Поздравления на всички за улова и емоциите. Нека положителните надделяват да четем и преживяваме, да споделяме и да им се радваме!
Бях малко в бокса и две седмици не бях влизал. Вчера се влюбих в Ной страхотно място има всичко-камъни големи и малки, тетраподи, рибари харпунджии, лодкари и плажари. 6 чернокопчета за два часа.. Платерини не видях.
Ето и един недовършен разказ :
На следващия ден пак бяхме там. Имаше риба и общо взето в началото за 15 минути имах три изстрела и три риби. Май нещо се възгордях и след това само ги изглеждах как минават. Беше мътно на шкарпа, но за сметка на това минаваше риба. В плиткото също беше интересно. Бях закотвил бодиборда в плиткото и под него се бяха събрали много сафридчета. Чернокопчетата ги преследваха, но нещо се страхуваха от сянката на бодиборда и се държаха малко на страна. Рибарите бяха изхвърляли ситна риба и се надявах някои да дойде да си похапне. Дойде един колега. Попита каква е тази риба казах, че предполагам е от рибарите. Няма кои да им я изкупува и част от нея се връща в морето. Минаха няколко платерини и си заминаха. Общо взето се гмурках в малък периметър и може би за това рибата се държи малко по-настрани от мен. В началото им беше интересно кои е тук, но после си бяха научили урока. В
дясно имаше няколко колеги, май бяха от тези, които не дишат. В
ляво други колеги, но те повечето дишаха. Този, който ме попита за рибата ми даде и съвет да си слагам бонето, че може да получа слънчев удар. Без боне чувам по-добре музиката на морето тракането на рачетата, шума на вълните, изстрел на колега, които не си видял или звука на мотор минаваш наблизо. Когато го сложа голяма част от музиката изчезва, но се появява друг фон, на който преди това не обръщам внимание спокойствието и релакса. Стоиш там долу не мърдаш, не трепваш, надяваш се очакваш нещо да премине сливаш се с морето и мечтаеш.
На следващата седмица отидохме на Мартина на палатка. Пристигнахме и реших първо да оправя чепарето на чипа, че като се стъмни е много трудно. Остана малко време за гмуркане и нищо, че морето не изглеждаше много добре реших да вляза. Жена ми Детелина отказа. Каза, че била изморена и искала да си почине. Така ще съм по-спокоен и няма да се оглеждам. Слънцето вече допираше хоризонта в сянката на скалите се усещаха студени тръпки по раменете. Част от рибарите дори бяха с якета или дрехи с дълги ръкави. Бях забравил шампоана и сега бях с едно веро с балсам, което стои в колата. Намокрих се намокрих и неопрена бавно се облякох и влязох във водата, която за разлика от въздуха беше топла изпратих въздушна целувка заредих и се гмурнах.
. Още с влизането видях иларии да се похапват по камъните. Беше малко тъмно, но видимостта беше добра. Придвижвах се по камъните и разглеждах морските обитатели, част от които бяха притихнали и се подготвяха за идването на нощта. Бах легнал до един камък и чаках да дойдат едни платерини, когато забелязах едно голямо сребристо НЛО да се мотае над една скала близо до повърхността. Ококорих се и се доближих. Ня бях виждал толкова голяма платерина. Коремът и беше издут и приличаше на балон около нея множество мъжкари се потъркваха по тялото и сякаш въобще не съществувах за тях. Доближих се а те си продължаваха техния танц. Вдигнах харпуна целих се в голямата на мушка ми е няма как да пропусна, но нещо сърце не ми дава да стрелям. Плувам след тях а във мен пожар да стрелям или не, ловеца, хищника или човека ще надделее. На няколко пъти можех просто да завъртя харпунът в кълбото като пералня. На влизане Детелина ми каза „ Само да не срещнеш Нептун в това море” Дали той ми ги изпращаше тези риби дали ми бяха дар или изпитание. Още няколко пъти я вземах на мушка помислих да стрелям поне по мъжкарите, които също бяха доста добър размер. Това продължи около половин час като накрая просто свалих ластика да не би да ми хрумне да направя някоя беля и продължих след тях. Бах забелязал рибарска мрежа малко по-навътре от мястото на което ги бях видял застанах между рибите и мрежата като се опитвах да ги подплаша по- далеко от мрежата успяха да минат през протока. След това ги оставих да се наслаждават на момента си, а на мен ми остана спомена за красивата картина и танца на рибите.
Този сезон на няколко пъти виждах големи платерини със по-малки да плуват след тях и да си мисля, че са сватби, но сега ми беше ясно кое е истинска сватба. Радвам се, че успях да се сдържа и да не стрелям, надявам се сватбата да е продължила възможно най дълго. Малко след това морето ми показа и една голяма риба, но водата беше много бистра а аз много шумен повъртях се още малко, но беше се стъмнило и не се виждаше а мрежата ме притесняваше. Този път за първи път излизах доволен, че ни съм уцелил риба. Излязох преоблякох се сложих неопрена в кофата а върху нея боди борда, които става на маса изкарахме маринованият сафрид от бурканчето нарязахме лук за салата с маслини запалихме факлите за романтика и да гоним комарите,ако въобще ги имаше на този вятър и си казахме наздраве.
Вечерта пробвахме и за сафрид, но като гледах как не хващат тези около нас решихме да си починем. На сутринта ми се ставаше рано по изгрев да съм във водата, но нещо не ме домързя. Вечерта беше студена и ветровита. Вятъра намираше и малките дупчици на палатката да влезе вътре и да ни попе и често се будехме. Все пак посрещнах изгрева от брега а не от водата. Гледам от скалите рано-будници мятат бомбарди, но повечето са с рез това време един колега въдичар дойде да ме помоли да се опитам да извадя акумулатора от водата. Вечерта вълните са го отнесли от скалата заедно със стойката. Казах им да намерят некакво въже а аз ще отида за маската и плавниците. Върнах се там от където реших да вляза прибоя беше доста висок. Точно, когато беше най-високо вълната се оттласках от скалата. Попитах ги за въжето и ми подадоха един рибарски конец, попитах няма ли друго, казаха че това ще издържи и ми показаха мястото където беше паднал. Гмурнах се, не се беше отдалечил много. Лежеше на дъното на една страна а стойката с крушката бяха до раба на скалата. Завързах конеца но никак не ми се струваше надежден. Казах им да теглят като придържах конеца и усетих как олекна. Помислих че се е скъсал, но се оказа, че дръжката на акумулатора се е прерязала от въжето. Вдигнах го и го преместих до върха на една подводна скала. Докато го носех усещах странен вкус на водата. Помислих, че е от киселината, а и излизаха балончета от една от клемите. Не исках да си похабя подаръка-неопрена. Казах им, че това нещо пуска киселина, че е на плитко и ако искат да намерят едно здраво въже и нещо в което да го сложат и така да го извадят или после като се върна след гмуркането ако са измислели нещо да се обадят.. После докато се гмурках, се замислих за вкуса на водата беше по-подобен на вкуса на плоските батерии 4.5 V, които ближехме навремето да проверим дали имат ток вместо на химикал. Явно съм усещал тока, който е протичал между клемите във водата. Извадих стойката и излязох . Излизането беше малко зор, но успях някак да се задържа за скалата и да се придвижа на четири крака така, че да не ме отнесе и мен вълната.
Взех си и останалото оборудване и отидох да се гмуркам. Докато си обувах плавниците дойдоха и рибарите с лодка, на които явно беше и мрежата. Вадеха мрежата срещу течението, което ми помогна да видя какво има вътре. Зарадвах се, че вчерашната риба не я видях в мрежата или по точно нямаше едра риба иначе по-дребни проблясваха на слънцето от време на време. Най-накрая бях във водата. Риба имаше и на плиткото и на дълбокото с тази разлика, че по-на дълбоко минаваха и по-големи. В плиткото бях забелязал един пасаж, които се скри зад едни скали. Гмурнах се и се опитах да ги пресрещна. Видях процеп в скалата и легнах пред него, а слънцето се падаше зад мен. През цепнатината се показаха няколко риби, слънчевите лъчи преминаваха през нея и осветяваха морското дъно и заслепяваха рибите едната направо се поотърка в стрелата а друга застана пред нея изстрел и тя е на кукана. Мостоях малко на плиткото после слязох и на по-дълбоко и на по-дълбоко. Понеже беше много бистро бях решил да погмуркам надълбоко. Правих салто няколко маха, после пикирам, лягам, броя до 20 и хайде на горе. Така няколко пъти. После броях до 30 няколко пъти. Странно чувствах някакво спокойствие и в същото време напрежиние. Спокойствието се пораждаше от обстановката наоколо бистро чисто и дори поразхвърлените камъни и канари изглеждаха подредено. Напрежението беше вътрешна борба страх от опиянението и непознаването на усещането за дълбочината затова и не чаках да изпитам някакъв порив за дишане а исках малко по-малко да преценявам времето, което мога да остана под вода на определена дълбочина, а и 30 секунди ми се виждаха предостатъчни да се насладя на красотите на дълбочините. При едно от гмурканията ми бях легнал зад едни скали видях как идват две големи платерина минават точно над мен вдигам харпуна опитвам да се прицеля в белия корем, стрелям улучвам, но явно не много добре а само съм одраскал рибата тя направи две три повъртания и се освободи. Не можах да видя дали съм я прострелял лошо и дали ще оживее. Лягах още няколко пъти на същото място веднъж се приближиха риби пред скалите и се опитах да се придвижа и да ги доближа. Бях по-високо от тях и не исках да стрелям по камъните. Опитах да стрелям без да се прицелвам, но пропуснах, когато изплувах видях една голяма опашка, която не беше на платерина. Опитах да я последвам но тя изчезна в синевата. Върнах се в плиткото. Лягам долу и стоя. Чуват ми се някакви гласове поглеждам нагоре едни младежи с харпун обикалят. Попитаха ме долу ли ги чакам рибите, че и горе ги имало. Казах, че щом могат да ги стрелят горе няма смисъл да лежат долу на мен горе нещо не ми се получава.
- DSC04010.JPG (243.74 KiB) Преглеждано 1716 пъти
. Иначе и сопата кефи 
.
