РИБОЛОВ НА ПОВЪРХНОСТТА
Лий Джаксън
Погледът ви пълзи по огледавалната повърхност на водоема. Появява се тъмна сянка, след нея още една и още една. Вие се вглеждате и неочаквано осъзнавате, че сенките се оказват различни по големина шарани. Сред тях има и едри...
Веднага им подхвърляте вейка от тръстика. Тя бързо бива изследвана и отхвърлена от една от големите риби. В този момент ви хрумва, че ако шаранът се е заинтересувал от клечката, навярно вниманието му ще бъде привлечено и от плуващата на повърхността стръв. Само че как да я поднесете?
Напълно логично е да подхвърлите на шарана малка коричка хляб на влакно без тежест, но, макар и това да е добра мисъл, докато се приближавате до брега с такъма, най-вероятно рибата ще се е отдалечила и ще е станала недосегаема. При което замятате максимално надалеч в надеждата си, че рибата ще дойде по-наблизо. Вместо това пасажи гладни червеноперки се нахвърлят на хляба ви и колкото по-старателно го замятате, токлкова почеве шум създават те, прогонвайки шараните все по-давече от брега.
Ако помислите обаче добре и подадете правилно стръвта на рибата, ще имате успех....
В НАЧАЛОТО
И така с какво да започнем? Първо, и това е най-главното, риболовът на повърхността предполага висока мобилност от страна на риболовеца, която зависи от правилната организация на риболова. Обикновено аз си устройвам на брега базов лагер и се отправям в търсене на риба, като взимам със себе си само въдица, кеп и минимум такъми и стръв.
Важен елемент от екипировката при риболов на повърхността се явяват качествените поляризационни очила. Те поглъщат отблясъците светлина, отразени от повърхността на водата, което облекчава търсенето ни. Дрехите също не са маловажни. Забележимите ярки цветове, като жълто и червено, изобщо не са подходящи за дебнене на разхождащия се по повърхността шаран. Невзрачните, особено камуфлажните дрехи, ще ви позволят да се слеете с обкръжаващата среда, така че да не уплашите рибата. Ако станете „невидим”, може и да успеете да се приближите към шарана толкова близо, че почти да го докоснете с ръка. Докато сте неподвижен, шаранът ще е спокоен, но и най-малкото рязко движение ще го подплаши.
ПЛУВКАТА
Почти при всички разновидности на риболов на повърхността, с изключени на свободното пускане на влакно, се изисква една или друга плувка, която служи и като тежест при замятане, и като визуален индикатор за местоположението на стрълта. Такива плувки се наричат контролери /controllers/. Плувки-контролери се предлагат от различни компании и се срещат в различни размери и цветове.
Прозрачната плувка е наполовина пълна с вода, за замятане на максимална дистанция. Основното влакное прокарано през двете дупки на тялото на плувката. Повода е свързан с вирбел с основното влакно, желателно е да е флуорокарбонов или монофилен, не по къс от един метър; стръвта е коричка хляб.
Повечето контролери работят като „неваляшки”, доколкото са отежнени. Ярката им горна част ги прави добре забележими на голямо разстояние, което обаче, както и при всички останали плувки, зависи от осветеността, ето защо винаги нося с със себе си и няколко черни на цвят плувки.
Плувката-контролер се закача само за горната си халкичка. Плаващата стръв е залепена, вързана или на косъм. Пред плувката може да се постави и гумен стопер за самозасичане
Размерът на плувката-контролер зависи от дистанцията, на която искате да заметнете. Съответно по-голямата плувка ще полети по-надалече, но и шумът при удара с повърхността на водата ще е по-силен, затова ви съветвам да използвате най-малката плувка, способна да изпълни поставената задача и при това да не изплаши рибите. И още един важен детайл: не се опитвайте да уцелите точно рибата – прехвърлете стръвта над нея, след което внимателно, сантиметър по сантиметър започнете да придърпвате плувката към себе си.
Ако водата е набраздена от вълни, замятайте малко по-нагоре срещу вятъра и вълните ще подгонят плувката към рибата. Между другото, след това те ще продължат да носят плувката, което означава, че ще трябва регулярно да презамятате такъма при облавянето на определена точка. Старайте се да оставяте плувката да изтича максимално дълго, за да не изплашите рибите с честите замятания. Имайте предвид, че само ако рибата не стои в прозорци сред шавара, не трябва да се бърза да се правят презамятания, дори ако плувката минава покрай самата цел, преди тя да е отплувала по-надалеч от рибата. Много любители на риболова на шаран от повърхността / в това число и аз/ допускат грешка, като се стараят да презаметнат колкото се може по-близо до рибата. Това в крайна сметка й досажда и тя или сменя мястото си, или изчезва от погледа ни. Проявете търпение и паузата е по-вероятно да ви донесе успех, отколкото честото презамятане на такъма.
При риболов на повърхността с плувка-контролер се старайте внимателно да следите не нея, а стръвта. Много риболовци разчитат, че в случай на кълване плувката ще започне да набраздява водната повърхност, но от собствен опит знам, че това рядко се случва. Аз се старая да държа натегнато влакното между въдицата и плувката, като постоянно обирам корема. Това дава възможност да се засече не когато плувката „тръгне”, а в момента, в който рибата поглъща стръвта.
З акрепването на плувката-контролер към основното влакно става през вирбела на плувката. След това се връзва по-малък вирвел, който служи за ограничител. Следва поводът, който не трябва да е по-къс от метър, за да се държи стръвта естествено. Освен това, винаги предпочитам да ограничавам преместването на плувката по влакното с помощта на гумен стопер, който придвижвам плътно към плувката. При това положение вирбела на повода, бидейки притиснат към плувката, не потъва, а следователно не придърпва и не потапя стрълта. А „линейната” връзка на стръвта с плувката понякога „помага” шарана да се самозасече.
ПОВОДЪТ
Изборът на материал за повода и изключително важен при риболов на шаран на повърхността. Обикновеното моно-влакно в известна степен е за предпочитане от
плетеното и колкото е по-малък диаметърът на влакното, толкова по-често ще кълве
Друг материал, добър за повод е флуорокарбонът. Известно е, че флуорокарбонът е „визуално разтворим” във водата, което означава, че е по-незабележим в сравнение с обикновеното влакно, т.е. идеално подхожда за риболов на шаран на повърхността.
Чел съм за още еди, в който се използва комбинация от обикновено моно-влакно и плетения материал за поводи Multi-Strand от Kryston. Multi-Strand е оплетен от влакната на материал от типа на кевлара и се явява най-мекия от известноте ни днес материали за поводи. Откъм вирбела се поставя моно-влакно, плюс Multi-Strand откъм куката. Двете влакна се съединяват на принципа „клуп в клуп” .
Преместването на плувката по влакното може да се ограничи с гумен стопер Goat stop – това способства самозасичането на шарана.
СТРЪВТА
Що се отнася до закрепването на стръвта, има за какво да поръзсъждаваме, а и в това отношение всеки риболовец иси има свои предпочитания.
Очевидно е, че ако стръвта е от типа коричка хляб, кукато трябва да е вътре в нея. За стръв от рода на протеиновите топчета или друго твърдо тесто съществуват няколко начина на закрепване. Стръвта може да се прилепи към куката с помощта на малко ластиче или направо да се залепи за цевта на куката.
Някои риболовци предпочитат да закачат стрълта на къс косъм. Аз лично предпочитам този метод, като при това закрепвам два вида стръв от различни смеси, като предварително пробивам дупки в тях. Алтернативен начин, който успешно съм използвал, е да се направи надрез на корково топче с диаметър 12 мм вкарва се цевта на куката в него и се използва в качеството на стръв. Често се случва шаранът да не различи корка от естествената храна и доколкото корковото топче добре се държи на повърхността, понякога се оказва най-предпочитаната „стръв”.
ЗАХРАНВАНЕТО
Правилното захранване е от решаващо значение при използването на стръв от различни смеси. Най-важното е да не бърза със замятането. Според мен, най-добре е да се постъпи по следния начин: или изобщо да не се захранва и да се заметне само стръвта, или отначало да се хвърли захранката, да се почака, докато шаранът започне да подбира хранителните частици, и едва тогава да се заметне стръвта. И отново, най-важното е търпението. Възможно е шаранът да не започне веднага да яде захранката и ако избързате с хвърлянето на стръвта, шансовете ви да хванете рибата само намаляват. Освен това имайте предвид, че не на всички водоеми шараните се хранят на повърхността. Но е достатъчно един да започне, за де се присъединят и други към него. Така че продължавайте да захранвате, разпалвайки апетита на рибите. Стръвта трябва да е закачена на куката в бойна готовност – шараните бързат да се изпреварят един друг и точно сега е моментът да заметнете такъма. Но бъдете нащрек, тъй като удар може да последва мигновено! След като засечете, при ваденето е необходимо да действате наистина виртуозно – постаръйте се да отдалечите шарана от останалите хранещи се риби бързо и без шум. Важно е да не изплашите останалите шарани и тогава ще можете да хванете още.
В момента, в който шарана се окаже в кепа, вземете прашката и дохранете. Разбира се, ще бъдете доволни, че сте хванали един шаран, но едва ли ще имате нещо прототив да уловите още идин или дори два!
ПРОТЕИНОВО ТОПЧЕ РОР-UP
Съществува още един вид, по-точно подвид на риболова на повърхността, при който се използва протеиново топче рор-up на дълъг повод, а самият риболов става непосредствено под повърхността на водата. Този метод е най-успешен при риболов в плитчини при дълбочина не повече от метър.
Първоначално се използва дълбокомер с плувка-маркер, за да се определи дълбочината на мястото. Поводът трябва да е по-къс от дълбочината. Предимството на този метод е в това, че няма необходимост от презамятане на такъма и вместо един могат да се използват няколко. Освен това вие можете, и това е желателно, да дохранвате мястото на риболов с прашка.
Както и при риболова с плувка-контролер, следва да се отдаде предпочитание на поводите от обикновено влекно или флуорокарбон с използване в качеството на стръв на протеиново топче pop-up на къс косъм.
Ето още един вариант на риболов – използване на бягащ такъм. Захранването е най-важният елемент в риболова на шарани на повърхността. Създайте сред тях вълнение, дух на конкуренция в търсенето на храна и те ще бъдат ваши!
Такъмът е прост: той се състои от плъзгаща се тежест, вирбел на края на основното влакно и привързан към него повод. Към куката се закрепва плаваща стръв, която след замятането на такъма, трябва да се издигне на повърхността, и макар, че това не е монтаж от типа bold rig в чист вид, има голяма вероятност от самозасичане на шарана, когато той почувства жилото на куката.
Индикацията на кълването при риболов по гореоказаните начини е същата, както при риболова от дъното: въдицата се поставя на стойка, а на влакното се поставят както визуални, така и звукови сигнализатори на кълване. Както и при риболова с плувка, регулярно се извършва дохранване, а засечената риба трйбва да се изведе от захранената зона колкото се може по-бързо, за да може да се разчита на следващо кълване. На днешно време риболовът на шаран на повърхността вече не е толкова популярен, както е бил в миналото. Напълно е разбираема съвременната мода, когато щаранджиите удобно се разполагат пред ласкаещата окото гледва на стойката с две-три въдици, разположени на нея.
При риболов на шаран на повърхността няма необходимост регулярно да нарушавате водната повърхност със замятания на такъма, макар че трябва да се признае, че лекото поклащане на плувката или появата на мехурчета въздух около нея могат да накарат сърцето да забие като лудо.
Искам да отбележа още нещо – при риболов на повърхността разположението са сачмите не е от принципно значение, така че утежнението може значително да бъде утежнено. Знам какво говоря, тъй като някога се занимавах с риболовен спорт, а там правилното утежняване на такъма си е направо отделна наука!
При риболов на плитко обикновено използвам плувка-ваглер от типа „стик”
След измерване на дълбочината с помощта на обикновен дълбокомер на куката, поставям утежнение от сачки веднага след плувката. Две по-малки сачки поставям примерно на 6 дюйма от куката. Нищо сложно, но с такова отежнение съм улавял не малко шарани, в това число и един екземпляр 13.5 кг!
В болшинството случаи ловя с плувка, когато следя рибата. Често шаранът се плаши, когато редом до него пада тежката тежест. При риболов с плувка, ако добре се маскирате и пазите тишина, отблъскващият рибата ефект е далеч по-малък и шаранът дори може да не се досети за вашето присъствие. Понякога захранвам с малко количество коноп или сладка царевица няколко перспективни места, след което ги изследвам, прокрадвайки се внимателно към тях. Често се случва като се върна на първото захранено място, да открия един – два шарана.
При риболов на места, където дълбочината надвишава 1.8 м, използвам същите „умни” плувки, които сами установяват дълбочината. Трябва само достатъчно да се освободи влакно, докато плувката не покаже сама на полърхността. След това влакното се обира и плувката се фиксира.
Трябва обаче да се признае, че доколкото тежестта лежи на дъното, такъмът до известна степен отстъпва по чувствителност на класическия такъм на плувка. Този такъм обаче има едно удобство и то се състои в това, че при преминаването от място на място отпада необходимостта всеки път да се мери дълбочината.
И така, вече сте „въоръжени” с няколко хитрости, с помощта на които ще можете да съблазните някой и друг шаран както на повърхността, така и на дъното. Време е да си намерите поляризационни очила, да си вземете не дотам сложни такъми и да се отправите на водоема, за да уловите своя шаран.
0,12 и куки "Гамакатсу" и "Оунър" № 12.Сега,през жегата,на дълбоко 3-5 метра заливче на същия голям свободен язовир,се хващат шаранченца по 400-500 г,които пускам веднага обратно -там излизат достатъчно едри бабушки,костур и морунажи с прилични размери.
Последният ми риболов беше на един малък водоем на който извадих 8 шаранчета по 2-3кг,на царевица.
още жив за да го снимам