Не знам къде си ги чувал тези неща , но карбона , респективно въглерода старее доста по-бавно от теб , примерно . За справка въглерод-14 по който обикновено се датира дадено нещо на каква възраст е , има период на полуразпад около 6000 години та ... В случаят приемаме , че въглеродните нишки от които са направени "карбоновите" ни въдици са полимери извлечени като тръгнем от полиакрилонитрила та стигнем до целулози от типа на синтетична коприна или памук . В случаят тези прекурсори изобщо не трябва да ни разсейват по посока стареене , най-малкото защото крайният продукт си е въглерод . Като цяло понятието въглеродна ( карбонова ) нишка се определя такава която съдържа минимум 90% въглерод, получен чрез контролирана пиролиза на подходящи влакнести суровини . За да определим такава като "графитна" обаче въглеродното съдържание би трябвало да е равно или да надвишава 99% . От там натам вече качеството на самият карбонов плат се определя от според модулността му :
Ултра високомодулни (UHM – Ultra High Modulus), с модул над 450Gpa.
Високомодулни (HM – High Modulus), с модул между 350 – 450Gpa
Средномодулни (IM – Intemediate Modulus), с модул между 200 – 350Gpa
Нискомодулни с висока якост (HT – High Tensile), с модул, по-малък от 100Gpa, но с якост над 3Gpa.
Супер високоякостни (SHT – Super High Tensile), с якост над 4.5Gpa
Естествено , че не може да очакваш в евтина "карбонова" въдица в която самият графит може да се съдържа единствено в надписаният и с молив бранд да има високомодулен графит .
Другите показатели които определят качеството на карбоновият плат е температурата при която се изтегля нишката :
Тип I – високотемпературно обработени въглеродни нишки – (HHT – High Heat Treatment), където крайната температурна обработка е над 2000 °С и същите могат да бъдат определени като Високомодулни въглеродни нишки.
Тип II – среднотемпературно обработени въглеродни нишки – (IHT – Intermediate Heat Treatment), където крайната температурна обработка е около и малко над 1500 °С и могат да се определят като високоякостни въглеродни нишки.
Тип III - нискотемпературно обработени въглеродни нишки, където крайната температурна обработка не надвишава 1000 °С. Това са нискомодулни и нискоякостни въглеродни нишки.
Тук трябва да отметнем , че нискобюджетните "карбонови" геги са изтъкани основно от полиакрилонитрил който се изтегля при около 300°С и въпреки , че го именуват с гръмкото карбон от латинското Carboneum дало първата си буква на химичният символ С - въглерода , то те са много далеч от високотемпературните си събратя . Известно ни е , че основните въглероди имат различно отношение към температурата . Примерно ако диамант се нагрее до 1500°С се превръща в графит , но ако графит се обработи при 3000°С и високо налягане то се превръща в диамант . Демек колкото по-високомодулна и високотемпературно е изтеглена дадена нишка , толкова по-бърза и лека здрава карбонова въдица имаме като краен продукт .
Баси що глюпости изписах само да кажа , че "карбона" няма как да старее поне по нашите латентни мерки за време
Иначе като цяло други са нещата които трябва да гледаш на въдица , на няколко сезона , като най-вече дали има дълбоки , пък било то и ремонтирани такива драскотини
