naRiba.com

Ощееееееееееееееееееее!:smt007

Бояне......ти досега къде си се крил бе човек?

Първите 5



Пак сме на Болата. Последните няколко пъти когато идвахме, винаги си тръгвахме с по една риба на кукана, една кофичка миди и една рапани. Този ден обаче нямах слука. Обикалях тетраподите на буната, скалите около брега пясъчните места - никъде нищо не видях. Това безрибие, както му казват някои, ни накара да си тръгнем по-рано. Малко преди Българево решихме да се отбием на Зеленка, да погледнем как са там нещата. Паркирахме колата преди буната. Жена ми каза, че не и се влиза и ще остане в колата. Аз облякох още мокрия неопрен, взех боди-борда, който ползвам за буй, и влязох във водата. Слънцето беше ниско, водата беше по-топла от колкото на Болата, а видимостта 4-5 м. Още с влизането забелязах как няколко платерини буквално ми минаха през краката. Само бях чел и бях гледал клипове с толкова много риби в плиткото. Сложих плавниците „гмурнах се” на 1.50 и бавно започнах да наблюдавам какво става. В началото имах и малко проблеми с боди-борда, въжето се заплиташе и така, след като изгубих доста време, реших да го закотвя и да обикалям около него.

Не виждах рибите да пасат, а само как се стрелкат от брега по посока навътре в морето. Легнах перпендикулярно на посоката, от която ги бях забелязал, успоредно на брега. Първият път пропуснах и малко ме доядя, че не изчаках достатъчно. Вторият изстрел беше по-точен, стрелата премина през рибата и тя започна да се премята, за да се освободи. Натиснах я в камъните и я хванах здраво за хрилете. Адреналинът се беше покачил. Извадих рибата над водата и я размахах, за да се похваля на жената, след което я сложих в живарника, който завързвам на боди-борда.

Точно преди буната има един камък, който се показва малко над водата, иначе си е доста голяма скала. Преди да направят пътя този камък беше по-навътре, но сега, след като укрепиха брега, е на около 4-5 метра от брега. Легнах от дясната страна на камъка с посока към морето. Появиха се няколко риби, които идваха към плиткото и като ме видяха завиха от другата страна. Аз ги последвах. На плиткото, като усетиха накъде отиват нещата, решиха да се връщат назад. Но аз ги чаках! ...Прицелих се, поведох рибата, стрелях и резултатът вече беше 3 на 2. Три изстрела и две поредни точни попадения. Това ми бяха първите поредни точни изстрела. Отне ми доста време да обработя рибата, да стигна до боди-борда и да я прибера в живарника. През това време видях още няколко риби, които изплаших и реших да помоля жена ми да ми хвърли кукана от колата. Просто бях влезнал само за малко и бях решил, че не ми е нужен и не го бях взел. При вида на следващата риба чак ме досърбяха пръстите, защото беше по-голяма от останалите. Тя си похапваше от един камък, аз бях зад нея, без да ме види, а по-скоро ме усети и се обърна. В този момент стрелях. Тя също се озова на кукана. Уцелих и още 4 риби, от които успях да взема само 2, а другите две се скъсаха от въжето. По важното беше, че започвах да усвоявам воденето много по-добре, че техниката ми се подобряваше а и резултатите също.

Този ден сутринта баща ми също е бил на Зеленка, да чака рибарите да излязат и да вземе малко риба. Разказа, че сутринта е имало много делфини.

Седмица след това програмата пак е Болата. Кофа миди, кофа рапани и никаква риба. Бързахме много трябваше да се приберем в Каварна. Беше ми интересно как е на Зеленка, и решихме само да погледна за 10-15 минути и да тръгнем. Спираме колата, гледам двама колеги с бомбарди хвърлят от брега. Вземам само плавници маска и харпун, сядам на камъка, обувам плавниците, слагам маската, потапям се и в момента на зареждането виждам две риби. Първата подминава, но втората е простреляна. Хващам я, както обичайно съм без кукан. Доближавам се до брега и я хвърлям на пътя. Влизам пак, обикалям скалата виждам още един пасаж стрелям пропускам и излизам. Жена ми чула коментара на колегите „ Къв е тоя, още не е влязал и вади риба”. Казах им, че съм видял рибите на плиткото, успоредно на брега и на 4-5 м от него. Един от тях остави въдицата и облече неопрена.

Не знам дали рибата се беше задържала цяла седмица, но си беше факт, че я имаше отново. Наблюденията ми са, че откакто направиха много мидени полета край Каварна, рибата се завърна. Както каза един местен капитан „Колкото повече делфини толкова повече риба”.

Пристигнахме на Зеленка – Красота! Природата там е неповторима. Не рядко водата е като варов разтворен и не са много случаите с видимост повече от 2 метра, но този ден беше от добрите. Накъдето и да погледнеш, душата ти се пълни с цветове и... радост. По ярко червените отвесни скали струят знойни кристални води, а буйните влаголюбивите растения развяват като полудели зелените си рошави коси. Небето – високо и ясно; слънцето – забулено в руменината за приближаващия залез; морето – синьо, ярко синьо – блян.

Преди ден си бяхме взели нов фото апарат. Сега беше моментът да го изпробвам – режими, филтри, приближение ... Идеална възможност да се убедя, че сме направили правилен избор.




Боян ми метна една експресна целувка и се изстреля към водата. Естествено, не пропуснах възможността да се полюбувам през обектива на моя ловък гмурец, който вече нахлузваше нетърпеливо плавниците и маската си. Имах намерение, след като той се гмурне и отдалечи, да се обърна на дясно – към Каварна и да наблюдавам десетина минути снижаващото се слънце. Хвърлих един бърз поглед към набелязания обект – само за миг. Боян цопна във водата и аз се вторачих в него, вдигнах ръка, за да го изпратя. Винаги се обръща към мен навлизане, за да му помахам – така му пожелавам “На слука!”. Но този път не го направи. Дори не се показа над водата ... през първите 4 секунди, а на петата изскочи с вдигнат нагоре харпун в лявата ръка и блестяща платерина в дясната. А между тези две насочени към небето ръце “копия”, като че ли изгря слънцето – огромно, парещо – не усивка, а усмивчище.




В този миг двамата рибари, които хвърляха бомбарди на дванадесетина метра от нас свалиха въдиците. Секунда тишина ... и внезапен крясък: “Какъв е тоя? Дори не влезе, а вади риба!”




... Не зная дали заснех залеза, не помня. Не успях да заснема и този уникален момент. Но улових и запазих в сърцето си най-важното – щастието и трепетът в горящите очи на най-щастливия мъж в онзи миг, в очите на моя мъж!

Това видях от брега аз – жената Вижте повече

А така! В дует е най-хубяво! Щастливци!

Браво ,и двамата имате дарба дарба да разказвате.

Какво по хубаво от това и половинката да споделя твоето хоби

paco_lz написа:Браво ,и двамата имате дарба дарба да разказвате.

Не само. Явно има и дарба да се усвоява бързо "материала".

щастливец

Благодарим ви!

Митак ти да не се оплакваш, твойта булка май доста време прекарва с теб при твойте риболовни подвизи. Моята не ме ограничава, ама не мога да я прилъжа да идва с мен за риба, ако не друго поне багажа да пази.

Здравей, Барета! Аз съм роден в Каварна. Сега живея във Варна, но много често събота и неделя съм в Каварна. От твоите публикации виждам, че понякога влизаме на едни и същи места. Може някой път да направим заедно някое гмуркане. Проблемът с багажа наистина е много важен. Просто не съм спокоен, а това се отразява на удоволствието от гмуркането. За това как жена ми се запали, ако мога ще разкажа някой път, а може и тя да го направи.

baretata написа:Моята не ме ограничава, ама не мога да я прилъжа да идва с мен за риба, ако не друго поне багажа да пази.

И аз се опитвам да прилъжа моята да носи багажа, обаче не ще и не ще .

Аз пък нещо взех да се отказвам да я вземам, че трябва да мъкна и нейния багаж

Здравей Бояне, няма как да ти забравя името щото и сина ми се казва така. Жена ми е от Шабла, така че поне веднъж в месеца ходя там, и гмуркам в района на Паметника и Нефт и газ.Така че като се върна в края на юли може да се видим.