naRiba.com

В неделя решихме със семейството да отидем на плаж за цял ден.Последни дни от лятото...да използваме.
"Бухнах се" във водата още с пристигането.
Някак си имах усещането,че това е моят ден.
Водата беше относително бистра.Къде се вижда повече,къде по-малко.Рибата в началото я нямаше никаква.Реших да проверя няколко места споменати ми от местен (разбирайте Варна-Аспарухово) харпунджия със снимки в телефона си на Лавраци,Пеленгаси от по 6кг.,Кефали и Платерини в огромни количества.Може и да бяха от пазара,интернет и т.н.,но на по биричка и картофки кой ти гледа такива неща.
Тръгнах да търся споменатите с едно махване на ръка места с надежда за "моят ден".
На първото заливче,успехът ми беше сериозно число в...неуцелване на риба.
Преместих се на второто.Впечатлението ми беше за много подтискащо място (краката на мост).Три камъка,никаква растителност и гаден звук от разбиващи се вълни в бетона.3,4 метра дълбочина скука.
НИТО ЕДНА РИБА!
Стрелнах от 2-3м. по една кая само,за да си проверя мерника.
ТОЧНО В ГЛАВАТА.
Продължих нататък в търсене на моят ден.
Явно "точната стрелба" не е проблема.
На 50сетина метра по нататък си намерих местенце,където минаваха доста рибки.Кои по-големи,кои по-малки.Стрелях по всички,които видях като литър и половина-два.
Съжалявам,че няма как да ви покажа снимки,защото...не уцелвах???
Ама това бяха над 20тина пъти???
Преместих се още по нататък.
Същата работа.
Май наистина това се превръщаше в МОЯТ ДЕН!
Реших,че след час и половина плуване в едната посока е време да се прибирам.
Все пак семейството ми ме чакаше на брега,а буят ми не се виждаше отдавна.
През целият път назад се продължи с гмуркане,лежане зад малки и големи камъни,дебнене и...неуцелване на рибки.
НО,ето че нещата се променят.Винаги!
При поредното причакване имах успешен изстрел.Рибката беше уцелена почти в края на опашката,но все пак достатъчно добре,за да остане на стрелата.Гмурнах се след нея,хванах с лявата ръка стрелата,а с дясната харпуна и заплувах след нея.Не исках да я изтърва.Тя ще се измори и ще се опита да се скрие някъде.Докато си плувахме така си помислих.Не може ли просто да си я "гръмна" още веднъж?
Харпуна ми е с двойни ластици и 5 дължини на въжето.
Преди няколко дни бях ударил кефал кило и 200 по същия начин.Просто докато плувах след него,заредих отново един ластик си го "спях" от бягство със стрела в главата.
Този път обаче,не знам защо имах два "празни".Рибката си бягаше аз си стрелях и...все в "дупка".В края на краищата я ударих в дясно в хрилете,но...всичко което успях да направя е да я пипна.
В момента в който си мислех,че е моя и се опитах да я хвана вече с ръце...всичко се скъса.И хриле и опашка и егото ми.
Ясно.Излизах си без риба.
Е,по оставащият път взех една платеринка300-400 гр.,но...Остана ми само едното НО.
За пръв път шурито решил да направи видео на излизането ми.
Е,не бях много щастлив.Една кая и една не голяма платерина.А на това място всяка вечер съм излизал с поне едно кило я платерина,я кефал.
Постояхме на брега с децата,шурито,дойдоха и майка ми и баща ми.
Решихме,че като се постопля ще влезем всички отново.Баща ми с 45см харпун за кая.Сестра ми си умира за нея.Все ми казва:
-Не ги стреляй тези "бели" рибки,че не стават за ядене.
Между другото предлагам ви една рецепта,която ние много харесахме.
http://forum.fishing-mania.com/viewtopic.php?t=34145
И така,влязохме във водата.Беше се поизчистила видимо.
Отидох на първото място за което ми беше казал местния харпунджия и се започна наново.
Часът вече беше 15:00.И се започна едно минаване на рибки,но като на магистрала.Въобще не ти дават възможност за изстрел.В края на краищата успях да взема още две и след още два часа давене излязох.
Оттогава не съм влизал.
Така и не разбрах защо не успявах да уцеля,но явно това в края на краищата беше моят ден.

Поздравления за улова на всички ви! Барета върна се и рибата тръгна. Колегата aunt, перфекно се е включил разкази сними. Браво! За Динко да не говорим просто да продължава все така да ни радва и амбицира с хубави риби.
Скромно да се похваля и аз.
Първо имам нова дрешка подарък от Tolio за което му благодаря от сърце!
На 20ти 5 рибки на Зеленка. Първите два изстрела 3 риби. Дори в началото не разбрах, че са 2 рибите, помислих, че е рибата от кукана а то били 2 на стрелата. След като ги търсех повече от час на 2-3м после на 4-5 и няколко гмуркания по-на вътре опитах в плиткото. Бях чел как плавниците опирали в пясъка. Рибата беше в самия бряг. Плувах успоредно на брега, колкото е възможно, слънцето беше зад мен и осветяваше рибите. На няколко пъти просто не можах да стрелям за да не ударя стрелата в камъните. Отново имаше много дребен сафрид. Интересното беше, че се криеше под бодиборда от чернокопчетата, които го преследваха. Може би около час отделих да ги наблюдавам и да се опитам да прострелям един. Знам, че не е редно и дори е грешно, грешен съм.Вярно, че е маломерен, но не бих застрашил популацията. На няколко пъти пропусках, но веднъж ми се отдаде шанс. Нямаше как да я сложа на кукана, беше смешно и ми стана жал. Излязох и я оставих на в една дупка на камъка като я покрих с друг да не би да я вземе някоя змия. Опитах и няколко гмуркания на дълбоко. Мислех се щом на плиткото има дребен, що да няма едри по-навътре. Не видях по-едри а пак същия размер. Продължих с платерините. Над вечер станаха по-едри и пак бяха в плиткото. Изчаках да излязат рибарите и взех ситна риба.
21ви - Рождени дни на баба на село и на жена ми във Варна. Домързя ме да стана рано и пропуснах гмуркането.
22 Прибрах се в Каварна около обяд и газ на Болата. Там преди да вляза изкарах малко миди. После докато се обличах се заговорих с един колега, които ми каза по обяд да не я търся на плиткото а навътре на дълбоко. Риби не виждах и взех да понапълня малко рапани. Обирах и по-дребните, за да почистя тетраподите и да се завъртат повече рибки. Излязох поиграхме малко волейбол с брат ми, но още на първия гейм нещо ме влечеше пак във водата


Докато се обличах се опитах да бъда максимално спокоен, да не бързам и да мисля положително, когото бях почти готов се опитах де се съсредоточа и да се настроя за влизането.
Имаше леко вълнение . Влязох тихо, бавно и полека се огледах. Водата беше много бистра. Слънцето пак беше зад мен още с влизането видях много иларии, които пасяха в плиткото, но бяха доста наплашени. Малко по-напред видях малко по-големи риби. Гмурнах се и се опитах да се захвана за един камък, бях малко лек за плиткото, което ми отне от времето за апнея. Бях легнал между две високи канари а пред мен имаше скала. Първите гмуркания нямам дълга апнея, но накрая на първата зад скалата се появиха няколко хубави риби. Помислих си аха сега ми паднахте и стрелях без да се прицеля а само им гледах очите на рибите. Пропуснах, нищо поне има риби. Гмурках още няколко пъти на същото място. Веднъж, докато раздишвах на канарата, забелязах как идват риби от лявата ми страна. Гмурнах се и зачаках, но рибите не се появяваха и точно се надигам ги подплашех пред скалата. Продължих към носа. Понеже водата беше бистра успявах да забележа рибите отдалече и да направя лов с предвижване. Когато забележех рибите оглеждах накъде се движат преценявах за прикрития и се гмурках. За целта плувах много бавно и бях готов без раздишване да се гмурна. Незнам дали беше от неопрена, слънцето вълнението, но често рибите не се плашеха докато се гмурках. Така на едно място заобиколено с високи скали Видях няколко риби движейки малко в страни от мен. Гмурнах се и си опитах да ги пресрещна. Движех се бавно близо до камъните, като се педвижвах само с ръката. Така в един момент останахме очи в очи, но този път си гледах върхът на харпуна, изстрел и рибата беше на стрелата, като след малко се озова и на кукана. Този риболов беше по-динамичен от засадата бях гледал клипове с подобен вид риболов и част от сцените изплуваха в съзнанието ми. Когато не виждах риби и бях вече раздишал се гмурках и правех засади. При една от засадите бях легнал на пясъчно дъно а от двете ми страни имаше камъни. Бях притихнал на дъното и се заглеждах по живинките по него. Имаше барбуни и доста дребни попченца колкото кутре. Тогава от дясно забелязах две рибки големи колкото карта за банкомат със сребристи тела и черни петна на опашките. Движеха се на зиг-заг и си похапваха нещо по дъното, когато ме наближиха явно нещо ги стреснах и отпрашиха навътре.
Правех още засади при една от които още една риба се оказа на кукана. Бях оставил бодиборда и продължих към носа без него. При една от засадете гледам нещо голямо над мен. Слънцето вече се беше скрило бях в сянката на брега. Поглеждам-по внимателно ми то плавници на колега на повърхността. Оглеждам се накъде е харпуна и излизам. Помислих, че не ме е видял. Извиках силно Ехо и той се обърна. Казвам само така да се знаем, че оставих по-назад буя. Той и той без буй видях го да влиза още докато вадех рапани от буната каза, че е видял две риби и в първият момент помислил, че пасът, но после ме видял. Размина ни се и се разминахме. Отидох до носа, но вече не ми беше много кеф гмурнах един два пъти и на обратно към бодиборда. Поглеждам към буната и ми се струва, че брат ми е там и гледа към мен. Помахвам с ръка маха и той, май е време да излизам. Гмуркам още няколко пъти докато стигна до буната. На брега гледам и колегата излязъл имаше няколко хубави риби и ги чистеше на камъните. Изчистих и аз двете рибки и брат ми ги документира.

Днес за пръв път морето ми показа едър хищник по-точно два хищника два лефера. Бях се гмурнал между няколко камъка когато дойдоха забързани няколко платерини. Нещо май ги гонеше. На второто гмуркане два силуета се появиха горе в дясно от мястото на което минаха платерините. Не бързаха а плавно преминаха по ръба на скалата над мен само ги проследих с поглед и в момента в които почнах да въртя харпуна се изстреляха нанякъде. Днес видях един кефал но и той ме видя. Надявам се пак да се срещнем. Иначе пострелях, но имам сама една риба. Другите нещо много ги пропусках и ги оставих да се угояват и размножават.

Една риба, една риба, колкото толкоз. Важното е да си във водата.Кефиш се и това е. Риба като ти се яде има и на магазина. Дерзай.

Браво !!!

Pretor написа:

boqn_belchev написа:............................................................................................. Гледаме един доста избелял буй да се поклаща във водата около големите камъни.

Ако кажеш на коя дата е това, може да позная чий е бил .

Извиняваи Pretorе, чак сега го видях. Беше на 03.08.2012г след 13ч.

Нищо, простено ти е . То от гмурене не остава време за писане. Морам да е бил моя тоя избелелия Beuchat . До 08.08 шетах из района и минах няколко пъти през Болата.

Може. Във всеки случаи човека си се гмуркаше много добре, като по книга без излишни движения, като по часовник накрая го видях да излиза от стълбите на буната.


Анатоли днес беше два пъти във водата.
Сутринта те събудиха в 6ч. Жена ти като те видя да вземаш харпуните уж спеше, но те пита: ааааа на къде без мен?
Обясняваш , че отиваш да купиш риба. Брат ти със жена си и юнака заминават за Русе .
Първо сутринта докато чакаше рибарите да излязат, ти казаха че ще е след около 30 минути. Не чакаш покана. Вземаш само харпун, маска и плавници и влизаш. Морето топло и тихо.Първо гмуркане. Лягаш до камъка, ма още не си се събудил и рибите те усещат. Второ гмуркане малко по- навътре до друг камък. Познаваш камъка много добре. Раздишваш гмуркаш се минаваш от лявата му страна и се предвижваш до нишата, на която обикновено лягаш. Стоиш тихо и почти на края на апнеята я виждаш да ти идва от ляво. Изчакваш още малко и стреляш. Улучил си я ма тя тръгва напред. Нали не си сложил и ръкавици много трудна работа. Успяваш да хванеш двата края на въжето, което са ти казали да бъде 5 дължини, но след като преди няколко дни ти се наложи да го скъсиш във водата-така и си остана на 3 дължини. Въпреки това накрая рибата ляга на дъното и ти я хващаш. Нямаш кукан, ползваш стрелата за да я освободиш от мъките. Оставяш я на камъка на брега. Поглеждаш към буната-рибарите още не са излезли. Тръгваш към буната като се надяваш по-близо да чуеш и мотора на лодката им. Гмуркаш 2 пъти. На третия една много хубава платерина ти идва от ляво прицелваш се и точно мислиш, че не може да я изтървеш стреляш и тя бяга. Малко се ядосваш, но философски продължаваш. При следващото гмуркане пак идва риба стреляш и я уцелваш. Помисляш, че я вземаш. Да ама не. Къса се. Връщаш се там от където си влязъл. Гмуркаш под една козирка лягаш броиш до 20 и тя идва повеждаш, стреляш, уцелваш, но вече по-внимателно подхождаш и дори пускаш харпуна и я хващаш. Излизаш доволен поглеждаш рибарите са излезли. Отиваш до колата изтриваш се вземаш ножа почистваш рибите благодариш на морето, че ги е изпратило с теб преобличаш се отиваш до лодката купуваш сафрид казваш му, че и той ще пътува за Русе и се прибираш. След обяд около 3.30 тръгвате за морето. Около 4ч. сте горе на паркинга някакви хора са изкарали миди и рапани. Казаха, че само веднъж са видели риба, но имало много кучета, не че не са риби де. Слизате по една стръмна бодлива и много красива пътечка до мястото на което си решил да гмуркате- Калиакра. Долу в плиткото тихо и бистро а навътре мътно но малко по студена водата. Риби в началото не се виждат или по-точно едри риби няма. Иначе е пълно със сафрид, чернокоп, гюмуш и по-рядко барбуни, зеленушки, кучки и всякъкви други мирни рибета. Още сутринта ти направи впечатление въжето на ластика, че се е прокъсало, но те домързя да го смениш. Мислиш нали е двойно пък и с подобно беше ударил кефала та мислиш, че може и да е на късмет. Гмуркаш тук там рядко виждаш едри риби и на плиткото и на дълбокото 5-6м. По едно време ти се къса въжето на ластика. Ножът е горе до колата, но имаш план. Трагваш да се връщаш към бодиборда. Там е другият харпун. Минаваш по плиткото и постоянно плашиш риби, по които обикновено стреляш. Сваляш ластика от харпуна слагаш другият, които е със жълъди с резба и въже за тетива, а скъсания в коша.
Жена ти вече е излязла да се пече. Нямаше много хубави картини за снимане в плиткото а на вътре беше мътно. Ти мислиш, че си направил грешка и дори си мислиш да си отправиш към Болата. Правиш още едно две гмуркания. При първото гмуркане раздишваш, лягаш прикривош се и чакаш виждаш идва риба и аха да стреляш виждаш, че не си заредил. Нищо стоиш и чакаш наблюдаваш. Рибата дойде обърна се и тръгна да си ходи, да но след малко се върна с още няколко по-едри и минаха доста близо . Изплува. Малко трудно зареди на първата засечка. Гмурна се и зачака. Тя дойде от дясно доста едра платерина. Точен изстрел и тръгвате да се гоните. Знаеш си урока от сутринта и не бързаш плуваш бързо след нея, като гледаш да не опъва въжето. Вземаш си въздух, после пак . Правите едно кръгче и после успяваш да хванеш стрелата. Дииииий магаре и тя тръгва надолу. Хващаш я колкото и да се опитваш да се успокоиш не мажеш. Бързото плуване допълнително ти е помогнало да ускори пулса на мах. Радостен вик и жената се надига. Радва се и тя рибата си е доста голяма. Разбираш, че е женска, но вече е късно за съжаление . Опитвате да направите снимки и тук вече вие съжалявате. Пак е влязла вода в апарата, добре поне, че още е в гаранция. Продължаваш да се гмуркаш а жена ти да се пече. След малко виждаш един колега да влиза. Тръгваш към бодиборда. Поздравява ти се казваш му, че имаш една риба и че си ги видял в плиткото. Той ти казва, че бил на Болота, но замутило ще отиде до носа пожелавате си наслука и продължаваш с гмуркането. Влизаш малко-по на вътре лягаш на шкарпа идва риба и я прострелваш. Опитваш се да я сложиш на кукана и в един момент въжето но кукана ти си изхлузва а рибите на него. Хващаш края намотоваш около оловото и излизаш към бодиборда с коша. Сваляш ръкавиците оправяш го набързо часът е 6 без 20. Гмуркаш още една риба и още една. Вече ги усещаш как ти натежават, когато раздишваш. Жена ти напомня да излизаш. Само 5 минути Гмуркаш виждаш едра, но пропускаш. Зареждаш гмуркаш този път уцелваш, но не е толкова едра. Вдигаш ръка показваш я и казваш последно гмуркане. Раздишваш добре предвижваш се към едно място където днес доста често ги беше видял подбираш добре къде точно да се гмурнеш издишаш вземаш си дълбоко въздух гмуркш и прегръщаш камъка. Идват две големи риби аха да подминат и се връщат ти стоиш и не мърдаш едната идва на мушка стреляш и излизаш с нея на брега. Усмивка целувка събиране на багажа обръщаш се към залеза поглеждаш морето благодариш и газ на горе. Мъка няколко пъти си почиваш и дори оставиш половината багаж по средата на пътя. После се връщаш и го вземаш. Хубаво място има риба и е красиво, но накрая се замисляш дали ще дойдеш скоро. По пътя на връщане се сещаш за ластика, не помниш да си го прибрал. Така е трябвало да стане а и стария-нов се държа много добре. Прибирате се този апарат онзи телефон и накрая намираш апарат за снимка.

Браво за слуката и благодаря за разказите!

Браво на всички за хубавите разкази. По събраното инфо се набива на очи, че рибата вече се прибира към брега и е вече по-лесна за намиране.

Булти ,тоз сафрит се брои за десятка!!

А,стига бе...
С харпун???
От какво разстояние?
От каквото и да е.Страшен изстрел.
Респект!

Благодаря ви ! Сафрида остана на средата на линията -демек около 3 метра - доядя ме , че бе пълно с тях а нямаше друга риба и на излизане ...мерник 13 ...и разредих харпуна , че то за такава риба не си струва зареждането ...

Що спряхте да пишете??? Редовно следя този форум, но напоследък няма информация. Утре заминавам към Крайморие и не мога да си направя никакви изводи.

Ето какво направих днес.За надъхване на tekis.