че най-добри резултати /говоря за едри риби/ се постигат през м. август.
Бат Петьо Жишев също е твърдо убеден, че август е най-резултатен за големите добичета. Милко /бог да го прости – също/. Но това не изключва слука и през другите месеци, плътно до м. декември.
По отношение на това: на каква дълбочина? – Е, това е един от големите въпроси в този риболов.
Продължавам да експериментирам и в това отношение. С изключение на миналата година – повечето ми удари /и сомове/ бяха на дълбочини под десетия метър. Прави ми впечатление, че след втората половина на септември – трудно се лъжат големите животновъди, на дълбочини по-малки от 8-10 метра.
А и има и едно друго мнение – дали сома чува кльонка на дълбочини от порядъка над 20 метра? Или тогава го ловим по-скоро на стръв – не толкова на кльонк?
От какво зависи това, на каква дълбочина се храни /или докъде се вдига/, а пък като се вдигне – дали ще вземе? Все въпроси, на които трудно може да се даде еднозначен отговор и могат да се изказват доста мнения, но кое е вярното?
Тази година, открих странна зависимост на активността на сома като цяло от нивото на атмосферното налягане. Бях чел доста теории и по този въпрос, като почти никоя от тях не оправдаваше на практика. В началото на ноември бях за пореден път на язовира, като първите два дена, беше кофти време /лек дъждец на пресекулки/. От три години имам и барометър, който редовно го мъкна със себе си /в лодката/ и ми беше писнало да го гледам, защото не откривах никаква ЯСНО изразена зависимост между нивото на атмосферното налягане и активността на мустакатия. Е този път се случи нещо доста странно. Както споменах – първите два дена кофти време, но и няколко удара и един изваден. Все си викахме – ей, сега да се оправи времето /да спре да вали/ и ще ги скъсаме. На третия ден, до към 10,00 ч., мъглата се разсея, дъждът спря, изгря слънце и ........................... – пълно мъртвило.
Като прерязан беше. На сонара никакви риби не се вдигат, рибетата висят като мъртъвци по куките, нулева активност. Не помогна и промяната на честотата на ударите, броя на ударите в серия, промяната на дълбочината, на която пускахме. С две думи нищо. И тогава, авера вика – абе, я виж какво е налягането. Като погледнах – и
. Не бях виждал толкова високо стрелката. Налягането се беше вдигнало доста и то в продължение на не повече от десетина часа.
Има и друго – ще изкажа едно лично наблюдение, което още не мога да твърдя със сигурност, но откривам някакво зрънце истина. Приемам условно, че класическата школа в този риболов на язовир Ивайловград е разработена от Петьо и Милко.
Та, забележете какво е поведението на хора, преминали през тази школа – лодката се пуска на дрейф от входа или даже в самия залив /деренце/, като целта е формиращите се, предимно вечер и през нощта низходящи течения да изтикат полека лодката от залива. Целта, по този начин е да се облавят входовете на заливите – места традиционно смятани за перспективни.
Същевременно, често наблюдавам колеги, които ловят в самия талвег на язовира и не държат да се придържат към тази схема. Посоката на дрейфовете на тези колеги, понякога нямат никаква логика. И въпреки това – пак се постигат резултати. Дори понякога доста добри.
Та наблюдението ми е, че през лятото /особено нощно време/ като че ли резултатната стратегия е именно тази на “класиците”, а колкото времето по-напредва към есента – толкова по-близо до талвега. Вие как мислите? Каква е презумцията всеки път когато избирате место и позиционирате лодката, като се ослушвате за това: откъде духа вятъра? Как избирате мислената траектория на бъдещия дрейф, който Вие считате за “идеален”?
По отношение на спора, от последните няколко страници за температурата на водата в дълбочина и термоклина:
Личното ми мнение, е че това е теория която още тепърва ще търпи развитие и доста от отговорите на въпросите, които редовно си ги задаваме, се крият именно там. На Ивайловград – през август, температурата на водата в дълбочина на различните места по язовира е различна. На “Стария мост”, взависимост от годината до къмто деветия ,десетия метър, тя има минимални /почти незабележими отклонения/, а надолу е лед, докато на “Лика гьол”, например, водата има минимални отклонения в температурата почти до самото дъно. Искам са кажа, че през горещите месеци, температурата на водата по протежението на язовира, в дълбочина е различна. Затова, както някой по-горе писа, като се гмуркам на “Мангър дере” – след 10-тия метър става бая бахар, но същевременно на “Саите”, например можеш да се правиш скуба дайвинг
, без опасения от това че можеш да замрезнеш.
През есента положението обаче, коренно се променя и тук съм склонен да се съглася с колегата Телето, по отношение на неговата теза.
Хъммм май не си много прав.Нямам уред да я премеря,обаче август- таз година ми беше напекло и се пльоснах в водицата да поплувам.Че имам и един гаден навик да се навирам в дълбокото.Ама по надолу водата зе да става една такваз студенааа.Не знам...-на таз тема не мога да споря,щото не съм правил никви измервания,че нямам таквиз уреди.Па не се защитаваме по комшийски-отеца е от София ,язе съм от Свиленград.
тя не бе затворена...даже бе оповестена тук в тоя саит...и е редовно мероприятие...заповядай на следващата 
За бялата риба да не говорим... Но думата ми е че в момента кльонкаме не само по заливите а и на места за които със сигурност знаем че "държат" сом.И хич няма да е учудващо ако ни видиш да бучкаме и некъде по средата на гьола.За дълбочината съм заинтригуван ,че удар на по голяма от 8 метра не сме имали,обаче обещавам че догодина едната въдица ще е винаги по дълбочко хакната...