Здравейте, Колеги!
И така, вчера – 10.07, след уговорка за Риболовен Излет с един Приятел в 05.00 часа, бях на уговорената среща. Да, ама след 30 минути разбрах, че малко се е пооспал и след многократните Ми опити да го събудя реших да отида сам на избраната Река. Метнах се пак на вярната си кола / а казвам вярната си кола, защото съм имал много коли и хубави и не толкова, но Тази при подобна експлоатация не ме е оставяла никъде, а вече си е на километри и малко старичка, така че да проява уважение към предаността й/ и отпраших надявайки се, че съм избрал правилната посока и правилната Река. Благополучно в 8.00 бях на Реката, набързо си допих кафето от ОМВ /както казват в Сърбия/, облякох се набързо /ползвам неопрен, защото ми писна всеки път да Ми се пълнят ботушите и да Ми се протъркват баджаците/ и потеглих нагоре срещу течението. Спуснах се по един стръмен склон, ама нали бързам да не изпусна нещо и по - скоро се свлекох набързо. В първия момент, макар че бях в друг участък на въпросната Река и то нагоре по течението й, не можах да я позная. Леко мътна, буйна, влачеща някакви клони. Меко казано Ми се развали малко настроението. Както и да е, реших да започна с „Panther Martin” жълта, после мед и така изредувах доста блесни, резултат нямах. Това продължи до към 12.00 часа, когато неочаквано чух шляпане и малко ругатни над мен по реката. Оказа се един Мухар от Русе - Вальо/ точно си беше напълнил ботушите в един вир/, ясно каква беше причината за неуспеха Ми/, не че иначе съм много голям специалист, ама при толкова учители около мен Маранцика, Кърцата и някой друг, все си мислех, че съм гепил малко чалъм/. Запознахме се, разменихме няколко приказки, даже бях почерпен кафе и продължих на горе, а Мухара мърморейки, че е каръшки ден се отправи надолу тръгвайки си за Русе. Помислих си, че май денят е наистина такъв, ама нали съм си заклет оптимист.... Минах двадесетина метра и стигнах един вир / бих казал огромен в сравнение с реката/ , бях с „Panther Martin” сребърна с червени точки/ спомних си ученията и напътствията на гореупоменатите специалисти - а те наистина са такива/ и заметнах около един камък, при прибиране на блесната към Мен най-сетне видях първата Риба да гони блесната/ в интерес на истината Реката си беше пак толкова буйна но вече не толкова мътна/, позабавих и движението, но Пъстървата се отказа/ беше добра, мерна, поне така ми се стори/. Направи ми впечатление, че на няколко пъти имах подгонване и накрая отказ. Почнах да редувам различни блесни , докато не стигнах до една бяла Моска 3 и риболовът започна. Дори малко се поглезих, щото не облавях всичките зони на Реката, а си търсех само вировете/ тук Кърцата би Ме критикувал, ама нали бях сам...../ Така лека полека се придвижвах нагоре с Риба след Риба, а времето неусетно летеше. Имах в актива си около 30 мерни Балканки, трофеи нямах, единствено две от Рибите бяха малко по - големи. Доста и изпуснах, за което бяха виновни пилените контри, ама това са си Правилата, които си ги спазвам! Каква е файдата да върнеш Рибите обратно, при положение, че са наранени? Всички Риби съответно върнати в добро състояние, без наранявания, е със сигурност малко стресирани, надявайки се другият път пак да са си там! Може някой да Ми се изсмее, но съм убеден че когато връщаш Рибите обратно, Всевишният Ти помага на следващите излети да не си К А П О !

- 10072013040.jpg (59.57 KiB) Преглеждано 800 пъти

- 10072013039.jpg (64.46 KiB) Преглеждано 800 пъти

- 10072013038.jpg (52.76 KiB) Преглеждано 801 пъти
Връщането на Рибите обратно Аз лично не го правя заради това, нищо че го споменавам като факт, имам си други причини, тема на дълъг разговор. Как то и да е....! От друг Колега знам за подвеждането и реших, че е време за връщане, пътят към колата навръщане се оказа доста, ама нали за това бях дошъл – разходка, риболов, липса на телефони, спокойствие и още много подобни дребни нещица на пръв поглед, които обаче ако можеш да ги почувстваш разбираш, че наистина си жив! Междувременно водата Ми беше свършила, та се наложи да опра до услугите на едно поточе с две малки бутилки „Горна баня“/ които бях смачкал след като съдържанието им бе свършило още сутринта/.