naRiba.com

Аз моите, вместо във вода, ги кисна малко (1-2 часа) в леко разреден оцет. Към червения пипер добавям и подправка за риба, черен пипер и бахар.

мм чудничко ей ся отивам за по големи че мойте само по половинка бяха )

Туй от днес.

По случай 50 годишния ми юбилей получих страхотен подарък от Коцето. Ей сега вече утрепах рибата.

rikitikitavi написа:

gunman написа: Все се каня да те питам, какво ги правиш толкоз риби, като ги настреляш.

Чакай аз да кажа,че ми е любим и на мен този въпрос. Та значи кат си настреляме повечко рибки и преминем през стандартното пържене и печене и на човек му омръзне е време да се започне едно свещенодействие. Подробно ще го обясня в картинки някой друг път ама сега само ще изброя крайните резултати.
Кайзер филенце в червено пиперче
Пастетче с лимонче и скаридки и мидки
Рибен салам
Панирани бирени пръчици
Студено пушени филенца
Мариновани хапки с кисели краставички
Рибена чорбичка
Чирозче на плоча със зехтинче
Попарено запечени късчета...
С други думи все е малко рибката.

При мене реших въпроса генерално:
Оставям ги живи, за да ми стоят пресни.Вкусът на прясната риба няма нищо общо с този на замразената. Когато ми се дояде риба, отивам, влизам, застрелвам една. Половината давам на семейството на брат ми, другата половина оставям за мен или споделям с родителите ми. От главата и гръбнака правя рибена супа или плакия. Жена ми е царица в тая насока.
С онова, което опържвам (така ми е най-сладка) обикновено каня някое приятелско семейство на гости и ...те така...

Виж сега,
Не мога да не се обадя след такова изказване и то под мой цитат. Покажи ми едно място където съм казал,че замразявам риба.
Отделно с изказването ти излиза че риболовстваш извън България. Щото тук толкова много и големи риби в морето няма.
Аз напълно сериозно написах предния си пост. Който не е пробвал тези рецепти с черноморска риба няма идея за какво става дума. Имал съм късмета и щастието да хващам по някоя рибка и извън нашето моренце ама на вкус са си тричави. Каквото и да им правиш.
Та моля първо опитай която от изброените си харесаш и тогава пускай постове с двойно значение.
Аз просто смятам,че като отнемеш живота на едно същество си длъжен да му отдадеш уважението си,като му отделиш достатъчно внимание за да го сготвиш правилно и вкусно. Затова и се дразня от насмешливи подмятания.

rikitikitavi написа:Виж сега,
Не мога да не се обадя след такова изказване и то под мой цитат. Покажи ми едно място където съм казал,че замразявам риба.
Отделно с изказването ти излиза че риболовстваш извън България. Щото тук толкова много и големи риби в морето няма.
Аз напълно сериозно написах предния си пост. Който не е пробвал тези рецепти с черноморска риба няма идея за какво става дума. Имал съм късмета и щастието да хващам по някоя рибка и извън нашето моренце ама на вкус са си тричави. Каквото и да им правиш.
Та моля първо опитай която от изброените си харесаш и тогава пускай постове с двойно значение.
Аз просто смятам,че като отнемеш живота на едно същество си длъжен да му отдадеш уважението си,като му отделиш достатъчно внимание за да го сготвиш правилно и вкусно. Затова и се дразня от насмешливи подмятания.

Абе какво ви става бе хора ?!?!?!
И аз съм писал абсолютно сериозно.
Къде видя мой пост с двойно значение ?
Имам си, стопанисван от мен водоем, за което съм си платил където трябва и не виждам къде е проблема. Вътре живеят риби, които са достатъчно големи и с една риба спокойно мога да направя онова, което съм описал по-горе.
Лесно мога да ги изтребя до една, и да ги разпродам по магазини и кръчми, но не мисля да го правя. Надмогнал съм чувството да убивам риби за удоволствие. Правя го само и единствено за определен вид риба, защото е гад мръсна и самото и присъствие ме дразни.
Иначе си подхранвам по малко, хвърлям си по малко зарибител, пускам хората да си ловят с въдиците безплатно и т.н. и т.н.
С харпуни не пускам кой да е, защото веднъж пуснах един келеш и станах пишман след това

Старшината пак избухна.

gunman написа:....
Абе какво ви става бе хора ?!?!?!
И аз съм писал абсолютно сериозно.
Къде видя мой пост с двойно значение ?
Имам си, стопанисван от мен водоем, за което съм си платил където трябва и не виждам къде е проблема. Вътре живеят риби, които са достатъчно големи и с една риба спокойно мога да направя онова, което съм описал по-горе.
Лесно мога да ги изтребя до една, и да ги разпродам по магазини и кръчми, но не мисля да го правя. Надмогнал съм чувството да убивам риби за удоволствие. Правя го само и единствено за определен вид риба, защото е гад мръсна и самото и присъствие ме дразни.
Иначе си подхранвам по малко, хвърлям си по малко зарибител, пускам хората да си ловят с въдиците безплатно и т.н. и т.н.
С харпуни не пускам кой да е, защото веднъж пуснах един келеш и станах пишман след това

Ами ...по горе става дума за подводен риболов в морето и то основно на кефалови...прочети си пак мнението и ме разбери за какво говоря. Не желая да продължавам да задръствам темата със странични неща. Мен ми е достатачно криво, че не мога да се потопя в момента. Спирам вече. Имаш наслука от мен и когато настреляш кефалите знаеш вече какво да ги правиш.

Вчера от района на Варна за 3ч. Три риби.
Ники малко да те потопя. Няма много са писане този сезон, но и нищо интересно и запомнящо.
Търсих Заргани но само къпах червеите та реших да се изкъпя и аз.
Водата много бистра до 4-5м. по натам мътничко.
Рибки имаше много, но бяха доста дребни. Уви, но не гъсти пасажи, атерини, дребни мигриращи платерини. Попчета малко от другите хич. Рибите бяха от един пасаж в плиткото. Видях ги къде пасат. Сложих един малак камък под колана и един в жилетката, че бях лек за там. потопих се между два камъка и след 20 сек. дойдоха. Първо една голяма, после още две и накрая малка. малката ми застана добре, но зад нея камък. Изчаках я да се повдигне малко и бързо я обработих. После за втората ми трябваха малко време да ги намеря, къде се преместиха, по- скоро си се бяха върнали на мястото, което бяха в началото. различното е че там имаше малко зелени водорасли освен цисторзията. Други разлики после не открих. Та пък си се гмуркам и пак по последната. този път ги стреснах повечко и станаха нервни, но през едно гмуркане любопитството им надделя и едната хубава, дойде да се разходи с мен.
Друга интересно за мястото е че там имаше и малки миди. почти навсякъде по рифа беше пълно с малки рапани, колкото малки яйца. въпреки това на излизане почистих еди два камъка от тях.
Доволен бях от риболова не бяха рибите за които бях тръгнал, но нали се лови това, което има.

След 2 дена лошо време най-накрая влязох да се намокря и си извадих вечерята

На това гала вечеря му се вика

Дали след като има световно затопляне, ще се появят и по нашенско такива деликатеси , та да не ги търсим само по средиземноморието? Ха дано!

В края на сезона.

Гмуркане с Тошко

Беше началото на есента, но тази есен се държеше, като лято. Листата по дърветата си бяха още зелени. Дори много малко се бяха прошарили и сменили зеленикавите си одежди с цветовете на слънцето. Сякаш го караха да свети по силно и да ги заслепява. Топла и щастлива. Слънцето много често не спираше да ни гали през целият ден и ни караше да се чувстваме сякаш никога няма да ни забрави. Няма да ни поглежда и да ни намига от ниският хоризонт.
Сезонът на платерините не беше много силен. Тази година бях видял най-много кефали от времето, което се гмуркам имах и най-много точни изстрели по тях. Мислех за голямата риба, но май не мечтаех така силно за нея.
Бях си решил, че този сезон ще стрелям по-малко но по по-големи риби. Дори няма да стрелям по платерини. Оказа се, че тази настройка е грешна и през целият сезон всичко се връщаше, като бумеранг. Ники винаги ми казва да стрелям да стрелям и пак да стрелям. Така ще придобия опит в стрелбата и бързина на изстрела. Да, но аз не излязох добър ученик. Най-много през сезона имам 10 на изстрела на гмуркане.
По някога стрелям два три пъти. Това разбира се по риби.без да броя водораслите.
Най-често гмурках събота и неделя. Вземах си и отпуск на два пъти, но още в понеделниците нещо се случваше и трябваше да прекратя гмурканията. Проста така е трябвало да се случи.
Този ден имах доста задачи да се свършат, но в раният след обяд ги бях превършил и беше дошло времето да гмуркам.
Бяхме се разбрали с Тошко да му се обадя преди да съм готов. При прозвъняването, каза, че точно се приспивали с юнакът му и се измъкнал по терлици преди да го събудя.
След около половин час бях до тях. Натоварихме оборудването и започнахме кратък разбор на обстановката. Нямаше много време да се ходи на север. Взехме решение да отидем малко на юг.
Нито един от нас не се беше гмуркал по това време на годината на това място, но ни се струваше интересно. Първите впечатления бяха, че е тихо, но не е бистро. След подготовката и приготовленията по обличането направихме план на гмуркането. Плуване успоредно на брега до един определен нос там пообстойна проверка и после връщане.
Аз си носех буя и гмурках с него по-близо до брега. Тошко беше на разстояние от мен и малко по-на вътре.
Брегът тук е глинест и дори малкото вълнение кара водата да побелява. Не познавах добре мястото идвах за трети път през сезона, но тогава времето беше друго. Въпреки това, бях набелязал ориентири на рифовете и камъните. Още в началото тежестите за крака ми дразнеха. Бях ги сложил под неопрена и така при всяко помръдване на краката усещах, как протриват кожата им. Излязох на плитко и промених мястото им над неопрена. Погледнах към Тошко и го видях почти на моето ниво, но в дълбокото.
След около десетина минути видях и първите риби. Беше по скоро опашки от платерини, но ги имаше. Бях легнал между два камъка и гледах по посока на едно пясъчно петно. Малко преди да дойде повика за дишане, си преместих погледа в ляво и тогава ги видях. Сториха ми се доста добри опашки. Много бавно изплувах, като се надявах да не ги подплаша. Раздишах, колкото може по-тихо и след подготовката пак се паркирах между двата камъка. Малко съм позъмътил мястото, на което бях легнал преди това, но все пак виждах малко пред стрелата. Опитах се да предизвикам рибите да дойдат близо. Пробвах леко да почуквам с дръжката на харпуна по камъните. Два три пъти. Леко не силно. После изчаквам 10на секунди и пак почуквам.
Така две три гмуркания. Потърсих ги и в кръг. Нямаше ги. Точно реших да вземам буя и да се отправям към целта и те минават. Гледам как голямата извива гръб и сребърната и броня проблясва в мътната вода. Изстрелът беше почти без премерване просто по усет. Усетих как стрелата се удря в нещо голямо, но не последва дръпване на харпуна. Изчаках малко без да шляпам и започнах леко да придърпвам стрелата. Имаше нещо на нея. Да но не беше риба.
Бях уцелил една варовикова скала и стрелата се беше забила в нея. Потърсих още малко рибите, но така и не ги видях повече. Та си тръгнах бавно бавно към носа.
Водата започна малко по малко да се избистря. Дъното и скалите да се променят и морето да разкрива своите прелести. Поподнах на място, аше почти 4 дължини видимост и много пръснати камъни. Множество дребни рибки бяха си избрали това място да си починат или да се насладят на пиршествата в морето. Имаше пасаж иларии.
Беше доста голям. Рибите бяха спокойни и си похапваха доволно.
Двайсетина атеринки висяха подобно на хеликоптери и любопитно сеогждаха. Под камъните се показваха главите или опашките на попчетата. Тук таме се виждаше и по някой рак. След няколко гмуркания пасажът иларии напълно ме игнорира и въобще не ми обръщаше внимание. Очаквах нещо по-голямо да се появи, но след като направих десетина гмуркания и не мина нищо, се огледах за ориентири да запомня мястото.
Може би тук за първи път ми мина някаква черна нотка, но още се наслаждавах на пейзажа. Тошко не се виждаше.
Малко по напред достигнах до мястото, на което се бяхме разбрали да пообиколим. Оставих буя и се заоглеждах. Постоях на един камък с поглед към мястото от което бяхме влезли. Не видах нито плавник нито шнорхел а морето беше почти равно.
През повечето пъти Тошко беше почти на моето ниво или леко назад, но сега не го виждах. Той се гмурка по-добре от мен и се опитах да си разсея малко мислите.
Загледах се по водораслите. Тук имаше доста повече цисторзия от колкото бях срещал през деня. Знаех, че по това време платерините обичат да си търсят богата на протеини храна, която се крие около и във водораслите. Интересно беше и самата подредба на водораслите. Все едно бяха в редици през определени метри и образуваха нещо като коридори. Така преминах през няколко коридора и се спрях малко преди следващия. Имаше удобно място в рифа, малко като буквата V така, че да се легне спокойно точно на линията на водораслите. Последва малко по продължително раздишване. Гмуркане и много тихо прикриване.
Настъпи онзи момент в който се сливаш с морето.
Няма напрежение.
Спокойствие равновесие и наслада.
Стоиш, но не си ти. Не си там и нищо не усещаш или по скоро си едно с цялото.
То е вътре в теб и ти си в него.
Времето е спряло.
Точно си мислиш за нирвана и рибата се появява.
Идва въпросът?
Тази ли е?
Да изчакам ли да видя какво идва след това.
Няма и помен от онова спокойствие.
Сърцето вече ще се изстреля.
Умът препуска в подредба на преценката за вземане на решението.
Ръката почти сама се повдига и показалецът се слива с окото.
Нервът, който ги свързва изпраща сигнали и синапсите извършват своята работа.
Почти не разбираш, кога си натиснал спусъка. Просто виждаш дали рибата се мята на въжето или идва да те огледа любопитно.
При първото адреналинът ти се покачва а при второто ........
Рибата вече е на въжето остава решението и наблюдението. Имало ли е нещо след нея. Сама ли е била. Заслужавал ли си е изстрелът.
Та ако не е сама да изчакам ли още или да се впусна след въжето.
Преценка колкото и да сме тренирали ако я постигнем и извлечем полза, можем да увеличим уловът, но и агонията на рибата.
Целта е да довършим това, което сме започнали.
Да намалим времето на агония.
Първо трябва да я хванем здраво в ръцете.
Ръкавиците са важни. Дори и да е топла водата .
Те са средството между нас и рибата.
Усещаме я как се мята преди да я хванем здраво между тях.
Дали подхождаме с кукана или ножа не е важно.
А важното е да е бързо.
Ники ми е показвал на равностранен триъгълник между очите главата.
Натискам разклащам, дупча от долната страна между перките и готово.
Сега незнам защо използвах ножът.
Дори и изрязах хрилете.
Беше платерина.
Този сезон бяха рядкост до сега.
Радостта ми някъде се изпари и не можех да разбера защо.
Нещо в рибата ме трогна, видях сълзи.
Или така ми се сториха люспите, които се отронеха.
Дали са люспи?
Излязох на плитко огледах се за Тошко. Не го видях и нещо ме стегна. Стъпих на камък огледах се. Бях на мястото, на което се бяхме разбрали, но не го виждах.
Вече не ми се ловеше толкова и почнах да се притеснявам. Малко, но все пак тъмните мисли започнах да се прокрадват в умът ми. Реших да се връщам. Плувах бързо и почти не се гмурках. Оглеждах се но повече в посоката от която бях дошъл. Слънцето вече беше започнало да се скрива. Плувах и мислите ми преплуваха много по-бързо с всеки мах на плавниците притеснението все повече ме обземаше. Сетих се за разказът на Ватуса. Често стъпвах да се огледам наоколо и още повече мисли ме връхлитаха, като вълни. Започнах силно да се притеснявам. Сетих се за толкова много неща, които са се случили и още толкова които можеха да се случат. Почти бях стигнал до мястото от което бяхме влезли. Почнах и да се моля да не съм си измислял. Видях хора на височината Извиках им дали виждат друг човек във водата. Отговорът им никак не ми хареса. Започнах да викам. Дори усетих и притеснението на хората от брега. Дали минаха пет минути или цяла вечност незнам.
Само помня как един от хората на високото, който беше по в дясно каза, че видял един плавник. Огледах се в оказаната посока. Точно на мястото , на което се бяхме разбрали го видях и аз. Бавно се потопи във водата и след време разпознах глава на плувуц, който се е гмуркал
Радост и вълнение ме изпълни и съжаление ,че съм се притеснил толкова много. Дори почнах да си се ядосвам на себе си.
Хората от брега също усетиха моето успокоение.
Да излизам или да погмуркам още малко.
Опитах видях и риби, но нещо сигналите вече не бяха същите. Усетих, че дарът деска не са рибите, а молитвата, която беше чута.
Излязох.
Хората от брега бяха с три джипа за сафари. Те бяха шофьорите на джиповете. Преоблякох се и с наслаждение гледах гмурканията на Тошко. При подредбата на оборудването забелязах, че съм си изгубил ножът. Това бе най-малкото нещо, което можех да дам за радостта, която получих.
Наблюдавах, къде се върти Тошко. По поведението му разбрах, че ловува.
Слънцето вече се беше скрило. Луната беше изгряла пълна и величествена. Светът си продължаваше своите кръговрати и лунната пътека образувана във водата приличаше на път към някое друго измерение. Хем реално и спокойно, хем измислено и драматично.