Я аз като последния "сухар" да продължа да си пиша, тъкмо го няма синковеца в къщи и съм докопал компа.
В момента, в който ние вече сме присъединили заедно дръжката и тялото на харпуна възниква още един важен момент, от който зависи бъдещия успех на цялото наше начинание. Това е да импрегнираме и да предпазим от попадането на влага в дървесината на нашия бъдещ харпун. Това е наистина една доста трудна задача , като се има в предвид, че харпуна трябва да е функционално годен в продължение на години , като при това не бива да се изкриви и милиметър. Задача, на която повечето от познатите ви дърводелци – професионалисти, биха погледнали с насмешка.
Известни са няколко начина това да се осъществи.Кой от тях е най-истинският, не мога да кажа със 100% сигурност.
На първо място, много от известните фирми твърдят, че специално т.нар. „бирмански тик” няма нужда от никаква обработка с годините, като периодично само трябва да се намазва с тиково масло . Това се дължало на високото съдържание на тиково масло в дървесината, което не позволява водата да попадне в дървесината. Не знам, доколко тази теория отговаря на истината, но съм си задавал многократно въпроса, дали при едно дълбочинно гмуркане, когато водата около нашия харпун стане с налягане 2 или 3, че и повече земни атмосфери, водата пак няма да може да проникне в порите дървесината, а после , при изплуване на повърхността да излезе отмивайки със себе си и частиците от тиковото масло. А иначе това се практикува и стрелят пущините
, но дали дървото наистина не е обработвано допълнително с някоя "тайнствена" съставка, това никоя фирма няма да ви го каже.
Друга технология да се предпази дървесината на нашия харпун от проникването на вода в него, това е потапянето на тялото за известно време във вана с нагорещен парафин, след което излишния парафин се отстранява с вълнена кърпа.. В миналото, когато още не са били така популярни пластмасите производителите на оръжие са практикували именно тази практика, за да импрегнират своите приклади. Това са правили и едни от доайените на подводния риболов у нас. Този съвет, специално го чух от известния в миналото Андон Мечев - Мечо, който ми е съгражданин.
Третия начин е импрегнирането да се осъществи посредством епоксидна смола. Дървесината предварително трябва да се почисти с ацетон, след което посредством нагряване с горещ въздух и четка се нанася слой епоксидна смола, която след нейното втвърдяване се прешлайфа и се запечатва със няколко слоя яхтен лак. Недостатъкът на обикновената епоксидна смола е, че е крехка и при по-силен удар в скала се поучават пукнатини по покритието.Освен това, ако решим харпуна да остане само „на смола” е възможно да се получи едно „побеляване” на повърхността му. Това се обяснява с това, че когато сме на сушата и слънцето е нагряло на над 30 градуса тялото на оръжието, дори и да е било поставено на сянка и в този момент решим да влизаме във водата с него, се получават множество микропукнатини в епоксидната смола, което я прави да изглежда с бял цвят.
Четвърти начин, по който това може да се осъществи, това е комбинация от различни по състав лакове, които заедно да образуват влагозащитен филм върху повърхността на дървото.Веществата които могат да се използуват са най-различни, но като цяло смисълът е следния.Повърхността отново се почиства със силен разтворител. С много дълбоко проникващ лак, да се нанесе първия слой, като би могло да се повтори, ако трябва. Следват един или няколко пласта от твърдо защитно лаково покритие, след което се нанася слой защитаващ лаковете от ултравиолетовото лъчение на слънцето.
Като цяло, ако трябва да се изпълни цялата процедура, както е записана върху етикетите на отделните производители, импрегнирането на харпуна може да отнеме няколко дни, а много от лаковете, които се използват, са вредни за вдишване, така че трябва да се работи на открито или в специална камера с подходяща защитна маска.
Има един важен момент в нанасянето на покритието на харпуна.Това е дали да украсим харпуна в камуфлажни цветове или да оставим естествената красота на дървесината да радва окото ни. Това е по-скоро субективен момент и въпрос на личен избор. Трудно е да се предположи кое точно наше решение би се „понравило” на рибите, които мислим да простреляме или от друга страна погледнато, коя точно окраска ще направи така, че нашия харпун да убегне от погледа на рибите. И тук мненията „за” и „против” са достатъчно много. Има дори моменти, в които ловците умишлено поставят сребърно блестящи петна (т.нар. флешъри) по предната част на харпуна, за да привлекат вниманието на преминаващите хищници ,но това не се отнася за практикуващите подводен риболов в Черно море.
Бих искал да поразсъждавам „на глас”, върху още една гледна точка по отношение на камуфлажа и това е за цвета на ластиците. Ако приемем, че целия наш харпун е боядисан добре в камуфлажна окраска за да убегне от очите на рибата, то как решаваме проблема, с ластиците разпънати почти по цялата дължина на тялото на нашия харпун.
Световните производители на ластик, предлагат решения в най-различни цветове, като се започне от абсолютно черен, мине се през син, зелен, червен, и се стигне до бледо жълто-кафяв. Нима никой не се е сетил за това, да предложи на пазара ластици, които да са с „маскировъчни” цветове. Дали за всеки вид риба има подходящ по цвят ластик и въобще, как ли изглежда в очите на рибите един добре замаскиран на фона на морското дъно ловец, с харпун, който е с направен добре камуфлаж и в един момент, дълги почти метър бели ластици ( в заредено състояние) и стърчаща пред тях близо 30 сантиметра лъскава неръждаема стрела.
Във форумите беше повдигнат въпрос по отношение на това, че един конкретен цвят ластик, който по принцип е много популярен в цял свят, се оказва силно плашещ за представителите на кефаловите риби, в нашето Черно море. Дали е така или не е, отново привърженици имаше и на едната, и на другата теза. Привържениците на „плашещата” теория изказаха предположение, че може би този цвят напомня на рибите за цвета на един от хищниците, представляващи най-голямата им заплаха в естествени условия - делфините и торуците.Противниците им се осланяха на тезата, че не са забелязали нищо такова в своята практика. Привърженици и на двете тези бяха хора, доказани със своите качества на подводни ловци, така че и тук момента е неизяснен до края, но темата е много дълга.
Аз лично предпочитам, преди да завърша цялата процедура на импрегнирането да сглобя в почти завършен вид харпуна, за да проверя неговия баланс.
Благодаря ти за подкрепата Яворе !
) Хем ми е малка на лапата, хем ми се плъзга. По-късно установих, че ръката ме заболява на втория - третия час, само от това да свивам ръкавицата повече от колкото е нужно, колкото и смешно да ви изглежда това 
.По-късно страдах с една, дето я бях лъснал в работилницата и мерех без ръкавица. И спусъка ми беше далече и се плъзагаше като гол охлюв под водата. Кошмар...... Новобранска работа.
