naRiba.com

Е, никой ли, не го познаваше ... ?!?! ....

Светла му памет! И на мен липсва!

На всички ни липсва. Почти всяка сутрин когато правя упражнения се сещам за него. Светла му памет във вечните ловни полета.


Събота парад на Хвърчилата в Шабла. Децата се включиха а аз погмурках на паметника. Стрелях по заргани и платерини. Нещо май от доста време не съм връзвал ластици. Не мога да заредя две 14. зареждам първата и когато втората минава над заредената я побутва и тя излиза от стрелата. Така два три пъти. Веднъж успях да ги наредя двата, но само малко след това сама излезе. Явно вторият ластик повдига първия. Пробвах още няколко пъти греда. Варианти.
Да сложа по дълги тетива.
Да сложа по тънка тетива.
Да изпиля засечката на стрелата.
Да изтъня ластика.
За всичките съм подготвен и в полеви условия да го направя и нали нямам време оставам с един ластик. Нямам проблеми стои си добре. До но изстрелите не са така бързи и стрелата излиза малко по-различно. Не съм и свикнал. пострелях и по заргани. Не бях добре балансиран, не съм си научил урока. Трябва някакъв многозъбец за зарганите. До сега съм уцелвал по-малко от десетина пъти и общо 3бр. съм вземал.
Неделя пак не остава време и към 6 без нещо паркирам на Болата. Преди това проверки в Каварна и Зеленка и Калиакра мътно и не става. Странно но на Болата изглежда бистро. Бързо се обличам и си потапям. Бистро и под водата. Плетеринки ме посрещат с добре дошъл. Не ги поздравих с изстрел оставих ги зачудени. Решил съм да си извадя миди. Големите камъни за жалост са ги налазили рапаните. За догодина миди може да няма да има и там. Точно върху камъка пак забелязвам три платеринки да си чоплят. Време е за игра. Оставих буя и застанах така, че слънцето да е зад мен. Платеринките направиха кръг и дойдоха от към гърбът ми. После аз ги изненадах в гръб и те се стреснаха. Не съм стрелял. Едната дойде да ме огледа, но аз не и обърнах внимание. Така след време и те не ми обръщаха. По едно време се стреснаха. Появява се една голяма риба. Кефал. Замръзвам. Скрит съм добре имам апнея само трябва да не мърдам. По едно време ми прочита мислите и се спира. Още е далеко, малко по близо да дойде и ще стрелям. Нещо това не го прочете добре и продължи. С 75ца съм водата е бистра и виждам как стрелата преминава през рибата. Уцелена е добре, мога да отпусна и малко въже. Да тренирам с макарата, че не се знае кога ще я използвам. Може да е много скоро, че с Иво и Ванката нещо подготвяме. Нямаше много дърпане Рибата полегна на камъка и не се наложи работа с макарата. Кукана е на буя. Я да пробвам да го сложа на кръста, хем ще тежи може и да оправи баланса. Срещнах още веднъж пасящи. Пак старата игра, но този път нищо по добро не се появи. Дори усетих природен повик. Доста шара бях изпил тези дни и се налажи аварийно излизане. После точно в прибоя пак ги намерих платерините. Дали зарганите ги тормозеха или друг. Чаках но нищо не мина. Доволен тръгнах да излизам. Преди буната пак ги имаше.

Бояне, благодаря! Е това ми пълни душата и извиква стари спомени!

Здравейте малко снимки от едно незабравимо преживяване.

Здравейте! Отново мина време от хубавото приключение с приятели по Гръцките води и дет се казва доста вода изтече от тогава та е вече време да напиша няколко реда.
Иска ми са да не пропусна нито един момент и малко се опасявам да не досаждам с много подробности за подготовката а повече да разкажа за преживяванията под вода, но винаги времето на суша ни се струва много повече и минава по-бавно от времето прекарано под водата. Сякаш всека една частица от нас поглъща от времето и то лети толкова бързо. Излезли вече на брега и прибрали се у дома разбираме и колко много сме получили от морските ширини.
Първо да благодаря на Иво и Ванката! Направихте така, че една мечта да се сбъдне. Споделихте удоволствието от гмуркането и да има какво са се разказва вечер край масата. Благодаря и на семействата ни, че ни отпуснаха тази възможност. Вярно докато ние се забавлявахме с гмуркане за тях останаха всички делнични задължения. Вече опознали местата ще сме по-добре подготвени да ги посетим семейно.
Та да започнем право с подготовката. Иво беше главният ръководител на проекта. Първо започна почти като на шега, после малко по-малко нещата почнаха да се нареждат. Аз почти нищо не свърших от време на време преглаждах стари теми по форумите за места и съвети. Преглеждах прогнози за времето и сравнявах със старите сезони. Иво беше направил план. Той както винаги е добре организиран. Посъветва се с приятел, които беше гмуркал скоро в Гърция, набеляза точки за гмуркане, запозна ни с разрешените видове риби и техните размери, събираше всякаква информация и ни я пращаше. Беше се погрижил за колата, за навигации програми и други подобни неща. Едновременно с това водеше и кореспонденция с Ванката и синхронизираше нещата. За оборудването Иво каза от всичко по 2, но аз нали си се знам дори имаше и неща по 3.
Седмици преди да тръгнем вече имах и одобрена отпуска, но още нямах подготвен харпун. 90ката, която мислех да е основна и смених ластиците. Да но явно от доста време не съм го правил и при първият излет за проба нещата не се случваха както трябва. По-късият ластик на няколко пъти излиза без да съм произвел изстрел. И накрая дори излезе бронзовата сфера.Дали тетивата е нова и по-дебела, не ми се изпилява засечката, да пусна по-дълга тетива, дори си мислех да си взема накрайник, че така да легне ластика по-добре. Следващата проба още по трагична. Ластика се скъса. Явно съм наранил бронзовата сфера. Почистих с пила и шкурка, че имаше някакво ръбче по нея.Проверих но нямаше в магазините до офиса. Не ми си поръчва по интернет. И се върнах на топчест възел показан от Вальо. Следващата проба същият проблем късият ластик излиза. Добре, че има много магазини до офиса. Обиколих ми то май само един останал по-зареден като за нас. Взех нови ластици сини 16 ки. Много меки ми си сториха та реших да пробвам. Последната седмица дори се наложи и два пъти да се прибера до Каварна по задачи.
Две вечери преди да тръгнем стоях до 2ч. вечерта да стъкмявам харпун и приготвям багаж. Сложих малко по-дълга тетива и малко протрих с нея по засечката. Направих и проба беше на сухо не можах да го пробвам в морето. Подреждах багажи писах списъци трих махах слагах та накрая почти бях готов.
Събота. Разбрахме се с Иво да тръгнем рано сутринта. Маршрута е Варна Благоевград. Ванката е от Благоевград. Вечерта ще преспим при него и в неделя пътуваме. Иво, както обикновено има план. Ще направим едно гмуркане на Емине и после ще продължим. За целта подрежда багажа така, че да ни е под ръка оборудването.


Емине ни посрещна с кристална вода погледната от високо. Оставаше да проверим как е в действителност. Пътеката си я знаех че е стръмна, но не се бях подготвил с чехли. От сапунката се хлъзгаха доста та реших да карам бос. Точно в началото да изпитам волята. Първо стъпвах доста плахо, но после се отпуснах. Пътеката минава през ниски храсти –драка а те имат доста бодли. На няколко пъти успях да ги избегна на няколко да ги настъпя леко. Слизането си е изпитание и се подпирах с харпуна. Долу на брега видяхме, че има доста изразен сулан и вълните се разбиваха в кръглите камъни. Не познаваме доста добре мястото и се огледахме за по-добро влизане. Там кратък разбор и сме във водата. В брега беше мътно и доста клатеше. Аз умишлено не сложих много тежести. Сега не беше време да гмуркам на плитко. Данчо ни беше каза, че за Гърция ще ни трябва +една тежест от обикновено. Та затова избрах да гмуркам в дълбокото и след като направих няколко подготвителни гмуркания в плиткото се отправих на вътре.Там водата беше повече от бистра. Рядко съм виждал толкова бистра вода в нашето море. Каква по добра възможност да погмуркам. Обикновено Иво е в дълбокото а аз на плитко. Този ден беше различно. Морето ме привличаше да влезна още малко и още малко. В един момент дори оставих буя и продължих без него право напред. Лодки не минаваха въпреки, че се виждаха в далечината. Водата беше приказна видях няколко пасажи заргани точно под повърхността. Я да се опитам да пострелям по тях да видя как се държи харпуна. Държи се само дето аз не го държа. Първо съм повече от лек и не мога да се потопя на повърхността, това ме прави и отпуснат и не държа здраво харпуна та ми се наложи да усетя леко круше. Харпуна с две 16 рита. Не много но си рита, ще му сложа тежест или май се му свикна така. Втори опит като се държи здраво дръжката си е добре. Заргана не уцелих но поне пострелях а и ластиците се държаха добре. Насладих се още малко на гледките, огледах се и тук таме . Направих няколко гмуркания като падна доле си броя до 20 после до 30-40 и после си излизам. Имам още въздух. Бях намалил и цигарите та видимо се усещаше подобрение. Върнах се към буя. Бях го оставил при една интересна скала. Общо взето тук дъното е на хребети та зад всеки хребет може да се очаква нещо интересно. Точно с тези мисли се гмуркам и пикирам от дясно мяркам движещо се кълбо, не е кълбо коте е, не е и коте кво ли е? Няма опашка направо си е Софийски калкан. До сега имам една взета подобна риба на Ной и то дойде направо срещу мен. Беше почти от упор и при самозащита, после се катерих като коза по тетраподите и накрая прекратих риболова. Сега първо около минута се гледахме без да ми мине мисъл да стрелям. После нещо какво ми мина праз главата да стрелям. Рибата по някакъв начин разбра намерението ми и като си плуваше спокойно си тръгна де се изнизва. Последвах я и тя продължи да набира скорост пък аз да изоставям. Дори бързите ми плавници не успяват да я стигна. Изплувах и я последвах от повърхността. Така направих още две гмуркания в преследване. Може би трябваше да забавя и да я оставя да легне. Рибата вече разбира, че трябва да се спасява и се скри зад едни скали. Потърсих наоколо още две гмуркания и си отказах. Тръгнах да се връщам при буя. Точно преди да достигна до него гледам силует на дъното. Като размер е подобен дори ми се струва така легнал на дъното по-дребна от предната. А и ясно си виждам опашката. Решавам че се стрелям. Целих се между очите и някъде там улучих. Не изпитах никаква тръпка от улова и сигурно повече няма да стрелям по подобни риби. От страх от шипа, че съм чел толкова истории а и страх лозе пази закачих харпуна на буя и оставих така рибата на стрелата. Никак не се гордея с постъпката си. Предпочитам да умъртвя рибата и да я изчистя още докато я хвана. Тази ме гледаше с огромните си очи и от време на време повдигаше хрилните капаци знак, че още е жива. Опитах да и помогна с ножа направих едно две пробождания, но рибата започна да се мята и аз отново я оставих. Без харпун започнах да правя гмуркания и апнеи. След малко видях че хрилните капаци вече не се отварят и я закачих на буя, като преди това отрязах или по-скоро одялках опашката. Такова приключение повече не ми трябва. Иво мина да ме види и каза че след малко ще тръгваме. Минах и по плиткото. Платеринките си бяха там, но ме виждаха от далеко. Използвах тактиката на изчакване от другата страна. След като ме видят и си тръгнат лягам малко по-в страни и те идват срещу мен още по-любопитно. Около голямата скала видях и първият хубав пасаж платерини но и те ме видяха тактиката не проработи. Иво вече почти излизаше дадох газ на плавницити и се отправих към брега. Последва изкачване с пълно бойно и пак добре че Иво е планинар и тези байри хич не му се опират. Последва пътуване в приказки и така неусетно по тъмно пристигнахме в Благоевград. Ванката ни посрещна топло със студена ракия вкусна салата и вечеря. Разказахме си малко истории и си легнахме.

На следващата сутрин станахме рано и потеглихме. Спряхме да заредим в Гоце Делчев и после още едно спиране за вкусни домати. Следващата спирка беше на ГПП Илинден и преминахме в Гърция. Някъде преди обяд пристигнахме до главната в база Неа Карвали. Паркирахме точно до малко пристанище на което бяха завързани лодки. Времето беше слънчево и доста топло направо си беше лято. Морето беше гладко като езеро и слънчевите лъчи си играеха по повърхността му. Къщата в която бяхме, беше точно пред пристана. Казва се вила Анатоли а Анатоли ми беше подарил първият неопренов костюм с вендуза без дори да ме познава това ако не е знак. Кума на Ванката наема къщата за цяла година и благодарение на него ние я имахме на разположение. Разтоварихме багажа, малко си починахме от пътя. Направихме кратка разходка по буната. Там където спират лодките водата изглеждаше доста мътна направо черна, но това ще е било че там няма много течения. Видяхме и един гмуркач в плиткото. Дори беше стрелял по нещо и май беше заклещил стрелата. По късно разбрахме по какво е било. Беше точно по обяд та се надявахме да влезнем малко по-късно. Голямо удобство се оказа и близостта до морето. Обличаме неопрените в банята. Аз съм с най-тънкия от всички, които нося пък ако ми стане студено винаги мога да се върна да се преоблека.

Решихме да влезем от буната там където видяхме колегата. Сложихме чорапите и бавно влезнахме във водата. Беше доста плитко пясъчно дъно. Водата изглеждаше бистра. Пожелаваме си наслука обуваме плавниците, слагаме маските и се намокряме. Първото докосване трябваше да е специално Всичко е много по различно, когато се докоснеш до водата. Те е доста по-солена от колкото е при нас и това го усещаме още с първата глътка въздух от шнорхела солената вода се процежда по устата и рецепторите за солено ни докладват промяната. Доста пари и на очите ако се случи да влезе вода от маската, но това са приятни моменти, които ни напомнят, че сме на приключение. Уж си е море но различно. Морските обитатели тук са много и много различни. Морските таралежи са първите с които разбираме че не трябва да се ръкуваме а и дори да доближаваме на нашето приключение. Морските звезди са красиви и не са така бодливи, но също не са много подвижни. Виждат се дори и рапани, но най ме учудиха мидите. Това си е откритие не очаквах да ги видя тук. Рибите са много предимно от вида спарови, но има и доста други. Виждам дори малка зарганка и хич не мисля да я стрелям. Едно малко по-голямо спари се задава, но много бързо се врътна и замина. Друг вид риба, което не се плаши така е Перката или Буканерата, много е любопитна и ни стана пръв приятел. Аз я наричах морски костур и чак когато се прибрах в България разбрах, че името и е било друго. Та ако някъде срещнете да съм писал за морски костур това си е Перката. Те имат много интересна окраска с една синя вълнообразна ивица, която явно пречупва светлината и помага в маскировката. Разбрах, че съм лек още от началото и сложих още една тежест. Първите няколко гмуркания не бяха това което очаквах. Беше доста мътно и вчерашното гмуркате на Емине ми беше много по красиво. Мидите в началото ме зарадваха, като си мислех, че ще ги видя и в дълбокото, но там ги нямаше. Бяха само по края. Не намерих и някакъв риф или нещо подобно. Започнах да се оглеждам по дребните обитатели с надеждата те да ми дадат някакви отговори. Повечето са спарови, коя с раета, коя с точка или без, коя с издължена муцуна коя с тъпа всичките се щъкат и се правят на любопитки но са си много хитри.

Иво беше тръгнал на ляво. Там имаше някакъв риф, който дори се виждаше от терасата ни. Ванката беше по-в залива а аз от пред. Пробвах и малко на вътре, но мътната вода ме отказа. Останах си на плитко. Нещо и апнеята ми я нямаше от предния ден, къде беше отишла незнам. Мястото ми напомняше много за Каварна не знам по каква причина но така си го почувствах. Исках да проверя едно борунче, което си бях набелязал. Видях, че Иво нещо се отказа от рифа и идва към мен. Не видял нищо интересно и на него му се сторило мътно. Ванката и той ни последва. Малко по малко започнахме да се придвижваме на запад. Терена малко се промени, но още си беше мътно отидох почти в самия бряг там си имаше и миди. Както съм си открил че там където има миди има и риби започнах да търся подходящи места за прикриване. При едно от заляганията забелязах някаква странна риба или по скоро някакво подобие на риба, като сянка мина над дъното и се скри зад един камък. Почаках я да се покаже но не я видях и в края на апнеята си придвижих малко напред. Тогава нещо помръдна до камъка зад който се беше скрила. Не е било риба а друг вид морски обитател-октопод. От Ники знам, че в морето се лови това което има а не което ни се иска. Огледах камъка и видях как една издатина от него хич не е издатита а октопод. Не ги познавам как се държат, та затова реших да стрелям. Свалих единият ластик, като се стараех да не изгубя октопода от поглед. Гмурнах и стрелях. Сякаш стрелата се заклещи, но пак съм грешал. Не е било това а октопода си е хванал стрела. Опитах се да я издърпам не я пуска. Дръпнах малко по-силно и октопода излезе от дупката, като още продължаваше да не пуска стрелата. Последва малка борба, като няколко от пипалата се увиха около дясната ми ръката та се наложи да ги от отстраня така че да остане на стрелата. После се нави и около ластиците. Дори след като го отстраних видях как вендузите му са останали отпечатани на ластика. Взех кукана и се опитах да го нанижа. После Ванката ми показа как се почиства качулката. Намерихме и още някои друг осмокрак, но като щяло не ни хареса много мястото или по-скоро това че беше доста мътно както при нас. Видяхме доста различни риби и морето ни дари с част от неговите дарове Излязохме и пак направо от морето в банята. Вечерта на разбора се разбрахме да станем рано и да пътуваме до Торони.

Да ти е кеф да четеш:). Благодаря , че не те домързя да напишеш тази история. Надявам се да допишеш следващите приключения. После аз ще напиша как на Тигания моят приятел се загуби и за малко да стигнем до полиция и брегова охрана.

Благодаря, колега!
Още преди много време Ники ми помогна да разбера, че удоволствието е предимно за мен, така след време си спомням къде какво по кое време. това че и на други им харесва е допълнителен бонус. Така след време си спомням къде какво по кое време.
Почти съм готов и всяка седмица ще има по един ден от преживяването. Така че можеш да започнеш с разказа. Ние ще се радваме да четем и да си вземем поука.

Ден втори Торони


Това беше за мен и най красивият ден с много и най различни емоции. Иво стана пръв както го правеше всеки ден, вдига дружината, натоварваме багажа и потегляме. Някъде по пътя Иво прави снимки на изгряващото слънце. Малко след това спираме за обща такава
След три часа сме в Торони. Правим кратка разходка за разузнаване вземаме нещата и се отправяме към морето. Морето е равно, слънцето още не се е вдигнало високо и сянката от височините зад нас пада във водата, като образува една граница на светлината. Слънцето ще е зад нас и ще се крием по-добре. От пътуването ми е малко замаяно, но водата бързо оправя всичко. В началото ще съм в плиткото с Ванката после ще видим. Тук вече е много по-различно от мястото на което бяхме вчера. Толкова е бистро и има такава голяма видимост сякаш светлината никога няма да се изгуби в подводната шир. Брегът е каменист, дъното в началото е покрито с морска трева. В далечината се вижда риба, която е по-голяма от останалите. Плувам тихо и раздишвам. Гмуркам и лягам. Прилича на ципура, направи едно две движения ляво дясно и после тръгна на вътре. Изчаквам. Рибата прави един полукръг и се опитва да ме обиколи от далече. Нямам повече време да я чакам. Заргани се движат по повърхността не са много голям пасаж. Продължавам да се движа на границата морска трева и каменото дъно. Дребни рибки се движат в пасажи в плиткото приличат по поведение на платерините, но са по-сплескани и имат жълти ивици дали са Белотки незнам но ги наричам така. Стигам до първото борунче. Риба пак която оприличих на ципурка премина по пътека в тревата. Пътеката преминаваше пред борунчето а там имаше две скали и между тях хубаво място за прикриване. Ванката е близо до мен. Видях че се заигра по скалите и явно е хванал октопод. Виждам го закачен за буят му. Режа парче от пипалото и го поставям на главата на харпуна. Дори толкова малко още вендузите му се задържат. Надявам се така да привлека някоя по-интересна рибка. Раздишвам на една скала зад мястото което си избрах. Една Перка идва застава пред стрелата и гледа с интерес. Спаритата също се заинтересоваха. Първо са малко недоверчиви, но после проявяват любопитство. Гмуркам и се придвижвам към мястото. Лек съм има и таралежи. Излизам и слагам още една тежест. Пак съм в началото. От ляво идва една интересна риба, но е доста малка. Прилича на заргана, но е по кръгла и няма такава човка. Баракудка е. Не се плаши много и минава пред стрелата. Малка е ще изчакам други. Гмуркам между двете скали. Онази ципурка май нещо пак обикаля, но е много подозрителна не мога да я изчакам. Примамката трая около 10 минути после явно паметта на мускулите свърши и видях как една Перка остана доволна а друга я последва. Пак взех малко примамка от Ванката. Той си се справя доста добре в плиткото и вече почва да прави и засади. Леко е лек, свива доста колената, но знам, че за няколко дни техниката му ще стане много добра и рибите ще го допускат много по-близо.
Иво е в дълбокото и след няколко гмуркания между скалите се отправям към него. Преди това свалям жилетката и я оставям на буя. Него също го оставям в плиткото ще съм до Иво а неговият си се вижда. Плувам към Иво по повърхността се виждат дребни рибки. Черни са и си плуват в синхрон. Не се плашат а дори по някакъв начин си търсят защита. Виждал съм ги много по клиповете, Юлиян ми беше писал, че са монахини. Много добре показвали, когото идвала хубава риба те първи я усещали. Малко по-навътре пак близо до повърхността виждам други рибки тях ги познавам има ги и при нас пасажи сафриди, но тук таме между тях се забелязват и други малко по-сплеснати синкави и с едно черно петно-смариди. При такова разнообразие трябва да има и по-интересни риби. Обаждам се на Иво. Гмуркаме и се наблюдаваме Тук си е доста бистро Дълбоко не е чак толкова много но все пак не гмуркам на такива дълбочини, че и да правя засади. Раздишвам, но усещам, че леко съм тежък не мога напълно да се отпусна. Проверявам крайниците, дишам бавно и почти заспивам, последното ми вдишване е бавно, пълня корема после гърдите продължавам към раменете и главата. Правя китово салто прибирам харпуна няколко маха и пикирам към мястото което си избирам. От дясно има скала от ляво морска трева. Видимостта е огромна. Морското синьо примамва и опиянява. Знам че не е хубаво много да се мисли, но няма как ума да не иска да запечата тези картини. Никога преди не съм виждал такава синева. Броя си въпреки че и това не трябва да го правя, но си ми е за защита в далечината се показват сивкави силуети. Много са далеко. Няма да мога да ги изчакам. Отласквам се от дъното и поемам на горе. В последните метри оставям неопрена да ме изтегли. Излизам на повърхността и поемам въздух. Иво дори е успял да ме снима. Каза 1.20 мин. Я тя апнеята дошла. За мен това е добре още не съм достигнал момента да правя много апнея, не полагам и достатъчно усилия, но явно и намаляването до 3 цигари на ден върши работа. Знам и че не е тук мястото да правя апнея така, че ще си броя до 40 в дълбокото ще имам и още в запас, но само ако си заслужава.
Най красивото гмуркане, което ми остави най-ярко впечатление за цялото време в което бяхме в Гърция го направи Иво. Двамата гмуркаме на пързалка. Единият раздишва и наблюдава, другият е долу. Така и спокойствието е по-голямо. Беше някъде около обяд. Облаци не се виждаха. Морето си беше все така спокойно. Водата прозрачна. Под повърхността се движеха от черните рибки. Иво се гмурна рибките се пръснаха той мина през тях и те отново запълниха пространството над него. Иво пикира и залегна. Слънцето пускаше своите слънчеви лъчи, които пронизваха водата и сенките от пречупването на светлината им играеше по дъното. Неопренът на Иво се сливаше с дъното, само надписа на плавниците показваше направлението в което е тялото. Знам, че има много апнея и вече не се притеснявам когато не излиза а този път дори и го виждах. Аз бях на повърхността на няколко метра от мястото на което той се гмурна. В един момент цялата картина се раздвижи. Пасажът от черни риби трепна и в предната част се разтвори. Видях как Иво изпъва ръка повежда и стреля. Видях как едно сребристо петно проблесна няколко метра пред него. След което Иво започна да изплува. Наблюдавах го. Той си излезе над водата а зад него на въжето на харпуна имаше риба, което изглеждаше голяма. Дадох му и моя харпун ако прецени да стреля още веднъж. Това беше първата хубава риба, което е стрелял и да сме сигурни, че ще я вземем. Малко съжалявам, че нямах камера да го заснема. Иво беше предложил да вземе от приятел за мен, но аз отказах. Не исках да се притеснявам за чуждо оборудване а и не съм свикнал с камера. Радвам се, че Иво е успял да направи клип на случката, вечерта го гледахме с удоволствие и се радвахме на хубавата Ричола.

Направихме още час гмуркане. И тръгнахме да се връщаме. На връщане на забелязах, че на повечето места от които минахме рибите са същите и на връщате. Ципурките и едно мърмори, което бях видял преди това пак си бяха по същите места. Излязохме споделихме впечатления и се отправихме към следващата цел.
Порто Корфу е много красив залив от двете страни е обграден с високи хълмове, които се спускат на места отвесно в морето. От другата страна е селото с пристанището и едно малко езерце. Между езерото и морето има пясъчна коса и малко земя. Там бяха паркирали няколко Кемпера. Наместихме се между тях и се насладихме на гледката. Направихме няколко снимки за спомен хапнахме по един сандвич и възстановихме течностите.
След кратка почивка се отправихме към водата. Тук малко изненада. На няколко метра от брега дъното рязко се спуска на долу. И дори при тази добра видимост дъното не се виждаше. Минахме от лявата страна и почнахме да се гмуркаме близо до брега. Много дребни рибки бяха наврени на няколко метра от брега, явно по-на вътре има хищник. Дори го видях зад една скала мина на средна дълбочина един лаврак. Първият които видях. Казах и на Иво и Ванката, че в района има лаврак. Няколко гмуркания след това нищо не видях. Продължих напред. Жилетката я свалих и я закачих на буя. Да но така много трудно го дърпах, че не го и бях надул добре. Явно имаше и някакво течение. Иво се беше покатерил на една скала. Покатерих се и аз и Ванката и той дойде. Починахме малко и подновихме гмуркането. Близо до тази скала видях и друг вид риба. Раздишах в сянката на скалата и се гмурнах. Дъното се спуска надолу до една козирка. В козирката имаше цепка така че пикирах преди това и бавно се придвижих напред. Появи се риба която синееше не беше голяма, но за моите очи си беше. Бях със харпуна на Иво 100ца. Два ластика с долна контра. На мушка ми е, дори сведох поглед. Синеещата риба се спря. Дали да стрелям или да изчакам още малко имам въздух. Рибата усети колебанието ми и се обърна бързо. Вече не съм на 100% сигурен че ще я уцеля и виждах, че изпускам момента. Стрелях. Изстрелът е почти вертикално стрелата мина покрай рибата и продължи поне още една дължина. Не бях стрелял преди това с този харпун и не му познавах боя. Рибата е била достатъчно близо за успешен изстрел. Съжалих и дори до последният ден в Гърция този пропуск леко ми горчеше. Бях видял една от желаните риби беше ми дошла на добра дистанция но я пропуснах. След това на няколко пъти се опитах да стрелям по дребни спарита да усетя боя. На другият ден разбрах и още една грешка която съм направил и за което не съм подготвен. Не съм зареждал толкова дълъг харпун и техниката ми куца. Правих го с усилие. С лявата ръка придърпвам хващам с дясната опъвам рязко и зареждам. Иво е една глава над мен а ръцете му са колкото моите две. Ластиците не са му проблем. Дали съм настинал или от това усилие, но на другият ден бях схванат в лявата плешка. Още няколко опита на същото място не видях подобна риба.
Продължих напред до една пещера стори ми се тъмна имаше едно спари което ставаше за стреляне, но прецених че този харпун със сигурност ще нацеля и скалата та си отказах и започнах да наблюдавам как ще се изплъзне рибата. Направи задължителното дасно ляво после се опита да ме обиколи от дясно и се върна. Пак дясно ляво и вече на скорост си се изнесе от дясно. Уплаших рибето и продължих напред. Марко след това брега правеше лек завой направих няколко гмуркания и тръгнах да се връщам. Отидох при буя и проверих за синеещата риба но не я намерих. Откачех котвата и заплувах към мястото на което бях видял лаврака. Иво се появи попитах къде е Ванката и той каза, че е излязъл. Погледнахме около колата се виждаше човек, но беше далеко да го оприличим. Аз не го бях видял. Огледах се назад и там не се виждаше. Направихме с Иво няколко гмуркания около скалата. Нямаше нещо запомнящо се. Малко по напред имаше един рибар с въдица. Оказа се българин попитах дали е минал гмуркач с буй. Отговори че не е видял. Стъпих на един камък и се обърнах пак назад . Тогава видях буя на Ванката. Извиках на Иво. Завързах мой буй за неговия и тръгнах към Ванката. Срещнахме се и решихме да плуваме направо към брега. Взех буя от него и продължихме. Стрелях по някакви риби, които се опитаха да ни пресекат пътя но пропуснах. Излязохме доволни и много впечатлени от синята бездна. Аз и от синята риба.
Плана за днес беше три места оставаше Варвуру. Трябваше да обиколим ръкава от другата страна и да се доближим до базата. По пътя на няколко места спирахме за снимки и хубави гледки. Видяхме и в далечината една ферма за риба, както и доста интересни места за гмуркане. Наближавайки целта взехме да се оглеждаме за място за гмуркане. Тук спираме, там питаме на картата се вижда че има път, но се оказва, че има и бариера. Във Ворвуру спираме точно където излизат лодките обясниха ни, че не можем да гмуркаме там. След като и на други места не можем да намерим а и бяхме вече много изморени пък и ни остават около два часа път до базата решаваме да не гмуркаме трети път.
Прибрахме се към 20ч. взехме от магазина, които го държеше руснак майонеза, горчица и други неща. Вечерта си направихме гала вечеря. Печена Ричолка на скара овкусена със сос от горчица, чесън, лимон и зехтин. Варен октопод запечен със розмарин и чесън, салатка от рапани по рецепта на Мимето и платеринки печени във фурна. Беше много вкусно пихме и по една мастика, бира вино поговорихме за дълбините правихме планове да станем рано и да гмуркаме на Тасос на другия ден.

Явно сте били на Торони про лодките. Оттам зад носа към третия нос през два залива е много хубаво. Там за пръв път видях ято малки баракуди и си помислих че са скумрии
Така и не успях да вляза на Порто Куфо, завиждам ви с бяла завист.
Последно ходих в началото на октомври, в Сарти. Издебнах по прогнозите време без вятър, приготвих такъмите и се оказа ,че основната група, скоято ходя е заета. Обадих се на един стар приятел, който през далечната 1981 ми обясни как да изравнявам. Той плуваше от Китен до Приморско без да се умори. Зарадва се като дете, не беше ходил на море от няколко години поради лични причини.
Пристигнахме в Сарти около 2 след обяд, починахме малко и го заведох на Тигания биич, на трите острова. Обяснихх му къде какво ( предишния път там вреше от риба). Уточних- сега е 16.30, излизаме в 18.30-до и 45, че става тъмно.
Запалих акваскутера и отпраших към левия остров, след което го заобиколих откъм морето и влязох в просеката между двата острова- една цепка около 10 м широка и 8 дълбока. Угасих скутера и почнах да дебна. Нямаше едра риба, спарита и салпи в изобилие, тук-там някой дребен кефал или платерина. По едно време видях Цецо на ръба на плочата, викам си- опита си е опит, веднага намери хем хубаво, хем плитко- плочата е на 3 м и рязко пада на 6 по ръба.
По някое време видях че е станало 18.30 и тръгнах да излизам. Огледах се за колегата, но не го видях- реших че е излязъл или излиза, откъм брега светеше слънцето, но много ниско и заслепяваше.
Излязох, гледам- чувала и чехлите му си седят непипнати, значи още е вътре. Уж щеше да гледа като излиза и да излезе той...свалих плавници и колан, замислих се дали да се качвам при колата...е, викам си , поне харпуна и колана ще занеса. Върнах се долу, него още го нямаше. Почна да ме гложди отвътре, но нали знам че е опитен харпунджия и водолаз, той ме е учил, плува като риба...явно се е увлякъл и не забелязва залеза, там мястото е такова, че губиш представа за времето.
Обаче..стана доста тъмно, слънцето се скри. Брех, мамка му, тоя човек какво направи...палнах скутера и отидох до местото където го бях видял последно. Не...няма...обиколих насам-натам, то стана хептен тъмно. Излязох на брега. Качих до колата скутера и моя багаж. Пуснах аварийките да ги вижда къде сме. Слязох пак долу, виках, светих с телефона...няма никой.
Пак се качих до колата, запалих двигателя и пуснах късите , насочени към водата.
Обадих се на един приятел в София, Иване, викам, много съм притеснен, така и така...къде да се обаждам да идват да го търсим. Вече си представях как ще се обяснявам с жена му и сина му. Иван се обади, имало две момчета в Сарти, сега щели да вържат с тиксо на дрона едно фенерче и да дойдат да прелетим зад островите, да му търсим буя.
Ебаси, кръвното сигурно ми беше към 200 и се страхувах да не направя втори инфаркт от притеснение. Пак се обади Иван, говорил с един негов познат прокурор, който знаел гръцки, да се обади на един гръцки негов познат прокурор и той да каже къде да се обадим за помощ. каза ,че ако до 20.30 не се намери, трябва да алармираме 112 или каквото е там в Гърция.
Притеснено е слаба дума, по-близо бях до паника и ядосан, виках към морето: излизай бе , Цецо, твойта мама...
И...звъни ми телефона...поглеждам- Цецо:" Пепи, аз съм в хотела!" Кво правиш там бе, твойта кожа!!!
Дадох отбой на колегите- Иван, той на двете момчета и прокурора, на Алексей...запалих колата и еваж-еваж към Сарти. качих се в стаята, той почна да се обяснява. Млъкни, викам му, остави ме да се съвзема половин час. Изпих си хапчетата за сърце и си легнах.
Като се съвзех, ми обясни. Видял че излизам, излязъл и той...ама на съседния плаж , големия Криарици биич. И решил че ще дойде пеша. Обаче там е такъв баир- коза не може да мине, камо ли човек. Вече се стъмнило, той тръгнал по някакъв път и стигнал до една бяла къщичка. Почукал и казал " I need help!"
Една жена с бяла коса го качила в колата и и го закарала до Сарти. Обаче ..забравил как се казва хотела. та обикаляли докато го намерят. Най-накрая за капак телефона, който беше оставил в хотела, се разредил и докато се зареди...
Е, поне всичко свърши добре и на другия ден ударихме по едно махи-махи. Но преди това купихме торта и цветя и ги занесохме на жената с благодарности. И и оставихме малко пари за гориво- оказа се немкиня, пенсионерка, с мъжа си дошли в Гърция защото в Германия с тяхната пенсия било трудно.
Изводи? И вие си направете.

Благодаря, за споделената история! Бил съм в подобна ситуация и притеснението ми е познато. Радвам се, че всичко е приключило добре, както гмуркането така и здравословното ви състояние след това.
Бяхме на 03.10 в Сарти, търсихме къмпинг, но се оказа, че всички са затворени по това време. Местата също са обещаващи. Пак отидохме в Торони.
Пожелавам да имате повече време да гмуркате заедно и да се забавлявате без да има притеснения!

Бояне, навремето като нямах опит и за първи път влизах в северното крайбрежие на Африка и аз стрелях по октоподите, но после почнах да ги буча с върха на стрелата, а накрая си направих кука от 6 м.м. арматурно желязо, като куката бе с 5-6 см. диаметър и дръжка от половин метър. Дръжката си бях направил във формата на кламер, та да не ми се плъзга и да ми е удобна за закачане на буя. Като видех октопод в дупка пъхах куката под него, завъртах на 90 градуса и дърпах! Излизаше без проблем, като бе нанизан за торбата обикновено. Следващото нещо, което правех бе да го заколя. Това правех с две бързи движения преди и след очите. Под тях се намират мозъците на октопода и приличат на три срязани луковици. Така октоподът е мъртав но тялото му реагира и час след това на дразнения. Случвало се е да закача октопод до спари или дорадо и нищо не става, но закачиш ли морено всичко се оплита в една обща рибешко-октоподна маса. Затова почнах да слагам октоподите в джоба на буя, а на кукана да нижа само риби. Октоподът отначало го трясках по скалите, както съм гледал да го правят арапите, додето посивее, сигурен белег за настъпилата му кончина, но след време се запознах с един италианец, който ми откри неговата си тайна за решаване на проблема с дългото реагиране на невероятната периферна система на октоподите. Ако току що уловен октопод туриш да се вари, той се стяга от конвулсия и е невероятно жилав и твърд! Затова го арапите блъскат додето посивее и загуби пигментацията на кожата си. Приятелят ми каза, че той го замразявал във камерата и след ден го размразявал и варел с една коркова тапа и копър половин час. Сол слагаш на вкус. След това октоподът е като сварен рак на вкус и готов за всякакъв вид консумация:- като салата, с майонеза, паниран или в паеля. Така години съм ги приготвял и нямаше командирован, който да не е бил очарован от вкусотията и да не си е летял обратно с пакет замразено октопод или сепии. Между другото италианецът ме открехна и на консумирането на морските таралежи. Като го хващаш с ръка не е опасен, важното е да не го настъпиш или да не те блъсне вълна върху него, защото иглите са много крехки и като се забият се чупят и ваденето на връхчетата си е индианско мъчение. Та таралежите ги събирах в метална кошница, подобна на нашите метални живарници и после на брега с едната ръка държех таралежа, а с другата удря леко по тялото му с ножа. Така той се разполовява и в едната половинка ще видиш, като оранжево цвете, оранжева маса, която е с вкуса на пастите, дето се продават у нас в тубички от аншоа или сьомга. Голям деликатес е вечер да сервираш на приятелите си така за ордьовър по 4-5 таралежови половинки и препечен хляб с водка, студено бяло или розе или бира! Според мен са по-класни от стридите. Опитайте и после споделете за впечатлението си! Ще ти кажа и как открих стридите, които са унищожавани от таралежите, както у нас рапаната унищожава черната мида! Е ако ви е интересно де!

Разбира се, че ще е интересно. Много от нас не познават чуждите морета. Колеги като теб са писали доста, но постовете са затрупани от още много информация. Хубаво е от време на време да си припомняме.