Здравейте и от мен. Не знам защо, но личните ми впечатления са, че доста колеги ходят редовно там, но почти никой не споделя. Ето какво стана миналата събота на нощен и вчера на дневен риболов.
Миналата събота, впечатлен от резултатите на колеги, които ловяха от страната на реката, реших и аз да си пробвам късмета. Хвърлих пружините към 17ч., разположих морно тяло на стола и...зачаках. До мен сигнализаторите на колегата на два пъти показаха, че батериите им са в добра кондиция. Не бързах да прехвърлям. Знаех, че захранката трябва да сработи. И то, стана. Едната въдица леко потрепна и обтегачът плавно заслиза надолу. Засечка и нещо доста борбено заопъва влакното. А така, а иначе и вече виждах един люспест шарко пред туфата с водорасли мен на около 5-6 метра от брега. Но, не би. Здрав плясък и изчезна. Адреналинът беше в наднормени нива. Не е бил моята риба. Следва прехвърляне, леки псувни и момент на отпускане, което ми изигра най-големия номер на този водоем. Запалих си цигарката и тъкмо заподреждах циганийката, няма и 5 мин. след прехвърлянето, сигнализаторът на същата пръчка започна неистово да вие. Вие и се тресе като начинаеща фолк-гърла. Тя, пръчката изскочи от сигнализатора и полетя към шавара. Буквално. Голяма грешка. Не бях пуснал аванса. Скок от стола, по задник към шавара и пръчката бе в ръцете ми с яко огънат връх. Вместо да му пусна гювеч се опитах да го задържа поне за малко. Втора грешка. Звярът бе като товарен влак без спирачки /сега са актуални/. И....всичко свърши. Бе измъкнал куката с повода от основното. И двете влакна са 0,40. Кръвен възел. 87% сигурност на възела се оказаха недостатъчни. Същата вечер още едно преживяване. Към 2,30 някакво куче си бе харесало кофичката със захранката. Изгоних го веднаж, но малко след това само видях рунтавата му опашка и чух влаченето на кофичката. Влачи гадта и ръси захранка като повредена бояджийска пръскачка. Изчезна през една дупка в мрежата и ме принуди да бъркам още, но вече в торбичка.
Оказа се, всяко зло-за добро. Тъкмо омесил новата захранка, чувам зад гърба си много неспецифичен шум. Сякаш нещо стържеше. Да, стържеше влакното на едната въдица по ролката на сигнализатора. Моите батерии бяха не в кондиция и звукът, който сигнализаторът издаваше, показваше последните мигове живот, преди тяхната кончина.
Но, аз бях вече в кондиция, и един голишарко над 2кг. влезе в живарника. Чудех се, дали да не извикам пак кучето.
До мен цяла вечер се радвах на един колега, който работеше яко здраво с щека. Чак аз тръпнех като гледах как през 15-20мин. плувката му ту се извисяваше, ту пък тръгваше нанякъде и всичко това съпроводено със звук от мощен опашен замах на рибата. На сутринта, като си тръгвах ми каза, че това са били големи европейски сомове, над 5-6кг., от които измъкнал един, а 5-6 са се откачили или скъсали. Кефът бе на макс. Резултатът ми бе 2 шарана към 2,5, един към 1,5 и едно сомле 0,7-0,8кг.
Вчера, пак там, но през деня. Тези, съботните преживявания ги нямаше, авансите бяха пуснати, батериите сменени с чисто нови, незнайно колко чакали ме в магазина. Рибата кълвеше по-вяло. Но резултатът не бе нулев. Един шаран над 2,5 и един около 1,5кг. И съботната и вчерашната риба бе хваната на куки с бял и царевичка.
Между другото вчера, там пускаха риба на два пъти. Единият към 14ч., а другият към 19ч.
Признавам, че ходя основно на този водоем. Просто там ми харесва.
Жалко е,че около София почти нищо класно за риболов не остана
