Спомням си на времето с един приятел бяхме на море в Созопол и често ходихме на Райският залив, но нямаше една постройка тогава, скоро като го видях ми стана лошо....
та един път над вечер му казвам....
-Ванкаа...., дай да си извадим миди докато е още светло, той ми казва, аз ядох скариди и още не съм гладен...
та гледам две момчета, като нас и отидох при тях и ги питам, дали играят карти, та се съгласиха, като им казах ракията от нас..

.ама играем на вързано за каса бира....

, е една каса беше 5-6 лева, ама далече, чак до рибния пазар....

., та ги набихме едно хубаво и отидоха за бира, да я пием с миди...

. Като се върнаха им казах, още една игра и който загуби ще набере миди....

., та ги набихме пак и хайде за миди....

., та ни казаха поне запалете огъня, докато се върнем.
Върнаха се с едни миди по една педя големи....

, един скъсан живарник им дадох, те го нафраскали до горе.....
И казвам на Ванката, запали поне огъня ся де, той ми отговаря, аз си ги ям и сурови....

..извади едно ножче и отвори една и я изсмука и каза- за огъня можем още едни карти да хвърлим...

...момчетата казаха, а...пичове, повече с вас карти няма да играем...

...на вързано.....
та им помогнах де, донесох една голяма ръждива тенекия, ей..., побра всичките миди......
