А,да я иступаме темата от прахолякат
Как "залепнах" и аз:Първо да уточним че съм си прекарал детството по морето-Морския клуб,вълноломите,Старото и Новото пристанище-но ще да е било преди поне 20-тина години.Дълдилсвам съм с маска(ония кръглите"аквариуми",а после и с "Хемус")за попчета с хаваиско копие(летва с исправена вилица за хранене залепена на единия край с тиксо)а на другия вързан ластик от "волтова ръкавица"(на комшийчето баща му работеше в Енергото-лека му пръст) ,но никога не бях хващал харпун-то си бяха и кът през "онези години".Уволних се от казармата и от тогава не бях припарвал до морето-зорлем два пъти ме бяха завлекли на плаж(семейно де),а то и си нямаше начин кака да стане с таз 15(петнадесет)часова работа по кръчмите
Така я карахме от дсесет-единаисет год. насам.Но всичко се промени преди две седмици:голямата дъщеря на градина,жената почива-ще гледа малкия-което автоматично означава че имам почивен следобед
След като обиколих и поговорих с "бившите" колеги- рибарите на "моряшкия" и единодушно стигнахме до извода че няма смисъл да се прибирам ,да товаря калъфите с пръчките,оттам за червей,отттам пак обратно и тн. що не взема на брат ми неопрена да се "поплицикам"Речено сторено-сега е момента да уточним че на брат ми неопрена е 3,5мм.сърфистки неопрен без боне-абе мъкааааа,но малкия си има харпун,маска плавници-всичко.След почти едночасов "инструктаж как да раздишвам,да си зареждам сам харпуна и тн. тн. подробности се метнах на Хондичката(скутерчето) и газ към "моряшкия",а там вече двама трима колеги гмуркаха, но без особенни успехи.Натепах плавниците,маската заапах шнорхела,малко зор с първото зареждане:амааааа справих се някак си,леко побутване с плавниците,опааааааа-изненада-четири кефалчета около половинка(килограма де) си пасяха на не повече от метър и половина от мен.(през маската изглеждаха огромни)Стрелях-даже и не се прицелвах с ясната мисъл че просто няма как да стане,но пак изненада-едното се запремята на кордата на "Бюша"-то.Малиииии разтреперих се целия(кат са знам колко ми е "слаб огъня") ,то и това беше-друга риба така и не видях повече,но за красотата "долу" няма какво повече да напиша.Докато си "шляпурках" ме обзеха едни спомени,една носталгия по "онова време"-когато нямахме грижи и ядове за нищо:аааах-къде ми е "хавайката"сега
Та общо взето при мен така станаха работите-малко случайно,малко на шега-ама съм си "много изгорял"
За пример само:Сега вече си имам вендуза5мм.;вендуза7мм.,маска и шнорхел"пикасо"(благодарение на Тонито Арабаджиев и брат му Пламен)колан с тежести,чорапи,ръкавици,плавници и един сеак суб "тъндър"-85см.(кат за начало бива).
А стига толко че може и да съм ви отекчил с мойте глупости вече,амаааа де да знам
Поздрави и успехи на всички колеги във всичко и с всички
и айде да се управя времето че не съм се "къпал"от два дена
никога не е късно! Важното е да си щаслив и да правиш това което обичаш. Здраве, късмет и много качествени риби на кукана 
