naRiba.com

Поздравления на Златко таз година ни ги представя сладко!
Поздравления и на останалите колеги и те добре се преддставя!
Аз този сезон до тук нещо все не съм във Форма, но както казва Ники сигурно съм ....бен.
Та само миналата седмица влязох в час и направих два добри риболова. От тук на сетне вече ще върви. Ето един разказ за това, което мина.

Младите колеги да не взимат пример от това, че стават грешки. Малкият шнорхел и дългата тръба не позволяват на издишаният въздух да излезе напълно и след това го вдишаме наново. Много е опасно и може да доведе до замайване, ако усутите такова по най-бързият начин на брега. Тя рибата няма да избяга.











Един различен ден

Беше средата на лятото, Водата се беше постоплила времето изглеждаше да е дъждовно, а това означаваше, че няма да имам и задачи. Имах свободен ден и се чудех къде да се натопя.
Бях си избрал едно малко по-далечно място на север от буните на Варна. Докато се наканя да тръгна мина време и слънцето беше преминало вече връхната си точка. Паркирам и и гледам как хората се изнасят, че един облак се приближаваше. Не изглеждаше толкова страшен, колкото кучетата, които ме наобиколиха, когато слязох от колата, но малко се опитах да се престраша.
Почвам обличането и подготовката за влизане. Слагам сапунката в неопрена, обличам се, слагам чорапите намествам тежестите в жилетката и по колана, накачулвам буя с нещата и точно да затворя колата почвам да си търся маската и шнорхела. Няма ги. Спомням си , че съм ги свалил и явно не съм ги взел.
Ми сега, не съм си и взел телефона да се обадя на приятел да ми даде, не ми се и връща, пък уж имах време. Още преди време, когато си изгубих маската и почти си провалих риболовът, добре , че беше едно момче да ми заеме неговата се върнах и на второто гмуркане си я намерих, си нося резервна в колата. Добре поне ще мога да виждам, но как ще раздишвам, като исках и да правя дълбочини.
Взех едно шише от минерална вода от колата, излях остатъка и пробих дупка от горната страна. Все е нещо.
Нарамих си нещата и бегом към водата. Тя не изглеждаше много бистра в плиткото но в дълбокото си се виждаше.
Още с потапянето и виждам дребни рибки на повърхността. Аха поне ги има. Закотвям буя и изпробвам системата с бутилката. Става, но не е голям кеф, там където няма вълни на завет си е добре, но в дълбокото се пълни с вода и ми пречи на пълното отпускане а и шишето доста се пълни с вода под водата трака шумоли и не е приятно. Завързвам го с една допълнителна тежест за котва и го оставям на камъните преди гмуркането. По-добре е така не ми пречи под вода. Така направих няколко хубави гмуркания, но разкарването до ,,шнорхела“ пак не ми допадна. Оставих го да си почива а аз направих една малка разходка.
За раздишване стъпвах на камък и така си почивах, но пак не беше много удобно, имаше си и вълни и не можех много добре да си отпочина.
След около час в мъчение си се отказах и тръгнах към колата. Там приятелите пак ме наобиколиха, последва скоростно прибиране на нещата в колата. Сваляне на неопрена много бързо и обличани в колата. Огледах се и за забравени неща, но от колата и не видях да съм оставил нещо.
Потеглих, но още не съм се отказал от гмуркане. В близост имаше и курортно селище. Реших да потърся шнорхел. Имаше една алея с магазинчета и от едно на друго си намерих не е идеален жълт дебелина колкото кутрето, но за 4 лв. повече не можеше да се желае.
Връщам се към Варна слушам си музика и си представям как ще продължа. Доволен от взетото решение пристигам да поТракам до Варна. Паркирам колата и се заемам да тунинговам новата придобивка. Мерех чертах и взех, че го скъсих с пет пръста. Навих и черен изолирбанд и стана бижу. Готов съм за влизане. Да ама не пак ми я няма маската. Нямам трета. Явно в бързината съм я забравил въпреки, че се огледах. Май май ще се прибирам, но после хич няма да ми се тръгва, по-добре да се върна да я потърся, и хайде пак на конете.
Пак си слушам музика, но настроението не е вече така приятно. Пристигам и започвам да се оглеждам. Времето си беше все така дъждовно и това ми даваше надежда никой да не я е срещнал. По този камък по онзи никаква не се вижда. Преглед в колата пак не се обажда.
С наведена глава си тръгнах е поне се разходих. Нещо обаче ме човъркаше и след известно време спрях извадих всичко от колата и пак прегледах хладилната чанта, която ползвам за неопрените и мокрите неща от гмуркането. Няма и няма.
Прибрах всичко, но с усещането, че нещо не е наред. Потеглех, но след 10м спрях.
Отворих багажника и взех горницата на неопрена първото нещо, което усети ръката ми беше маската. След бързото събличане е останала там и през цялото време си е била там.
Надеждата ми се завърна и хайде пак обличане. Вече всичко е наред дори и слънцето се опитваше да се показва. Не ми се вървеше и реших да влизам направо от брега.
Нарамен със всичко въобще не видях водораслите по камъните и такова хубаво падане по камъните направих, че не посмях да се помръдна.
Главата за щастие беше добре лакътя и коляното ме наболяваха, но се успокоих и се потопих.
Как съм мерил незнам но шнорхелът идваше къс. Трябваха ми 4-5 опита да се откажа.
Не напълно, но излязох до колата и с изолирбанда прикрепих отрязаното парче.
Лампичката ми беше светнала много отдавна, че морето не искаше да ме допусне. Интуицията ми дали работеше правилно или аз не правех нещо както трябва. Може би нагласата ми не беше правилна и трябваше нещо да променя. Преди да се потопя почаках малко. Слънцето вече си се усмихваше добре. Нямаше толкова много облаци морето се беше укротило и усетих , че всичко вече е наред.
Още при първото гмуркане виждам платерини, а от доста време не съм виждал. Добър знак. Водата е малко мътна в плиткото, но не ми пречи. При второто пак ми идват вече съм по-подготвен и стрелям , пропускам, но поне знам, че ги има. Тих съм и изчаквам да преминат.
Издърпвам леко стрелата, и изплувам. Зареждам и пак се гмуркам идват по същият начин на около 20та секунда. Пак пропуск. Не съм стрелял отдавна в мътното а още не съм се настроил.
След две три гмуркания пак ги виждам, вече изчаквам по-добре и първата рибка е факт.
Кукана е на буя и малко пошляпах около него и рибките май се бяха преместили. Преместих се и аз и ги открих пак в плиткото. Мярнах и една едричка да си похапва по камъните и малко се надхитрявахме, но тя излезе по- хитра от мен. По добре, че ще идва и период на размножаване.
Реших да се преместя малко в дълбокото. Там си беше и бистро. Пак си имаше и рибки, но нещо все ми се струваха малки. При едно от гмурканията виждам и забързан кефал да се опитва да ме обиколи. Изчаквам да дойде пред стрелата, но и той хитър. Точно да се изравни и се врътна и се върна. Оглеждам се и за рапанчета и от време на време вземам по някои по- едър. Докато не видях един камък с хубави миди започнати от рапаните. Почистих го добре от рапаните и приключих с тях.
Пак си се върнах в плиткото. Слънцето вече си се беше леко прикрило и хвърляше сянка в брега. Рибките не бяха толкова много както преди това , но пак видях хитър кефал. Доволен, че всичко свърши добре реших да излизам.
Изводите този ден са много.
Да не забравям за прегледа на оборудването,
Да съм подготвен и настроен.
Да внимавам и да преценявам
Да несе отказвам, но да не съм безразсъден.
Да мисля преди да правя нещо.
Да не бързам.

Поздравления за снайпериста! Нямаш празно! Златко с тази квалификация си само за устието на Резовска! Нито един талибан няма да преплува у нас!

Гмуркане с Иво

Беше първата учебна седмица. Ваканциите при баба и дядо бяха свършили и децата с вълнения очакваха срещите със стари и нови приятели. Трепети по първолаци, ученици и надежди за по-добри възможности. Децата на Иво също бяха първолаци. След първите дни и вълнения, се чухме с Иво, обядвахме заедно. И на двамата много ни се гмурка и все търсим възможност за допир с морето. Аз си бях оставил нещата за гмуркане в Каварна. Той предложи да ми даде от неговото оборудване и да направим един излет след работа. Така в четвъртък преглеждахме прогнозите и форумите потеглихме към Карантината. Точно паркираме и виждам познат колега Стефан, който току що беше излязъл. Често сме се засичахме тази година. Той каза, че било мътно, даде ни и информация за положението а и отразените вълни нещо не ни харесаха. Решихме да не обикаляме много и да отидем на носа, все пак се стъмняваше бързо и нямахме много време.
Паркирахме колата. Аз не бях посещавал мястото доста години. Нямах приятни спомени, бяха ми откраднали неща от колата.
Иво е почти една глава над мен и по широк в рамената.
Той беше взел неопрена, които му предадох, беше ми подарък от Анатоли от времето, когато се гмурках само с долница. Тогава получих малко преди рожденият си ден изненада, която много ме зарадва. Не само неопрена но и жеста. Благодаря Анатоли! Така сега пак се срещнахме и погмуркахме.
Плавниците бяха късички, но с тънки чорапи ми ставаха без да падат.
Тежести събрахме почти достатъчно, коланът не беше гумен, но с пристягане държеше добре.
Харпунът 65см Елмаз Дениз, леко тунингован от приятел. Стрелата за попчета, с тризъбец, но контрите нещо не държаха добре. Главата е затворена и стрелата преминава през втулка.
Ластикът не беше с втулка а цял минаваш от долната страна на главата.
С подобен сет, но с ластици с втулка преди години на Болата съм вземал платерини.
Точно си бях загубил харпуните и ми беше останал само този. Добре че после се намери едно добро момче Димитър да ми ги върне. Благодаря Димитре! Харпунът определено не е нещо особено, но за попчета си е много добър. Много години само го разкарвах, без да го ползвам, гледам вече и Иво го разкарва само, но днес ми беше идеален. Не съм стрелял по попчета много отдавна и сега можех да опитам.
Маската беше резервната от колата. Шнорхелът също този с който трябва да се внимава.
Нямах буй, но Иво имаше. Аз и без това си стоях в плиткото.
Облякох ме се и се потопихме.
Водата не беше много бистра, но си беше още топла. Неопрена леко ми стягаше в гърдите, бях си свикнал с тънкият, бях и леко лек, но подпъхнах един камък и почти съм добре с тежестите.
Още в началото видях едно голямо главесто попче скрито в една потопена автомобилна гума.
Прицелване изстрел и пропуск. Нещо по напред беше изстрелът. Малко по-напред до една хубава скала виждам друго черноглаво попче. Резултатът след изстрелът пак същият.
Иво вече е в дълбокото гледам го отива към една мрежа. Подвиквам му не ме чува, но гледам , че после смени посоката. Аз пак по попчета си гледам. Минавам малко по в страни. Там и е малко по-мътно има ситни камъчета в брега плувам от горе и гледам как едни кефали се изнизват. Бързи са и не са ми оферта.
Гледам за буя на Иво той е малко по-навътре. Виждам му и плавниците когато се гмурка. Има хубава апнея. Този път обаче излезе бързо. По движенията му разбрах, че има слука.
Намирам още хубави скали и по-бистро място. Усещам, че съм отвикнал да гледам за попчета и те ме усещат от далеч.
Правя и разбор на стрелбата. Ластикът е от долната страна и изстрелите са леко високо. Стрелата не отива много на далеч, но не ми и трябва. Вързана е за втулката. Ники ми беше казал да стрелям с единичен връх, но аз още не съм го послушал. Баща ми хваща попчета доволно и аз леко ги пропускам. Хем да не съм конкуренция и хем да търся други риби.
Следващата риба я бях забелязал от далече. Издебнах я от към гърба и регулирах мерника.
Контрите не са много добри на тази стрела и не успяват да задържат рибата, но успях да сложа на кукана първото попче.
Почнаха и да се появяват иларии и да си похапват от намиращите се по камъните и мидите водорасли. Та пробвах и по тях. Правя се на дърво и не се гмуркам. Те идват първо плахо да ме огледат после си продължават да си чоплят. Първият изстрел по тях също беше неуспешен. Последва ново регулиране на мерника. Вторият пасаж се завъртя, но нещо в движението ми го уплаши и не ме доближи. Продължавам да се наслаждавам на животинките в плиткото. Гледам много малко рапани се виждат, но са доста големички. Тук таме има и доста големи раци. Мидите и те са едри, но са покрити с един зеленикав налеп. Може би теченията от сладката вода, карат намиращите се по мидите организми да образуват повече хлорофил и това да привлича платерините на това място. Наличието на хубав риф пълен с миди и живот радва окото, защото все по-рядко може да се срещне. Тази година и аз нещо не помагам в почистването на рапаните. Все влизам за кратко и на места, където после носенето е трудно. В Каварна преди си почиствах няколко камъка. Нищо, че рапаните са малко малки, малко повече играчка е при чистенето и ядките често им са и по-малки от на едрите миди, но упражнението си заслужава.
Хем на зима си има мезе хем се почиства морето и рибата се завърта. Тази година много често там където в брега има хубав камък с миди на 4-5м. намирам и хубави платеринки.
Да но сега не бях толкова подготвен за платерини а следващият пасаж иларии се приближаваше. Поведох си хубаво една и с малко корекция изстрелът беше доста точен. Нямаше много борба. Дори малко ми беше странно да я сложа на кукана.
Продължих да ги преследвам и при следващият изстрел улучих сребриста рибка. Тя само малко се завъртя и се отърка в контрите и си продължи по пътя. Леко имаше резка по гърба, но си плуваше добре, ще живее. Тази година Иво имаше подобен кефал-с гърбица, почти като на камила. След това вече не ми се стреляше по тези риби. Видях, възможностите на харпуна и моите и тръгнах по други пътеки. Реших да набера малко рапани, но като почнах да ги търся нещо не ги виждах. За да не ми тежат тези, които намирах им вадех ядките и така на кукана. Един хубав рак все ми се набиваше в окото. Хванах го и го проверих. Ники ме научи, кои са мъжки и кои женски. При мъжкият опашката е с форма, като на последната фаланга на кутрето.
При женският опашката е с формата на трапец и заема по-голяма част от долната страна на черупката. Този, което хванах беше мъжки и него го сложих на кукана. Преди години рядко ги хващах просто ми бяха много симпатични с тези големи щипки охраняващи територията си. Сега като видя, че има много взимам до 3-4 на излизане. Гледам да са мъжки и ги нанизвам на стрелата, на харпуна, като шиш. Продължих с рапаните .
Иво дойде да ме огледа видях и аз хубавите риби на кукана му. Каза, че не ме виждал доста време. Решихме да излизаме.
Слънцето беше започнало да намига под моста и скоро щеше да се стъмни. Когато излязохме на буната вече не се виждаше. Почнахме с подготовката по подреждане на багажа и почистване на рибата. Иво ми даде и едната риба, каза да не му чупя хатъра и да я взема а да не се дърпам, той още при изстрелът си казал, че била за мен. Докато приключим беше вече тъмно. Насладихме се на светлините на Варна и спокойствието на морето.
Не бях планувал през тази седмица гмуркане и приятните емоции ме зарадваха.
Благодаря Иво за възможността, приятната компания и отношението!

От днес, туй успя да направи старшината.

Абе,Барета. От как взе да пълниш кукана и народа спря да си показва трофеите. А земни се запри малко де. Да се пресрамят малко и другите.

Показвам ги щот никой друг не показва бе.

Злате след теб направо се срамувам и тръгнах за гъби, но в неделя се престрашиш.

baretata написа:Показвам ги щот никой друг не показва бе.

Все се каня да те питам, какво ги правиш толкоз риби, като ги настреляш.

gunman написа: Все се каня да те питам, какво ги правиш толкоз риби, като ги настреляш.

Чакай аз да кажа,че ми е любим и на мен този въпрос. Та значи кат си настреляме повечко рибки и преминем през стандартното пържене и печене и на човек му омръзне е време да се започне едно свещенодействие. Подробно ще го обясня в картинки някой друг път ама сега само ще изброя крайните резултати.
Кайзер филенце в червено пиперче
Пастетче с лимонче и скаридки и мидки
Рибен салам
Панирани бирени пръчици
Студено пушени филенца
Мариновани хапки с кисели краставички
Рибена чорбичка
Чирозче на плоча със зехтинче
Попарено запечени късчета...
С други думи все е малко рибката.

rikitikitavi написа:...
Кайзер филенце в червено пиперче
...

Ей това го "харча" най-много.

остава и да разкриете рецептата и почвам да ги ловя по много )

gunman написа:

baretata написа:Показвам ги щот никой друг не показва бе.

Все се каня да те питам, какво ги правиш толкоз риби, като ги настреляш.

Ами раздавам ги на приятели и на близки.

Ами раздавам ги на приятели и на близки.[/quote]

Аз лично намирам най-голямо удоволствие точно в това!

еййй трайте си с тази рецепта значи а се почва )

Ам..ко да ти кажа Иво... още не си влязал в първия ред на рецептата...ама нали си мой човек. Айди една основа да ти предложа. Колегите пък може да добавят подробностите.
За начало ти трябват десетина рибки по кило или нагоре всяка. На по-малките са им тънки филенцата и се пресушават. Та на тез рибки им сваляш филетата. После им махаш ребрата и ги слагаш добре завити с морска сол на хладно. Може и в с аламура де. Като се осолят...гледаш си ги. .ама отива едно 20-30часа ги вадиш и им сваляш кожичките. Накисваш ги добре във водичка ..там за 1-4часа и после идва червеното пиперче. Него го правиш на кашичка с водичка и после го мажеш по филенцата. Тях ги окачваш на проветриво място и на сянка...па тестваш от време на време дали са узряли. Към седмица -две зреят. Кат са готови и ако още има останали в наолонче и в фризера. Да не изсъхват повече.