Май дойде време за ново репортажче.
След предварителна уговорка с колегата Вальо (мазнислав) Успяхме да нчертаем маршрута, а именно прекрасните Родопи.
Вечерта си легнах и с трепет очаквах часовника да изззззвъни рано-рано на другата сутрин, ма пусто време не минаваше...
6 е и познайте кой бе станал преди алармата да го сабуди, еиии това се вика мерак.
Бързо освежаване, такъме бе стегнат, метнах се в колата и газ към познатата ми дестинация (Пл.)
Вальо беше сабуден ей тъл заедно с мен да му е гадно
Не бе, така си беше уговорката да го сабудя.
И така дружината от двама Члена бе на линия и потеглиха на път, да си прекарат един прекрасен ден, съчетан с мн. емоции.
Престигнахме на реката по бирно време де'т се вика тамън време за риболов.
Стегнахме такъма, пременихме се и хукнахме през глава надолу да гоним дивото, а то диво та диво... ей ви на, вижте ако не вервате
Реката както винаги очарователно красива и пленяваща всяко едно от сетивата ти, пък за звуците който се носеха навред не искам и да споменавам
на тази река бих отишъл дори без въдица сано ей така да Дишам и Гледам, разбирате какво искам да ви кажа, нали ?
...
Въдиците и бойците преведени в бойна готовност и атака (в бътака
)
тук си имаме и манекен
Риболова беше факт и трябваше да започне от някъде.
Още в първия вир на 2-3 замятане на Вальо му подгони една красавица, но ненаправи решителната стъпка да се хване.
Аз пробвах малко в същия вир, но без успех. Надолу по течението си харесах едно много преспективно местенце и не збърках.
Скрит под дебелата сянка на дърветата и с мойта дегизировка се бях слял с околната среда, като кучето и Садам Хюсеин от филма "смотаняци"
така дегизиран започнах да облавям един приятен бързей, точно под вира където се бе спотаил колегат.
Още на първото замятане се вдигна една доста прилична риба около 40-те, и както винаги става, свърши мястото за проводка,
но рибата не ме видя а просто се прибра обратно в бързея. Викам си "бате спасе твоя е" и подавам (супер неточно) обирам и пак и пак и пак
и аааааа зззззззззззззззз аванса изкърца. Първата риба беше факт и то реален 40 см. факт
Както са казали хората на де се радваш предварително, ама не, аз вече мечтаех как ще я сложа в обектива, какви пози ще направим и в този момент
рибата мина точно пред мен и заби в един храст (мижав) ми кво да ви кажа, замина си
Бате ви спас оста на с пръст в уста, Но не за дълллгоооооо...
По-надолу подобен разлив след дебел вир, викам си тука ще да е ... слагам самоделен и замятам препендикулярно, успоредно, хоризонтално, абе като ветро-показател.
Накрая пуснах воблерчето по течението и плавно заобирах влакното на 4-5 оборот макарата засвири онази песен, която кара всеки рибар да се изпразни, като циканин в канала на Бул. Сливница
2-та риба бе факт и пак на мойта въдиц, последва невероятен отпор на противника, замалко ме накара да се изпотя, всичко това е заснето от мой колега и другар по въдица, който се намираше на няколко метра от мен.
Тука обаче се представих блестящо и на примамката ми увисна тази не знам си колко см. балканка
След тази доза адреналин, краката ми мязаха на матрял от който се правят извесните бонбони HARIBO
риболова продължи вече гледах друго яче, имаше искра само требваше слама.
Надолу по течението изостанах значително зад Вальо и се заинатих на еди уникален бързей дето водата се завихря и тръгва в обратна посока, и имаше за какво макар, че вече го бяхме пресушали този вир
Подавам примамката (пантер мартин 4) точно под камъка и обирам остават 20-30 см.блесната да удари предния водачч и тога се слъчи чудото,
изотдолу изкача балканка над 1.5 кг. по мое усмотрение, уникално туловище седи и гледа примамката а аз немо да отреагирам предполагам че никой няма да може в такъв момент,
мойта реакция бе да издърпам примамката с помоща на въдицата, като направя въртеливо движение и пущината се спусна пак. Сърцето ми се качи в гушата, но рибата загъби интерес след като блесната удари камъка,
направо се психясах, бях на метър от този гигант. А какво ли щеше да стане ако беше взела примамката, иама уравнение, но нямам отговор.
Започнах да упорствам и да сменям примамки, ако искате ми вервайте, обаче успях да я вдигна още 3 пъти преди да загуби окончателен интерес. Загуба на интерес обаче само от едната страна.
това беше и крайната ни цел на маршрута и поехме обратно по реката а то красиво да му се ненагледаш.
Навръщане успях ад излъжа още няколко красавици, 3 да бъда по точен, но далеч по скромни от преживяното по-рано
Слънцето напичаше ужасно и можеби това накара едрите екземпляри да се покрият из дебелите вирове, това не ни пречеше обаче да и опитваме ли опитваме.
За завършек на разказа ми ще пусна малко снимки да порадват очите ви.
Късния следобед чукаше на вратата, което от своя страна беше знак, че трябва да поемеме обратно по пътеката, ако не искаме да се загубим в дън гори тилилейски и да останем и за другия ден, което не е никак лоша идея.
Тука майката прироба си е направила т***к с нейната рожба ама такъв е живота.
Надявам се поне малко да съм ви пренесъл там където бях за и моя верен гид и другар по въдица, Вальо.
Поздрави
Спас.
