naRiba.com

Браво за майстора. всяка година пуска по една красива българска риба, колкото да покаже колко още има да учим.

Следващата да е гофан с една опашка по-тежък

baretata написа:Роска , а как се гмурка на 10+?

Благодаря за поздравленията момчета!!!
Истината е, че това си е чист късмет за мен. Всеки един от вас може да я вземе тая риба само да я срещне, но Руслан е прав, че за да биеш хищници трябва да си влязъл за тях а не за друго. Примерно в момента когато се появиха над мен точно пред мен си пасяха 5-6 хубави платерини, но аз гледах нагоре с надежда да мине лефер, то пък дойде торук. Появиха се като силуети и в първия момент си помислих, че е мираж, толкова големи изглеждаха в контражур. В събота беше пълно с платерина от 8 до 18 метра, но имаше и врани, змариди, хиени, паламуд и въобще си беше един много рибен ден и реших да се оглеждам само за лефер и паламуд. На всяко гмурене гугуткане, чукане с дръжката по камъни, без да се притеснявам, че платерината се плаши и бяга, аз търсех друго.

fishermann2 написа:...
Я кажи,как се овладява напъна на една такава прободена риба под водата и то на 15 метра?...

Докато изляза разви половината макара, което ми подсказа, че изстрела е много лош. Притесних се да не я загубя и започнах да събирам въжето много бавно, около 10 минути съм го събирал а може и повече... През цялото време напъваше, но все по-слабо явно от загубата на кръв и най-накрая ми беше в ръцете.

благодаря за споделената информация. Даде ми много насоки за размисъл и много идеи за експерименти във водата.
наслука

Благодаря още веднъж на Руслан и на Юли, че споделят, вярно е че всеки може да достигне до такива висини само да го пожелае и да се потруди, но вие момчета сте неуморни много работите и много постигате.
Ето скромно и от ме днес на Фичоьза. последната най-хубавата я взех благадарение и на споделеното от Юли. бях я ударил лошо щот не се целя и кат дръпна въжето разви 10 метра от макарата аз уж не бързах да я хвана и спокоино хванах въжето. Тогава я видях да ляга и я натиснах след това дори и не заредих мисля, че бях си взел това което искаше да ми даде морато.

Поздравления Бояне! Платерината ударена ли е в корема е по-добре да остане на кордата иначе на стрелата при мятането се къса и бяга. За да остане на кордата или пускаш харпуна ако е без макара и оставяш всичко долу или си хващаш стрелата след като е минала през рибата и излизаш с нея нагоре. Разбира се не винаги имаме възможност за това.

Благодаря, Юли! Днес добре, че беше над пясъчно дъно щот сега като се замисля как влачеше стрелата ако беше друго дъно щеше да стане зан рибката. Днес скъсах една не помня от кога не ми се беше случвало.Но това ми е било и за урок.А и Ники каза да ги целя по добре а не в коремите.

Юли, поздравления за улова! Голям дзвер! Аз се отчетох по-скромно.

И твоето е дзвер Юри, на скара е супер, да ти е сладко

Понеже при нас няма такива класни риби, бием платерини и кефали.

Не биете, ами пребивате . Бравос!

Много ти е дълъг кукана бе, колега ! Ама още има място. Браво!

Не е дълъг, ама по едно време се наложи да го удължа с около 40 см.

Следващия път да отпуснеш още поне 20 см.

Поздравления Барета пострелял си добре! Аз пак да слушам какво казват големите за нагласата и ето какво се случи.
От известно време май не стрелям по малки риби и наистина виждам повече големи, но когато спра и по тях какво ли ще видя. Та вчера бях само с настройка за рапани и миди и немислех за платерини много. Ма как да не мислиш, като почнат да те обикалят и да се чешат в харпуна. Та за 6 часа имах три изстрела два пъти не издържах и гръмнах, но не бях точен пробвах и далечен изстрел. Правех тренировките за дълбочини и време. Бях легнах не до камък както обикновено, а над него стоя и си броя видимост 3-4м. Две глави се показват от нищото. Идват право към мен. Големи са, май са кефали имат големи глави, но плуват бързо, за миг и са пред лицето ми. Опулвам се не са кефали, но са зад стрелата издърпвам леко харпуна, но от адреналина нещо изтропвам. Миг картина за снимка в профил и газ към синевата. Опитах да натисна спусъка, но и той като ума зацикли изпратих ги с поглед и надежда пак да ги срещна. Това на 8-9м. Първата ми среща с морски вълци разпали в мен огън, които не беше горял отдавна. Сега си вадя изводи и поуки от случката и продължавам да чета и да се подготвям за следващите срещи. Всичко е важно както казвате и не трябва да си пропуска, но само тогава, когато се прави без да се мисли се достига до онова състояние на спокойствие.