В събота най-после дойде ред на щуките. На разсъмване бяхме на водоема, тръпнещи в очакване на първата щука. Така като се замисля, последно съм ходил за щука миналата година по Коледа, та бях наистина много нахъсан. Мятаме, мятаме, местата като нарисувани за щука, но риби няма. До към 9 часа изредих какви ли не воблери, попери и уокъри и нищо. Само едно щукле, явно заинтригувано от уокър на Р2С, го беше проследило до краката ми и като понечих да го извадя от водата реши да го атакува, но напразно, само ми изми очите.

Порадвах се и на една щучка-бебе, цееели 10 санта. За сравнение на размера може да се ползва водния паяк до нея.

Шофьорът ми започна да мрънка да си ходим и трябваше да сменя тактиката. Сложих един Рублекс Ондекс № 5 и започнах да го водя мнооого бавно. Въртящата се почни на място блесна е в състояние да изнерви и най-мързеливата щука. Така и стана - след 2-3 подаванета имах удар на нелоша щука, но мястото беше доста неудобно, с множество клони във водата и закономерно рибата се заби в клонака и се откачи. Препсувах и продължих напред. След няколко минути нов удар и отново откачане. Огледах тройката на блесната - беше си ОК. Ново подаване, отново удар и я извадих. Ситно щукле около 35 санта.

Снимки, целувки, прегръдки и кой от къде е!

Малко след като пуснах мъника да расте шофера замрънка неистово да си тръгваме и колкото и да не ми се искаше по обяд си бях в къщи. Хапнах, дремнах 2-3 часа и със събухдането в главата ми се заформи коварен план - привечерни пъстърви!

Барата, както се и очакваше, никаква я нямаше. Пообиколих час-час и половина - нищо. Рибите са си там, но са се наврели в клони и корени и нямат стигане. Смених реката с идеята поне някой клен да дръпна, ама и там греда. Започна да се свечерява, а аз съм само с едно ситно щукле. Върнах се пак при пъстървите и в един хубав вир удар, подскоци, пируети и се откачи. Баси каръшкия ден! Все пак точно преди здрачаване успях да дръпна две бързи пъстърви и една американка-ембрион и това беше. Газ към София, че мача почна.
