naRiba.com

ЕТО ТЕКСТ И КАРТИНКА В ЧЕРВЕНАТА КНИГА ЗА СТРУМСКИ ГУЛЕШ (АКО НА ТОВА КАЗВАТ КАМЕНАРКА)



Струмски гулеш

Barbatula bureschi (Drensky, 1928)

Nemachilus bureschi Drensky, 1928: Дренски, 1951: 121; Noemacheilus angorae bureschi (Drensky, 1928): Карапеткова, Живков, 1995: 130.

Разред Шараноподобни (Cypriniformes)

Семейство Гулеши (Balitoridae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3, B2], ЗБР-II; международен: IUCN [LC].

Общо разпространение. Среща се само в Егейския водосборен басейн. Ендемичен вид за реките Струма и Места.

Разпространение и численост в България. Видът е описан за пръв път от р. Струма, при гара Земен [1]. Впоследствие е установен и в други участъци на горното и средното течение на р. Струма, в някои нейни притоци и в р. Места [2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10]. Намерен е и в р. Палакария, където вероятно е навлязъл от яз. "Искър", където е интродуциран при изкуствените зарибявания [11]. Сега се среща в р. Струма (от яз. "Лобош" до границата) и в някои от по-големите й притоци (Джерман, Елешница, Лебница и Пиринска Бистрица), както и в р. Места (от Момина клисура до границата) и нейните притоци (Доспат и Бистрица) (наши данни).

Местообитания. Среща се само в горните и средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение.

Биология. Сравнително слабо позната. Типичен реофилен, главно нощно активен вид. Съзрява полово при дължина на тялото около 5 cm. Размножава се през май–юли, между камъните и чакъла в плитки участъци с бързо течение. Храни се с бентосни безгръбначни животни, основно червеи и ларви на насекоми. Достига максимална дължина до 10 cm [7, 12].

Близки видове. Обикновен гулеш (Barbatula barbatula). Струмският гулеш се различава по дълбоко врязаната опашна перка (при обикновения гулеш тя е отсечена).

Отрицателно действащи фактори. Хидротехническите дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Изсичането на горите (особено в планинските райони) и замърсяването на водите.

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).

Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Ограничаване на хидротехническото строителство в горните и средните течения на реките Струма и Места. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони. Опазване на реките от замърсяване.

Основна литература за вида: 1. Дренски, 1928; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1948; 4. Дренски, 1951; 5. Михайлова, 1965; 6. Penczak et al., 1985; 7. Карапеткова, Живков, 1995; 8. Стефанов, 2001; 9. Василев, Пехливанов, 2002; 10. Apostolou, 2005; 11. Диков и др., 1988; 12. Maitland, 2000.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова

Veleka написа:Здравейте колеги риболовци. Обръщам се с конкретно питане към тези с по-голям опит и знания относно река Струма и по-конкретно за риболова на скобар. Утре ми предстои риболовен излет на параклиса до село Пастух. Ще Ви бъда много признателен ако ме ориентирате за някакво място в този район, което евентуално би ме срещнало с тези борбени риби. Не съм много добър в риболова на скобар, но и не искам да бия 100 км. и да хвърлям във
варницата. Благодаря предварително.

Колега на теб ти обясних подробно за скобарите по Струма-беше питал тук ! Давам ти жокер -като видиш параклиса слизаш долу и заставаш да ловиш така че параклиса да ти се пада в ляво от твоя гръб а не точно зад теб! И търси края на реката,не средата -другият край! Фактически заставаш между дълбокото и плиткото ще го познаеш-лопатите са под теб и ще ги видиш как идват към трохите ако е писано ))))

кирил великий написа:ЕТО ТЕКСТ И КАРТИНКА В ЧЕРВЕНАТА КНИГА ЗА СТРУМСКИ ГУЛЕШ (АКО НА ТОВА КАЗВАТ КАМЕНАРКА)



Струмски гулеш

Barbatula bureschi (Drensky, 1928)

Nemachilus bureschi Drensky, 1928: Дренски, 1951: 121; Noemacheilus angorae bureschi (Drensky, 1928): Карапеткова, Живков, 1995: 130.

Разред Шараноподобни (Cypriniformes)

Семейство Гулеши (Balitoridae)

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3, B2], ЗБР-II; международен: IUCN [LC].

Общо разпространение. Среща се само в Егейския водосборен басейн. Ендемичен вид за реките Струма и Места.

Разпространение и численост в България. Видът е описан за пръв път от р. Струма, при гара Земен [1]. Впоследствие е установен и в други участъци на горното и средното течение на р. Струма, в някои нейни притоци и в р. Места [2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10]. Намерен е и в р. Палакария, където вероятно е навлязъл от яз. "Искър", където е интродуциран при изкуствените зарибявания [11]. Сега се среща в р. Струма (от яз. "Лобош" до границата) и в някои от по-големите й притоци (Джерман, Елешница, Лебница и Пиринска Бистрица), както и в р. Места (от Момина клисура до границата) и нейните притоци (Доспат и Бистрица) (наши данни).

Местообитания. Среща се само в горните и средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение.

Биология. Сравнително слабо позната. Типичен реофилен, главно нощно активен вид. Съзрява полово при дължина на тялото около 5 cm. Размножава се през май–юли, между камъните и чакъла в плитки участъци с бързо течение. Храни се с бентосни безгръбначни животни, основно червеи и ларви на насекоми. Достига максимална дължина до 10 cm [7, 12].

Близки видове. Обикновен гулеш (Barbatula barbatula). Струмският гулеш се различава по дълбоко врязаната опашна перка (при обикновения гулеш тя е отсечена).

Отрицателно действащи фактори. Хидротехническите дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Изсичането на горите (особено в планинските райони) и замърсяването на водите.

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).

Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Ограничаване на хидротехническото строителство в горните и средните течения на реките Струма и Места. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони. Опазване на реките от замърсяване.

Основна литература за вида: 1. Дренски, 1928; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1948; 4. Дренски, 1951; 5. Михайлова, 1965; 6. Penczak et al., 1985; 7. Карапеткова, Живков, 1995; 8. Стефанов, 2001; 9. Василев, Пехливанов, 2002; 10. Apostolou, 2005; 11. Диков и др., 1988; 12. Maitland, 2000.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова

Да точно това е каменарката.

Леле колко кленове съм хванал на такива. Аз съм си за в затвора.

Каменарката за защитен вид, по реди рязкото има намаляване, но много бройна част от рибарите я сбират за стръв.

Начи,аз от каменарки не разбирам,ама па им нарезах зелките на скобите .Успях да се откача и тая седмица за последно и се озовах на реката с още 4 авера в търсене на митичните скоби над кило.Аз хванах 10 с много зор.4бр между 700-1000гр и 6 по 300гр.Отделно 15-тина мрени.Тая риба не спира да ме изнеандва.Колкото повече хода за скобар толкова повече разбирам колко малко знам.Миналия път не искаше захранка изобщо все едно че хвърляш камъни във водата, само кашичка и се ловеше без задържане.Сега искаше зверско задържане все едно си на троика и искаше много храна.Та позиционирам се аз на мойто място дето миналия път аванса ми пея цял ден,а срещу мене 2-ма другари.Аз си метам каша,стрелкам си бел,а те си буат манджа и по малко каша.Два часа тишина от към скоби те събраха на храната мрени и кленчета.И изведнъж серия всеки вади,откача, къса.А малко преди това минах от 2гр плувка на 1.5 гр викам не кълве че финосвам,турих и 16 кука вместо 14-та.Оказа се голема грешка.От тая серия извадих три и откачих един.И от тука натам спрех да участвам у ловенето само гледах серийте на другите.През това време идват и другите двама и те срещу мене над първите двама и те ги почват здраво,а аз гледкам-полудех.Стана ми ясна играта отново 2.5гр плувка,замешах манджа резултат нема тея срещу мене вече така си беха строили рибите пред тен че немаше шанс за мене и се преместих по нагора 40м.Захраних и ги почнах след половин час задуха страшен ветър по течението и двама души си тръгнаха аз останах да настоявам до 17.30ч и така приключи този интересен риболов.Всеки си хвана скобари от 5 до 10-12 броики откачи по още толкова и по малко мренчоци.Аз си взех мренчоците а скобите плуват както обикновено.На тая вода 40 см и толкова народ от двата бряга доволен съм.Доста местни са се отворили на местото мятат за мрена един дедо вика ма мноо ми късат с какво ги хранат тия риби бре.Той с некво 0.20 влакно,ама като влезнат литраците и си без аванс на пружината нема спиране.

Сега се връщам от Пастух,под орехите на дебелата сянка. Първо,кочината от предишни колеги е неописуема, 3 чувала съм им изхвърлил+това дето съм изгорил.Местен човек се оплака че,му обират рибари картофената нива и че всяка седмица им чисти и той кочината.Риби доволно от към мряна за 2 дена около40 бр. и толкова пуснати +клен,уклей,пръскачи и много бира.

в събота направих първия сериозен риболов по струма тая година от 4-5 излета излизаха прилични мрени и няколко стари баби на троха и на пружина колегата имаше стабилен резултат от към скобари 5 бройки между 500 и 800 грама ... тупалките са в плитката част на
реката не в дебелите бързеи а след тях ... искаха си яко манжа а мрените яко задържане и направо удраха ка на върха

prodigy666 написа:в събота направих първия сериозен риболов по струма тая година от 4-5 излета излизаха прилични мрени и няколко стари баби на троха и на пружина колегата имаше стабилен резултат от към скобари 5 бройки между 500 и 800 грама ... тупалките са в плитката част на
реката не в дебелите бързеи а след тях ... искаха си яко манжа а мрените яко задържане и направо удраха ка на върха

На теб ти вярвам и без фото-самото описание което правиш веднага е ясно казвам го защото има постове които граничат с измишльотина!След около 3 дни снимките започват да влизат августово в играта;)

хаха е благодаря колега и се надявам да направим 1 риболов както писа по рано

prodigy666 написа:хаха е благодаря колега и се надявам да направим 1 риболов както писа по рано

Колега ще го направиме може неделя ако искате

DJONI RINGO написа:

prodigy666 написа:хаха е благодаря колега и се надявам да направим 1 риболов както писа по рано

Колега ще го направиме може неделя ако искате

Аз мислех събота и неделя да спинингувам,ама ще се отбия да ви видя,па може и да извадя плувките.Само кажете къде.

Ами аз мога да дойда където кажете-По принцип мога да съм домакин,мога да дойда и към Благоевград-по принцип рибата се е размърдала на много места в момента!

И аз съм така,можем на баражите да направим срещата,вие ще си пльокате на плувка,а аз ще търся прословутите сомове

много гнусно на тия баражи там требва да вада скобари по 2 кила на 5 мин за да ида особено сега когато реката падна