Здравейте отново Колеги, малко може би нескромно от Моя страна, но не Ми е целта да се самовъзхвалявам, а да пресъздам оная красота и хармония между Природа, Човек и Риби / Балканска Пъстърва/. И така снощи 12.08 изчетох всички репортажи / на един дъх, както Павката бе казал/ и въодушевен реших, спонтанно да посетя една Река. Въпросната Река я посетихме преди около месец, но нелеп инцидент не Ни позволи да направим така желания риболовен излет / Николета я повлече водата и си удари доста лошо коляното, малко поплува и.......си тръгнахме по живо, по здраво, а я повлече, защото......ще разберете впоследствие/. Реката я бях набелязал още миналата година, а днес, а утре и все го отлагахме, снощи обаче реших, че е време да я уважа и Нея. Ставане в 03.15 часа, кафенце, бани и 05.00 „стартиране“. OMV нафта, кафенце, баничка, айранче и газ в Моя стил. В 08.00 бях на Реката. Изминах безпрепятствено 1,5 км. До съответния ВЕЦ / без тях, не може/, и учудено забелязах че даже имаше и вода по Реката/ водохващането е на още 2 км/. Реших все пак да пробвам, веднага след ВЕЦ-а се спуснах /Реката се вие покрай пътя/. Почнах една по една да сменям различните окраски и марки блесни – нищо. Сетих се, че някой бе споменал, че Пъстървата сутрин рано не е много активна, може би това беше причината, а може би не. Както и да е, имам си едно тайно оръжие, което винаги ме е вадило от капото/ това при положение, че все пак има Риби, в интерес на истината почнах да мяркам и плуващи сенки, стрелкащи се от вси страни/. Рибите просто, бяха много наплашени/ също ще разберете по – долу, защо/, явно рибарската преса си бе казала думата, както и на много други Реки/ Аз също може би, имам участие в това, макар и да не взимам, категорично никакви Риби/. Излишно е да казвам, че изповядвам „CATCH - PHOTO – RELEASE” при улов на всякакви видове Риби! В крайна сметка имах атака към блесната, но с неуспех. Тук е въпроса да кажа, че ползвам минимум номер 2, а също и номер 3, блесни /това го знам от Кърцата, просто Рибите които са малки не се закачват, а другите не се нараняват, в повечето случаи/. В крайна сметка дойде първата красавица, около 20см., с наситени кафяви точки, наистина беше много красива Риба /само не знам, нашенка ли е, или не, ама беше страхотна/. Просто риболова започна с пълна сила. Бях доволен от факта, че Ми се случва повторението от последната Река, която посетихме с Илиян /Маранцинката/, Река пълна с живот, от всички страни се хвърляха и нападаха блесната с такава ожесточеност, че не можех да повярвам на очите, и на “ушите“ си / шега/. И така бавно и неуморно си се качвах нагоре, бях минал вече и водохващането, току - що, когато Ми направи впечатление, че Реката стана буйна, редуваща бързеи и вирове / е не съвсем вирове, просто денивелацията бе голяма/. Рибите не бяха големи, но повечето в нормите, имах малко по – големи 2 или 3 Риби, но риболовът беше доста интензивен. Наистина като подавах блесната по – отдалече / водата беше доста бистра, и Ми направиха забележка на последния излет, че много се приближавам, а си беше и така/ се стрелкаха Пъстърви, малки, големи и още по – големи от всички страни. Е Колеги като си на такава Река, си е голям кеф, джапаш и покрай теб се стрелкат Пъстърви от вси страни. Между другото, рибоходът бе в отлично състояние, изчистен и дебитен, нещо което рядко се среща, но бе факт. Сега ще разберете защо предишния път не можахме да осъществим така бленувания риболовен излет. Реката бе с дебит като за Април, силата й бе възхитителна, като се сетя само за една от Реките зарибявана точно през Април / 6000 Пъстърви/ и ми се къса сърцето. Тази беше във върховата си форма / само ще Ви кажа, че едвам се върви през водата и точно затова Николета беше повлечена от водата, Аз самия едвам преминавах от бряг , на бряг/. Не знам колко нагоре се бях изкачил, точно си погледнах часовника и си вървях по камъните, когато съзрях, че в следващия момент ще стъпя върху една змия, да змия, която невъзмутимо даже, не избяга, а ме гледаше и .......Точно тогава реших, че трябва да стъпя не върху змията, а на едно паднало дърво, което беше напряко на Реката, даже не разбрах как я направих тази маневра. В този момент летях безтегловно с глава надолу, в един безкомпромисен вир, с порядъчна дълбочина заедно с целия си безценен товар. Въдичка, раничка с телефони, документи и т.н.........Само да спомена, че в София е 33 градуса, там където бях беше 21, а за водата във въпросната Река, няма да споменавам. Яко накиснат реших, че риболовът беше приключил малко по – рано от времето, което на Мен ми се искаше, но традицията си е традиция. Миналия път Николета, сега Аз.....На всичко отгоре си бях и ударил и глезена някъде. За пореден път долния водач на пръчката беше изкривен / е, Аз пак го изправих, но интересно докога така – нагоре, надолу/, телефоните подгизнали, цигари, запалка, документи, всичко аут. Това си е част от Пъстървовия риболов, с Николета по краката сме като нискоразрядни актьори, участвали в евтин телевизионен сериал, вече не ходим с къси панталони, ама на........ С бодра крачка подгизнал, куцукайки тръгнах надолу към колата, моето спасение / там имах сухи дрехи и кафе и цигари и всичко, от което се нуждаех/. А стресирани са Рибите, защото малко преди водохващането на МВЕЦ-а, един Дядо си размахваше сръкмето........ и там бях и Аз и........Питам как е Деди – А, добре е вика той и ме гледа като все едно е видял извънземен / е Аз си бях като извънземен/. Деди беше хванал едни така маломерни хубавици около 15-17, да не говорим и че е вторник, а през седмицата.......улова......сръкмето..... Е Колеги много SORRY, той пък нищо не знаеше по въпроса за сръкмета, улов през седмицата и т.н.. Е проведохме един бърз спор Рибите бяха изсипани безцеремонно в Реката / умрели съответно горките хайвани/ и ........телефоните са без покритие, а и да имаха покритие „КВО“ ИАРА ще дойде по мой сигнал, горе в гората. И пак стигаме до въпроса съвест, съвест, и съвест. По надолу вече беше по – трудно още четирима псевдо рибари си поскаха и те. И аз пак така КВО става Колеги – а добре е / добре е, ама са четирима глупаци, решили да си хванат някоя Риба, щото щели да правят банкет.......е добър апетит/. Те също имаха 20-на Риби. Е освен да им прочета конско, нямаше вече какво да направя. Те едвам говореха и езика на държавата в която бракониерстваха, ама....... Интересно Кой, как, би процедирал, има и рибарник наблизо / в който между другото се предлагат Балканки в менюто на псевдо ресторанта, направо Ми се повдига, лично Ги видяхме миналия път с Николета да плуват в едно заградено пространство. Тя веднага предложи да ги откупим и да ги пуснем, по - скоро да ги върнем там от където може би, бяха дошли, ама нещо сумата бе непосилна за Нас, за толко Риби/, да бяха си купили „АМЕРИКАН ГЪРЛС“ и да плюскат със здраве. Тръгнах си по живо, по здраво благославяйки Мен, Майка ми / да е жива и здрава/ на техния език. Е Аз не им останах длъжен, дори ги заплаших, че ще се обадя на Горския, което не ги впечатли толкова много, ама...... Така Ми завърши днешният риболовен излет, изпъстрен с доста събития..........И до нови срещи от някоя друга великолепна Българска Река!
Малко снимки за утеха...
Тук може да се почувства силата на Реката
Намерих си и другарче
Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“