naRiba.com

Бат Димо , пак ми спря дъха от тея снимки , пък за рибките ще намерим начин да ги върнем ))) Поздрави !

[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//www.youtube.com/v/JLZMMk8KZSU?hl=en_US& ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//www.youtube.com/v/JLZMMk8KZSU?hl=en_US&version=3" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]

Здравейте колеги.
Да взема и аз да драсна няколко реда за излетите ми през изминалата седмица.

Репортажа ми включва има няма 5 дена риболов, 5 реки в различни участъци.
По-голямата част от риболова беше с цел разузнаване, тъй като региона не го познавам.
Това ми е любимата част от пъстървовия риболов, да отида на нова река, а ако има и риба ...
кефа е още по-голям...

Ден Първи...
Реката уникална:





Риби нямаше ...

Ден Втори.
Реката:







Успях да закача две рибки, естествено и двете се откачиха и снимки няма
Останах доволен! Все пак открих река с риби

Ден Трети.
В реката, която посетих се аказа, че има малки американки избягали от местен рибарник...
Месните обаче не им прощаваха ... Ловяха си ги яко с обяснението, че са мрени...
Отгоре на всичко беше вторник, а и всичките рибки бяха маломерни...
Ядосах се и си тръгнах. Обадих се на колега (Боби), който се обади на ИАРА.
Хубавата новина е, че на следващият ден са отишли и са написали два акта!!!
Дано и за напред правят проверки в този участък!!

Преместих се на друга река.
Успях да закача две рибки и ги изпуснах... Ядосах се...
Една риба не мога да хвана и да снимам...
Не след дълго обаче ме взе една хубавица, която вече заснех.





Ден Четвърти.
Нова река... Кофти време. Предният ден валя... Водата беше леко кална
Въпреки всичко успях да хвана една рибка, но не я снимах.

Ден Пети.
Повтарям една от реките, но в друг участък.
На две от най-хубавите места успях да закача две прекрасни риби, но за съжаление отново ги изпуснах.
Не мога да ви опиша колко ме беше яд...
Едната ми избяга от кепа точно за 2 сантиметра ...

Продължих омърлушен с мисълта, че няма да го бъде...
Изминах най-малко два километра без никакво пипане ... и следа от живот...
Остана ми само разходката И както си вървя и си мятам, изведниж в един бързей...
нещо ми изтресе яко въдицата и започна да се мята

През цялото време си виках: не се откачай, не се откачай...
Голяма борба беше ... Яз я гоня с кепа, тя ми се вре между краката ... нагоре по течението, надолу...
Най-накрая победих!!!







Ето и още малко снимки:



А тази снимка стана прекрасна, напълно случайно...



Изминах близо 1000 км, снимах две риби и изпуснах 6-7. Прекрасно

Уникален репортаж Мариански

Накефих се максимално за поднесената ретроспекция за излетите. Този път са си заминали рибите без снимка, но следващият път ще са на снимачната площадка.

Едно голямо браво и мерси

Мариане, и без снимки ти вярваме))) прекрасен репортаж , пък и 5 дни за риба си е постижение.Поздрави за голямата риба страхотна е ))) пък и снимките ти са екстра))) Поздрави)))

Време е и аз да я сефтосам тая тема, а какво по хубаво от това сефтосването да е разказ за излет с един добър приятел на една страхотна река.

Та по същество.
С удоволствие приех поканата на Боби (ХЕМИНГУЕЙ) да направим един съвместен излет. Целта ни бе една река с неясен статут, та искахме на място да се убедим какво точно е положението. Боби се е заел сериозно с това да изясни статута на няколко реки и съм сигурен, че скоро ще имаме положителни резултати, породени от усилията, който той хвърля в тази посока.
Рано, почти по първи петли, с Боби се изнасяме от спящата под успокойтелния ромон на дъждовните капки столица. Колата бързо ни носи през безкрайните локви, осеяли магистралата, а чистачките едва смогват да се справят с изливащите се от небето водни талази. Обезпокоени мълчим, ами ако и на място се окаже, че положението е подобно. Дъждът, като такъв, не ни плаши, ловили сме и друг път в лошо време. Притесненията ни са свързани с нивото на реката. Дали непрестанните порой няма да са повишили нивото до невъзможност за ловене.
Щом минаваме тунела след Ихтиман обаче, времето изведнъж се променя. Небето над нас просветлява, а скоро и слънцето,нетърпеливо да разбуди заспалата природа, игриво запраща стрели в очите ни. Време е да зарежем магистралата. Отбиваме по стар криволичещ планински път, чиито добри години видимо са били някога през соца. Сега, осеян с подобни на лунни кратери дупки, изровен асфалт и полузарити канавки, се радва като на скъп гост на всяка престрашила се да го премине кола. Гората почти го е завзела, на моменти минаваме почти през тунел от сплетени над главите ни клони, а излизайки иззад поредния завой се натъкваме на обзети от любовни трепети диви зайци, които оглупели от любов, почти не ни обръщат внимание.
Скоро пред нас се показва и крайната ни цел:



Гордия Балкан, чиято величествена снага, с върхове скрити зад купестите облаци, сякаш се надсмива над нас, преходните човеци, осмелили се да се катерят по гърба му и да го гъделичкат със смешните си машини.
Навлизаме в гънките на планината и изведнъж пред нас се показва и реката.



Бледосиният й цвят контрастира със зеленината покрила всяко удобно място по извисяващите се скали. Скали издълбавани с векове от същата тази вода, която сега тече под нас. Подобно на длетото в ръцете на опитен каменоделец тя малко по малко е издълбавала чудни картини в твърдата скала, създавайки някаква, ясна само на нея картина, която ние с малките си мозъчета не можем да разберем и възприемем:



Нетърпеливо замятаме въдиците. Още на първата проводка мерна риба проследява блесната ми, но не атакува. Това ни зарежда с оптимизъм. Започваме рейда си срещу течението. Скоро още една риба атакува, но не успява да уцели и се връща в укритието си.
И до тук. В следващия половин час нямам повече вдигнати риби. Положението при Боби е подобно. Най-накрая той успява да излъже първата балканка.



За съжаление, от адреналина явно, не съм успял да я запечатам като хората. След последвалия релииз:



продължаваме нагоре. Започвам да сменям примамките една след друга, изреждам целия наличен арсенал от железа и дървета, но освен няколко вяли атаки на различни блесни и едно проследяване до краката ми на воблер, което ми вкарва нова доза адреналин, други успехи нямам.
Отчаян отварям кутията с примамки. Погледа ми пада на търкаляща се в ъгъла медна моска. Решавам да я сложа.Досега риба на медна блесна не съм хващал, но...:



Скоро я следва още една:



После още една:



Рибите кълват стръвно и смело захапват куката. Риболова е толкова интензивен, че спирам да снимам. Просто нямам време от вадене на риби. До мен Боби продължава да няма удар. До момента, в който го убеждавам да сложи и той блесна с меден цвят. Ефектът е моментален и кълвилото започва.
Решавам да експериментирам и слагам вездесъщия "лайнян" Пантер Мартин. Кълванетата веднагически се прекратяват, но след връщането ми към медта започват отново. Ловим риба след риба, но километрите се множат и е време да се връщаме ако не искаме да замръкнем в непознатата планина.
Затова след релииза на последната риба:



която за момент се задържа в плиткажа, сякаш за да ни позира и да ни пожелае довиждане, съваме въдиците и удовлетворени се отправяме надолу към колата. Дишаме с пълни гърди студения планински въздух, прескачайки внимателно по камъните в коритото на реката и се любуваме на чудесата около нас. Чудеса, които на идване, увлечени от непрестанното кътлване сме пропуснали и сега имаме шанса да ги запечатаме в съзнанието си.
Именно с едно такова природно чудо смятам да завърша и този репортаж:



Боби, благодаря за приключението и да се надяваме, че скоро ще имаме възможност за още подобни приключения в прекрасната ни природа!

Кърцата написа: Затова след релииза на последната риба:



която за момент се задържа в плиткажа........!

Кърца добре дошъл с тоя страхотен репортаж. Ей за тая снимка се иска яко майсторство.
Хем да я фанеш както трябва, хем да я пуснеш така. И тя да не иска да си тръгва - сякаш за да признае майстора. Поздравления.

Поздрави и за Мариян, който цялата седмица ми наду главата кво бил фанал и кво не бил фанал. Чак и аз се отчаях.
Обаче в петък, като се капотирах геройски - получавам SMS от него, който гласеше победоносно - "40+", та се успокоих.

Е Кърцане, и аз благодаря за Твоята компания, тази седмица ще пропуснеме, ама другата.....на дали!

Кърца, добре дошъл
Много репортажи ти пожелавам за напред!

Бат Димо, толкова бях превъзбуден, че обърках малко цифрите
По-скоро трябваше да пиша 32/35+-

Мариане, както казва Димо - пишеш 25-70 см за да има съспенс....

starlight написа:К

Бат Димо, толкова бях превъзбуден, че обърках малко цифрите
По-скоро трябваше да пиша 32/35+-

Нищо бре, 5-6 санта от теб горница! Ела да те заведа да метнеш в устата на Фуражомелката - 60 санта гигант!

Бат Стан написа:

starlight написа:К

Бат Димо, толкова бях превъзбуден, че обърках малко цифрите
По-скоро трябваше да пиша 32/35+-

Нищо бре, 5-6 санта от теб горница! Ела да те заведа да метнеш в устата на Фуражомелката - 60 санта гигант!

Тъз риба, ако знае що гориво се е изхарчило подир нея, ей сега ще ми лапне силиконя

Не че нещо, просто да ви подразня Тъз дебелана е от 22.06.2013 г. оружието Моска № 3 с бялото листо. Айде със здраве

Ферхунде, на теб жената ти свива перките в къщи, та тук се отваряш, а?