naRiba.com

Диканаров благодаря ти за разказа. Не ми се е случвало подобно нещо, но ще го имам впредвид, защото съм го чел и на други места, но не съм вярвал че е толкова силно.
И искам да отбележа че ми е мечта да гмуркам в тази Либия, но в последно време става все по-невъзможно да се гмурка там

В Либия сега могат да те засмучат и на сухото .
Благодаря за разказа. Направо си представих пластовете, дупките и движението на водораслите. Имал си късмета да видиш места, които за други ще останат неизвестни.

Да приятели, в Либия за дълго ще е опасно да се ходи и като организиран турист. Сега е хаос и всяко племе и семейство има оръжие и милиция. Няма силна централна власт и един бог знае кога ще има, та да наложи нов ред, сигурност и закони! А и какви ли ще са те? Ако се наложи период на мюсюлмански фундаментализъм, за което има вече данни, това ще е тъмно средновековие. И много жалко, защото 1400км. брегова ивица с девствени от десетилетия плажове, а и много други красоти в пустинята и исторически паметници, някои предхождащи и египетската култура си заслужават да се видят и посетят. Но туризъм без сигурност, без хотелиерство и ресторантьорство, без обслуга, при сух режим и без музика не е почивка. Трябва да си краен авантюрист за да отидеш на такова място или да си някакъв фанатик! Според мен не си заслужава сега !

Само авантюрист би посетил сега Либия, така си е.
Това ме подсети за 5 момчета от Австралия, луди глави и абсолютни авантюристи, които посетиха Сомалия преди 2 години с цел да ударят най-голямата риба в живота си .
Разказа и снимките са тука: http://www.spearfishingplanet.com/general-spearfishing-topics/21831-world-record-tuna-pirates-malaria.html
С две дума са я карали на смени. Докато четирима гмуркат един гледа към морето за пирати. Точно тогава сомалийските пирати бяха полудели да отвличат туристи . Имали са доста приключения, но са успели да поставят 4 рекорда за 2 седмици и са се върнали в Австралия с по 7-8кг по-слаби .
Невероятни авантюристи!
Туната която стана и рекорд за най-голяма Dogtooth tuna: http://www.spearblog.com/2010/11/24/pending-world-record-dogtooth-tuna/

...братче Диканаров ...както винаги страхотен разказ...поздравления и благодаря ...

Колега Диканаров а остров Джерба може ли да се ходи понеже като гледам той не е в Либия а в Тунис?

Благодаря ти за разказа, бат Веско!
Чакам с нетърпение следващите истории.

Диканаров, много интересен разказ и много улекателно разказан. Благодаря!

Свойствата на флуидите, в случая на водата, на границата с др. твърди тела са много интересни. Особено и ако релефа, както казваш е бил сложен, тогава трябва да се очакват всякакви изненади.

Чакам с нетърпение другите разкази! Обещал си

Момци, ще ви разкажа за едно мое наблюдение на дигата свързваща остров Джерба с континентален Тунис. Островът е най-голямия туниски остров, но не е само с това забележителен. На него е най-голямата в Африка юдейска колония и най-голямата синагога в Африка. На островът е запазена една от най-старите грънчарски техники-берберската, която непознава грънчарското колело. Там има междуселищни пътища насипани с чирепи от хилядолетия. Хората са по-дребни на ръст и изключително работливи. Ходят с едни подобни на сомбреро плетени шапки и бели дрехи. Приличат отдалече, пък и от близо на южноамерикански селяни. На островът има множество туристически комплекси и отделни хотели с различна класа. Та е по джоба на кой да е европейски турист. На острова в един немски затворен комплекс имаше свинеферма и малко месопреработвателно предприятие с отлично качество на колбасите и месото. Към главният супермаркет в гр. Хомт сук на островът имаше добре зареден алкохолен щанд с отлични тунизийски вина и бира. Твърдото не им бе от класа. Но го имаше. Та тези благини ни привличаха, за снабдяване и почивка в приятна европейска среда. Тунизийците знаят как да ти вземат приятно парите. Бе заслужаваше си пътят. Пък и по времето на либийското ембарго ни се налагаше често да пътуваме до град Тунис, който се явяваше най-близката аеродестинация за Либия. Ту посрещаш командировани, ту делегации, ту поща, ту куриери, ту изпращаш някой или нещо, а разстоянието в едната посока е 1000км. Та поне 30 пъти съм пресичал пролива до острова. Пътят е по дига, много е добър, като успоредно минават далекопровод, водопровод, горивопровод. Дълаг е няколко километра можеби 5 , 6 или малко повече, като на средата му има мост дълаг 50-60 метра. Там тунизийските рибари си държат лодките вързани на забити в дъното здрави колове. Винаги съм се любувал на гледката и съм забелязъл, че лодките винаги бяха обърнати с носовете си срещу течението минаващо под моста. Течение си имаше постоянно, като сменяше посоката си и за много кратко спираше. То се получаваше от напорът породен от приливите и отливите или от вятър. При вятър всички лодки бяха от подветрената страна. Течението бе понякога много силно но ламинарно. И лодките си стояха успоредни една на друга с кацнали на тях чайки или планиращи при вятър над тях птици , използващи подемната сила на завихрената от насипа въздушна маса. Туниските лодки са малки, но винаги прясно боядисани, както и къщите им. Бели със сини врати и прозорци. Много е живописно и аз винати съм се любувял на това, та затова ми се е запечатала следната гледка. Карам по дигата бавно, любувам се, виждам лодките и птиците и изведнъж те се разскачаха. Като че ли се спускаха рафгинг по Струма. На едни нагоре кърмите, на други баковете и всички едновременно. Това бе много кратко и додето мина моста се успокоиха. Но аз още дълго гледах в огледалото за обратно виждане и на 200-300 метра видях, че лодките отново се разскачаха. А на каменният насип на дигата нямаше прибой! Запенване да, но нищо особено. Нямах обяснение, а и нямах кого да попитам там. След време гледах клип за приливна вълна по Парана ли или по Ла Плата. Не помня вече! Как приливът преодолява течението на реката и от естуарът тръгва нагоре срещу течението и някакви откачалки караха сърфове. Та чак тогава си помислих, че може това разскачане на лодките са се е дължало на отразени от континенталният бряг на Тунис ветрови вълни. Тези вълни да са били причината за нарушеното ламинарно течение и турболентността проявяваща се за няколко секунди при някаква периодичност около моста.
Та съветът ми към по-новите в спорта ни е преди да влезеш на ново място поразпитай колегите и поразгледай внимателно мястото. Не бързай веднага да си натопиш неопрена! Помисли върху това, което си чул или видял. Това може да ти е отполза и да си спестиш някоя неприятна изненада.
Утре или в други ден ще ви разкажа за онова място с острова на изток от Триполи.

Интересно!

...отново браво ...

Благодаря от сърце за интересния разказ направо ме пренесе на Тунизийския бряг .С нетърпение ще очаквам продължението .

Голямо благодарско бат Весо ,все едно бяхме заедно там .Още един път благодаря за разходката......чакаме продължение

Мога да чета с дни .....голямо благодаря

Ще ви разкажа, но си мисля как, защото един от участниците бе тогава преводач, а после се разви професионално до посланик, а другите участници са семействата на консул и директор на наша инженерингова фирма заедно със семействата на наши общи приятели лекари и действието се разви десетина години след първото. Днес ще напиша! Обещавам!