naRiba.com

Важно е да пишеш па кога не е толко важно

australia написа:Важно е да пишеш па кога не е толко важно

Започвам от 1984г. когато, ми поставиха задача, като "стара пушка" да посрещна и настаня нов колега и семейството му в определената му квартира. Беше жега, а аз през първият си мандат карах едно Пежо 305 без климатик и изкарало вече 4 години с предишен колега. Знаех за него само, че е арабист. Та аз ги посрещнах и закарах у "тях", като по "гурбетчийският" обичай му отворих хладилника и му показах една 5л. туба със студена вода и едно 1л. шише с "каменарка". Рекох му, че това е за "добре дошли" и да се настаняват. Колегата примрял от жегата надигна шишето и дръпна един як гълток и се задави. Тогава разбрах, че той никога не е пил въобще. Това му бе пълвата глътка алкохол в живота! После разбрах, че е бил републикански шампион по борба, после научих, че е бил зам кмет на малък град. От ежедневната ни работа бях впечатлен от неговата съвестност и работохолизъм. Той никога на "отхвърляше" задачите, а ги изпълняваше по възможно най-добрия начин, често като доработваше след работното време. Винаги в срок! Беше честен и прям! Помагаше при нужда! Мъжкар, но от тез дето не парадират с това! Та той се оказа също увлечен в харпунджийството и си споделяхме за излетите. Понякога бяхме и заедно, но аз обичах да ловувам сам. Той получаваше информация за интересни места от арабите и ходеше често първи, а после ни ги показваше. Това пиша за да разберете що за човек бе. После пътищата ни се разделиха! Не съм го виждал десетина години вече! Та той отива на това място, после известно между нас, като "Острова". Влиза във водата, почва да стреля и изведнъж водата го понася. Той е бил между брега и дълаг около 500-600м. гол остров, намиращ се на 200-250м навътре в морето и косо разположен към брега. Обхваща го паника! Неможе да преодолее течението и то го отнася в открито море. Вежда арабски рибар с лодка, развиква се и го изваждат. На мен ми казваше: - Бе Диканаров представи си, че изпращаш някой и внезапно тръгва влакът и ти виждаш как дърветата прелитат покрай прозореца на купето. Та аз нямах сила да се измъкна от течението, а камъните по дъното отлитаха назад. Аз не плувах, а по-скоро планирах! Уплаших се! Неможех да мисля! Добре, че ми дойде глас та ме чуха.
Напълно му вярвах, въпреки, че ми звучеше невероятно! Нам на това място през първият ми мандат не отидох.
След доста години бях пак на работа в Либия. Имах нови колеги и завързах нови приятелства, някои от тях поддържам и сега. Един път се оформи група за почивният ден, който щеше да бъде на ново място. Водеше ни един доктор и жена му- наши общи приятели, които не живееха в Триполи. Той бе много уважаван от пациентите си и те му бяха посочили мястото, като много живописно и с много риба. Отиваме няколко семейства , две от тях с деца. На едните децата бяха в предучилищна възраст, а на другите 4-6 клас. Мястото не бе нищо особено. Хубав плаж, но такива имаше и много по-близо до Триполи. Островът бе почти гол, скалист, не особено висок, еднообразен, без пясък. Е беше на близо и можеш да го пипнеш с плуване. Като отидохме на мястото нещо ми прещрака и си спомних за предишната случка. Преди да вляза във водата, казах на мамите да не изпускат децата от очи. Влязъх във водата. Дъното чисто, почти без водорасли. Рибите редки и дребни. И при един друг случай бях се подлъгал по приказки за много риба от араби, но те чистосърдечно ме бяха насочвали виждайки лодките с риба хваната с мрежа. Ама нас ни вълнува друго дъно. Други риби. Не пасажни сардина или сафрид. Та аз при леко течение заобиколих острова и там се заиграх. Извадих и октоподи, и спари, и зеленушки, и платерини, и две - три гизли. Бе доволно и тръгнах за лагера, като заобиколих изцяло острова. Течението бе малко по-силно и ми помогна, пресичайки го да изляза бързо при чадърите. Илизам и усещам едно напрежение. Няма го суетенето около скарата. Децата едни такива тихи. Какво се оказа.
Всичко било както обикновено! Къпане, карти, гоблени, децата на 1 метър от брега и до пъпа. Изведнъж викове! Децата хванали за шията най-голямата от тях, а тя неможе да излезе. Уж до пъпа, а сега водата до шията му, а другите без дъно. Скачат майката на едните и татковците и ги вадят. Добре, че било до брега и Рени била до тях, та веднага скочила и ги прихванала. Та те ми казаха как водата е отмивала камъчета и пясък под стъпалата им. На Анетка бяха останали синки от пръстите им по вратлето. Всичко се размина! Явно там това се е случвало редовно. Мислил съм за причината. От една страна островът както бе косо разположен към брега създаваше условия за течение при прилив. Беше новолуние! Вероятно около 12 е бил максимума.
Та съветът ми е видите ли такова място, като градски облицован канал без голями водорасли имайте едно на ум за течения. Попаднете ли в течение не се панирайте! Сечете го косо по направление на течението и ще излезете от него. Не се мъчете да се връщате срещу него. И да излезете далеко, ще се върнете или по вода или пеша, но ще се върнете.
Плуването срещу течението може да ви умори и да не излезете! Затова ползвайте буй и сечете косо по течението. И 200 метра да е широко и 2 км. да е дълго няма страшно! Ако каталясаш ще почиваш на буя, ако нямаш-откачи колана ще си като шамандура отгоре. Не се паникьосвай и ще се спасиш!

Точно последните редове най-вероятно ми спасиха живота след , като ми мина джет през главата и добре ,че беше вентила на бутилката за да не ме цапардоса и да ми сцепи главата в следствие на , което щях да съм мъртъв ! Руското семейство се пулеха , жената ревеше ,а аз с 3 прекрасни скорпида на въжето се чудех как да дишам защото устата ми беше пълна с кръв и носни секрети - това си спомням поне . Откачих колана с мъка защото главата ми се въртеше и не знаех къде се намирам все още , но осъзнах ,че не го ли откопчея с мен е свършено ! След известно време се поусаферих и след , като избълвах куп нецензурирани неща по адрес на братята ги отпратих . Дойдоха моите хора с лодката и ме прибраха , на другия ден си извадих колана и , като по чудо се чувствах добре без каквито и да било оплаквания . Действието се разви в местността Бунарджик след Св.Влас посока Емине . След доста умуване как съм попаднал на това място се сетих ,че силно подводно течение ме е изкарало на поне 1,5км на вън към Сл.Бряг ! Гмурнах кажи речи на Емине . До ден днешен не знак какво правиха тия Руснаци с тоя джет там ?!?!?!

Голям късмет си имал! Добре, че си запазил самообладание! А тези джетаджии не са ли видяли буя?

Руснак и рускиня лъхащи на алкохол не буй ами и голяма шамандура да сложа пак няма да я видят , а бях и със знаменце отгоре !

Прави ли курбан?

Не точно по този случай , но правя на Богородица по принцип за друг инцидент , че , ако трябва за всеки да правя няма да ми стигнат дните в годината

...я , накой ровил в моите градинки ...
...ако не си ги чел , ся е момента :
http://bulti.forumn.net/t2-topic
...мястото същото

Точно там е да , интересно четиво

Благодаря колега Диканаров, много интересени разкази, от които се вижда, че с морето не трябва да се шегуваме. Изненади от всякакъв характер, могат да се появат по всяко време.
Искам да се върна на един съвет от колегата manuk, да се броят вълните, като той твърдеше, че „деветата вълна е най-силна”
Имаше реакция от колеги, че това е мит....никой не брои вълни....това не важи за Черно море.....и т.н.т.
Ето един клип, от който се вижда, че при мъртво вълнение, вълните нарастват по сила и всяка следваща е по-голяма. Наглед повълхността на морето е "равна", но по носовете, където се среща съпротивата на скалите, вълните връхлитат с голяма сила, като реално в действителност, деветата е най-силна. link

Да има такава закономерност, но защо? Немога да си обясня? Във водата никога несъм ги броил, но ми се е налагало да дебна подходяща вълна за да се спася. Мисля, че в " спомени и случки под водата" съм разказвал за това. Беше доста напечено!

Не, несъм разказвал за този случай в "спомени и случки под водата" и ще драсна няколко реда тези дни. Ще пиша тук, че има изведен съвет за по-новите колеги.

Имам въпрос към по знаещите , може да Ви е смешно , но си блъскам главата как може да разберем когато сме долу дали има течение било то и слабо ? Или как да разберем дали ни влече течение , което не се усеща защото е слабо ?

jeko_k9 написа:Благодаря колега Диканаров, много интересени разкази, от които се вижда, че с морето не трябва да се шегуваме. Изненади от всякакъв характер, могат да се появат по всяко време.
Искам да се върна на един съвет от колегата manuk, да се броят вълните, като той твърдеше, че „деветата вълна е най-силна”
Имаше реакция от колеги, че това е мит....никой не брои вълни....това не важи за Черно море.....и т.н.т.
Ето един клип, от който се вижда, че при мъртво вълнение, вълните нарастват по сила и всяка следваща е по-голяма. Наглед повълхността на морето е "равна", но по носовете, където се среща съпротивата на скалите, вълните връхлитат с голяма сила, като реално в действителност, деветата е най-силна. link

Девятый вал
[править]
Материал из Википедии — свободной энциклопедии

Девятый вал — распространённый в искусстве символ непреодолимой силы, основывающийся на поверье, что девятая волна во время шторма самая сильная и опасная.[1]