Покрай гъбите в иглолистната гора, които намерих този август, се сетих за първият ми излет във формата „гъби и риби“ ! Нямам снимки и затова ще се опитам просто да разкажа историята.
Беше много отдавна, когато съм бил около 12-13 годишен. С родителите ми отидохме през лятото на почивна станция в Родопите.
Времето бе много хубаво, до обяд грееше силно слънце, почти всеки ден след обед валеше дъжд, прекрасни условия за гъби и по поляните, също и в гората имаше изобилие на едър и свеж пачи крак. Обирахме каквото можеше и след обедите жените приготвяха консерви в донесените от града буркани, а за вечеря имаше готвени гъби. В задния двор на почивната станция горяха постоянно поне по два огъня.
Това бе края на 60-те години, оскъдица и недоимък, липса на стоки и още повече липса на пари да си купиш нещо, затова всичко което имаше някаква хранителна стойност се преработваше за „зимнина“.
Отделно всеки ден се организираха походи до находища на диви ягоди, боровинки и малини с цел консервиране.
Аз участвах предимно в събирането на гъби, но веднъж отидох за горски плодове и видях много хубава река. Явно умишлено бяха секли дебели борове,които падайки напряко на течението, служеха като стена за малки бентчета, създавайки много вирове по стръмното.
Това ми привлече вниманието и реших да се сприятеля с домакина на станцията, който знаеше всичко за планината, а аз си носех влакно, плувка, тежести и куки в едно калъфче !
Речено-сторено, запознахме се, харесахме се с домакина.
Питах за реката, каза ми че има пъстърва, но е забранена за риболов.
В детското ми съзнание да има риба и забрана звучеше крайно нелогично и всеки ден го подкокоросвах да ме заведе да се пробвам на реката.
Явно съм бил убедително настоятелен, затова един ден се качихме на УАЗ-та на станцията и право на там. Човекът не бе рибар и може би се е надявал, че нямам достатъчно умения, но аз бързо срязах една пръчка и вързах такъм като за мренки и кленчета в плитка река.
Още на първият вир хванах балканска пъстърва. Силна и красива риба !
Възторгът ми бе неописуем, споменът е ярък и е останал през десетилетията. Първата пъстърва и най-голямата риба до този момент.
В темпо хванах 3-4 прилични риби, примерно по 25-30 см.
Домакинът попадна под въздействие на моята еуфория и се включи в откачването на рибите, които гълтаха червейчетата с куките дълбоко навътре. Докато екипът ни работеше дойде още един един местен. Двамата се заприказваха, после новодошлият си тръгна. Моят човек слезе при мен и обяви риболовът за приключен.
Бях доволен и на това, ако бях сам едва ли щеше да ми се размине, най-малкото щях да остана без пъстървите.
Тази вечер ядох за първи път гъби и риби, като особено горд бях с пъстървите.
После, през годините имаше още срещи с диви пъстърви и гъби, но не и заедно. Преди десетина години над Комщица в Стара планина бе последният излет, намерих няколко манатарки, но единствената балканка, която посегна, се откачи и падна обратно в рекичката. Сега вече щях да я пусна, но ако бях направил снимка поне можеше да напиша пост в темата. !
Та така, с удоволствие си припомних това преживяване от детството !
