Май се заформя спор относно идеалният кльонк.
Отговорът е безкрайно прост – този който е резултатен. А дали ще е с права, вдлъбната и изпъкнала пета – мисля, че не е от толкова съществено значение.
Важни неща, според мен в един кльонк – удобна дръжка, тънък и остър нож, който получава известно скосение към петата /става по-малко широк/, изключително добре заострени ръбове по петата, добре шлайфана пета, подходящ ъгъл между основата на ножа /там където влиза в дръжката/ и хоризонталната равнина на петата.
И едно от най-важните уточнения – техниката на кльонкащия. Всеки има свой стереотип, който трудно се налага на друг. И взависимост от това - за едни, един и същи кльонк може да бъде много удобен и да вадят звук без никакви затруднения, а за други – същият този кльнок да бъде ултра-неудобен и съответно да създава як дискомфорт на кльонкащия.
От началото на тази година, работя с дървен кльонк – ръчна изработка, с който ми трябваше известен период /не малък/ да посвикна, но като му хванах цаката, сега ми е много удобен. Със същият работих през целият сезон. Петата му е 38 мм., изпъкнала. Профилът на ножа има характерна S-образна, извита форма, която се доближава /по мое скромно мнение/ до оптималната.
Лошото е, че тази година ми е най-каръшката и май кльонка се оказа “неработещ”, ама догодина, мисля да продължа да упорствам с него, пак времето ще покаже.
Важно уточнение – сред сомаджиите битува мнение, с което почти всички се съгласяват: плитка вода – малък диаметър на петата, дълбока вода – по-голям диаметър на петата.
Спора за металните и дървени кльонкове вече ми се струва безсмислен от дистанцията на времето. Важното е да ловиш сомове.
Както се казва – бий, за да те уважават. Именно поради тази причина - мисля да си трая, защото тази година ми беше особенно резултатна.
