naRiba.com

Е, Златко, ние може с жена ти да излезем и роднини по Шабленска линия .

Барета, баба ми живее във Ваклино, там е и лозето, за което се грижа. Поне веднъж в месеца и аз съм там. Миналата година, пропуснахме Тюленово, Мартина и детското море, предпочитахме по-близките дестинации, но два пъти бяхме на палатка на Дурнкулашкото езеро за по една нощ. Ще се радвам, да се запознаем. Пожелавам ти най-вече здраве, на теб и семейството ти и щастливо завръщане!

Извинявам се, че не е много по темата, ако прецените го изтриите.



Нов фотоапарат



В началото на пролетта, на празника-на гората в Българевската гора се събират младежи от Българево. Приготвят се салати, пекат се скари, пийва се бира вино и ракия кой колкото носи и колкото може да изяде и да изпие, играе се футбол на някоя поляна или се поляга по-платнищата и си изкарва страхотно сред природата . Някога, когато ни поканят и имаме възможност и ние присъстваме и участваме в забавленията.
Една година точно бяхме отишли и започна да вали дъжд. Почакаме десетина минути в колите, но продължаваше да вали тогава един приятел предложи да отидем на вилата им в Могилище, където си изкарахме много добре. След като спря да вали, играхме футбол на селскостопанското летище до селото и също беше много забавно.
Друг път събиране то е било в пещерата, която се намира точно под арката на нос Калиакра, коментарите след това бяха, че не са посмели много да си пийнат. Миналата година отново се канеше да вали, компанията, която обикновено се събираме и ни организира Краси, направиха събирането, в неговата къща в Българево. Тази път, бяхме взели и дъщеря ни, която тогава беше на година и осем месеца и искахме да сме на вън и на зелено. Затова потърсихме едни други приятели, които също се събират на една поляна близо до хижата в гората. Всички бяха все отбор юнаци, бяха опекли агне имаше и много салати ракия мезета, Щерю беше изкарал и крабове. Ние си бяхме разпънали и палатката, бяхме забили знамето и се радвахме на игрите, на дъщеря ни.
Там се запознахме с Йордан и от дума на дума се оказа освен, че празнуваме имен ден на една и съща дата а рожденият ден на дъщеря му съвпада с моя,имаме и много общи неща-и двамата се грижим за лозе и правим вино, като и това че във Варна живем много близко, а и дъщерите ни ходят в една и съща ясла дори бяха в една и съща група за един период от време. Така изкарахме 3-4 часа правихме си много снимки и се забавлявахме.
Като си тръгнахме минахме по пътя, който минава покрай гората и слиза долу, до помпената станция. Често спирахме, за да направим снимки на разцъфналите в жълто, лилаво, синьо и бяло кренове. Платото около Болата все още е запазило неповторимата си природа и е съхранило усещането за отдавна отминалите времена. Винаги когато минаваме от тази страна се любуваме. На червените скали и издълбаните пещери още в пра стари времена. Все си мисля, че това място преди е било много важен религиозен център, поради това, че на близо има много червена пръст, образувана от минералите наоколо. Наличието на близостта на морето, малкото поточе, което е осигурявало прясна вода, близостта на степта, в която са се хранели множество животни и благоприятно то разположение на склона, който е огряван през по-голямата част от деня са създали много благоприятни условия за живот на хората още от каменната ера. Много жалко, че това уникално място не е много добре проучено. Спряхме колата на буната и се полюбувахме на морето за 10-15 минути, след което се прибрахме в Каварна.
Същият ден слязохме със свако Манол на буната пред Чиракмана да хващаме попчета. Хванахме може би около 2-3 килограма.
Не знам дали го изгубихме на буната или го откраднаха, но останахме без фотоапарат. Част от лятото изкарахме без фотоапарат. Още от първата си заплата след майчинството жена ми отдели пари и си купихме фотоапарат. С него тя направи снимките на „Първите 5”. Не останахме много доволни от качеството на снимките и се възползвахме от възможността да го върнем. Оказа се, че на почти същите пари има фотоапарат, който снима и под вода.
Аз не бях много за това да снимаме под вода. Морското кръщене му направи жена ми на Болата. Изчакала ме е да вляза във водата и да се отдалеча и започнала да снима. Не помня точно, какво е било положението под водата, а само си спомням, че си правихме снимки на буната и преди да тръгнем реших да ги разгледам. Първо ми се стори, че е снимано над водата на плиткото, но от следващите кадри беше ясно, че е под водата. От този ден на жена ми и стана още по-интересно и с радост влиза да се гмурка и да снима морските обитатели и техния свят.[attachment=0]

О боже! Нямам думи, особенно за рапанът и кучката!

...тоя пак изби рибата ...браво !!!

Красота! Пускай снимките в "подводна фотография", че Миро откога стои самотен фотограф в него .

Преторе възможно е да сте роднини с жената, казва се Стела, има братя Анастас и Момчил. Наско беше полицай в Шабла. Митак нещо издаваш фронта, Боян ще те засенчи в разказите.

Супер снимки, Бояне! Браво! Добър разказвач, а и фотографа май си го бива

Зеленушке ако не ти представлява трудност можеш да се представиш, доколкото се досещам сте познати с Боян.

Уникално !

baretata написа: Митак нещо издаваш фронта, Боян ще те засенчи в разказите.

...което си е верно , верно си е ....аз пък се радвам да ме засенчи ...бих се радвал още повече и останалите колеги да се включат така активно и...зимата ще мине неусетно ...

baretata написа:Зеленушке ако не ти представлява трудност можеш да се представиш, доколкото се досещам сте познати с Боян.

Вярно. Засичали сме се някога някъде ...

zelenushka написа:

baretata написа:Зеленушке ако не ти представлява трудност можеш да се представиш, доколкото се досещам сте познати с Боян.

Вярно. Засичали сме се някога някъде ...

Здравей, Zelenushke! В морето или на сушата?

На Болата май сте се срещали

И там, и на Зеленка, както и на други места, но първо беше на една сватба в Каварна.