По-късно същият ден ми се обадиха и ми казаха че щеката ми е в Лондон и ще ми я изпратят на домашнияр ми адрес. Аз по възможност избягвам големите градове и се опитвам да съм винаги в околията, както беше и в случая, на около 30тина мили от склада на въпросната фирма.
Имах платформа, беше пълна с консумативи, момчето от което я купих ми я даде със пълни чекмеджета, не си остави абсолютно нищо. Към нея имах един фидер Drennan Puddle Chucker и един мач Drennan Puddle Chucker 11ft Pellet Waggler (какво и да значеше това).
Реших да отида отново в Неделя на клубният мач за да видя момчетата какви монтажи ще използват и да ги препиша същите.
Неделята дойде беше хубав топъл ден от порядъка на -2, но благодарение на изключително влажният въздух се чувстваше като -10. Този път отидох направо за старта в 10 часа, вървях бавно по брега и спирах да си говоря със всеки. Разказваха ми за миналата седмица колко и как са хващали , а аз вдигах недоверчиво вежди и исках да видя как ще хващат днес. За два мача поред бях стоял по час-два и не успях да видя нито една изкарана риба и след като и днес стана 1 часа масово капо, си бих шута и реших че никога повече няма да стъпя на тази локва ! Прибрах се у нас на топло и с лаптопа в ръка започнах да си губя времето. От някъде попаднах на
http://www.goldvalleylakes.com/ и прочетох: най-добата фишерия във Великобритания, най-добрите мачове, клубхаус, кафе, риболовен магазин и както си правя редовно със всичко проверих адреса в Гугъл Мапс. 5.5 мили и 15 минути рече Гугъл ! Гледай ти. Реших че утре съм за риба. Щеше да е понеделник и вече смятах как закарвам жена ми на работа и след това направо чартосвам за риба. Да, добре... ама с какво ще ловя ? Щеката не съм я пипвал цяла зима, ходих само на лов, въобще не знам дали и какви ластици има, още по малко знам каква риба има в тоя гьол? Мисля и крушката светва. Ще ловя на фидер!
Обратно в Гугъли пиша „как да си направим фидера“, излизат 100 резултата, естествено всичките различни, решавам да се подсигуря и да прочета и в българските форуми за какво иде реч. Опитвам се да отворя и единия и другия, обаче интернет доставчика ми има проблем със сертификата на тази страница и решава да не я отваря. Ок,няма грижи. Пиша във ФБ , от там ми казват : „Прочети във форума !“ , тихо ги препсувам и тръгвам към гаража. Взимам фидера,
пъхвам му червеният връх, щото червеното ми е любимият цвят,слагам му едно Шимано Страдик 4000 с 0.20 на шпулата.Нанизвам един вирбел с карабинка на който мисля да закачам кошничките, под него слагам гумен стопер да не наранява възела с който вързвам втори вирбел, към който закачам 40 сантиметров повод от 0.14. (повода го взимам от онези 30 пакетчета с вързани куку който предишният собственик любезно ми е оставил във платформата
) И съм готов! Опаковам всички чанти, и ми остава само да си купя стръв и захранки. Качвам се в колата и отивам в най-близкият ми магазин. Влизам и се отправям към щанда със захранки.Изненадата в случая е че всичките са собствено производство на магазинера, няма нищо произведено във фабрика започваща със S или V. Питам го коя е за фидер и той гордо ми подава зимната си cage feeder winter explosion смеска която представлява прозрачен плик със странно зелена смес, която изключително много прилича на дядо ми на микса за носачките ( и мирише също така ) и с акцент върху надписа фидер и четвъртитите парченца царевица изобилстващи вътре. Докато си поръчвам и ПИНТА червей си мисля как тази толкова финна и деликатна смес ще ми помогне за риболова утре, но се сещам че имам сито у нас и оставям въпроса отворен.
Прибирам се у дома,изситвам храната и получавам около 200 грама начупена стара царевица, която грижливо прибирам за топлите летни дни.
Прибирам се и си лягам....след 20 минути вече сънувам шарани.....
На другата сутрин закравам жена си на работа и дирекнто към самото място.След само един грешен завой и 30 секундно забавяне съм там.
(някой от снимките съм ги правил на по късен етап за да успея да ви сглобя фото разказ, но повярвайте ми портала си е същия и зиме и лете, просто има малко разлика в озеленяването !)
Минавам през тунела и влизам в рая. Тази врата би следвало да се нарича "Портите на Св. Петър" според мен.
Спирам колата на паркинга (паркинга е асвалтов с разчертани клетки и маркировка) и влизам в магазина.
Казвам "Добро Утро!" на усмихнатото момче, му казвам че искам един билет, че никога не съм ловил на фидер и че задължително трябва днес да хвана.Той се усмихва, казва че знае къде трябва да отида, показва ми картата на комплекса("локвата" се оказа комплекс с пет езера )
Казва ми да застана близо до горният десен ъгъл на Bungalow Lake ( което всъщост е най-лявото квадратно малко езеро на снимката по горе) и че също така мога да си вляза с колата и да я спра до себе си. Плащам мисля 8 паунда за дневен билет, послушвам съвета му да си взема твърди пелети от магазина и се качвам в колата. Отивам там където са ми казали.След 15 минути съм готов за бой. Слагам три червея на куката (за шарани съм) натъпквам малко от зелената захранка във кошничката и замятам, после заклипвам влакното и всички там тарикътлъци който съм научил. Обирам линия, натягам връх, абе едно истински Про (както би казал Локала). След 10 минути бездействие на върха, повтарям действието, само че този път не след дълго следва заклащане и най-първата ми риба на фидер пътува към кепа !!!
Кепвам я и ставам горд притежател на първият си скимърс (платика според мен, но пусти англичани...) ! Радост! Хванал съм риба! и то на фидер! Упражнението се повтаря и скоро на всеки 10 минути кепа се плъзва под платикчка с тегло ненадвишаващо половин килограм. След 5 тата риба, вече е някъде около 9:15 сутринта виждам странно изглеждащи хора да се разхождат по дигата между мен и средното езеро в комплекса. Странното им е че са поне 10 човека, като всички бутат колички накачулени със платформи, живарници,щеки, мачове, сакове, кофи. Чак ми стана интересно. Продължавам да си ловя малки платички и хвърлям по едно око наляво. Всички се нареждат през един пег( пег е бетонната или дървена платформа върху която се риболува и се разполага оборудването, като англичаните го използват още и за нарицание на мястото за риболов) и започват да се приготвят. След има няма 30 минути всички са разпънали всичко , събират се заедно и изчеват! Както разбрах после , отишли са да пият чай в клубхауса докато стане време за началото на мача. Аз междувременно имам някакви съмнения, но не съм избистрил за какво става въпрос. Продължавам да си ловя, решавам да ползвам една от новите си джаджи, пособието което ти помага да отвориш банд за пелета. Сменям повода с такъв с косъм (имам от предният собственик на стола
)слагам 8мм пелета и почти незабавно нещо подръпва връхчето малко по-енергично.
На моменти почти започвам да се чудя какво съм хванал
След люта борба, в кепа ми попада....шаран около две кила, но явно взимал доста стероиди, щото ме озори (Или поне така аз си мислех! Обърнете внимание и на материята на кепа ! )
Щаслив че съм хванал шаран в мазния студ продължавам риболова с променлив успех.След само няколко минути ушите ми проглъхват от мощният противен звук на футбулна тромба и тея десетимата, който междувременно са се върнали по местата си хвърлят по ена въдица и почват да се занимават с глупсти около столовете си. Поглеждам си часовника -11 часа. Продължавам да мъча скимитата, без следа от шаран още около час и си правя 1-ят много важен извод за риболова в Англия, а именно:
"Зимата е по-добре с печка, от колкото Без !"
Я поглете горе снимката с връхчетата на фидера, кецове Конверс Ол Старс, купени от Маями, Флорида и поджодящи за +30, не за -2 градуса. Започвам много сериозно да не си чувствам пръстите на краката, а скоро и целите ходила. Ловувам с обувки Irish Setter с 400 грама Thinsulate, обаче опита ми със зимният риболов е равен на 0 и съм направил груба грешка. Решавам да се поразходя малко, взимам апарата и леко тръгвам към групата съзтезатели. Междувременно единият е заел много странна (поне според мен) поза. Водата е пред него, а той се е обърнал на ляво и лови със 16 метра щека на 10 сантимера от брега. Сменям обектива на камерата с такъв за снимки от разстояние и чувам някой да вика отзаде ми "Excuse me ! Excuse me !".
Обръщам се и виждам някакъв възрастен господин да подтичва към мен. Наближава и пита какво става. Обяснявам му кой съм, какъв съм и какво правя, също така че имам желания да се състезавам и искам да погледам момчетата за да се науча и да нащракам малко снимки. Казва ми "Добре, аз съм Джон, собственика.Приятно ми е." Извади си телефона , звънна някъде поговори си 20 секунди, ( незнам какво, от скоро бях в страната
има английски и английски и английски английски, за последния дори и да говорите ви трябва преводач
) затвори и ми каза :
"Като чуеш сирената в 4 часа, ела пак на ъгала, ще дойде да те вземе Рик и заедно ще минете да претеглите рибата и можеш да видиш всико, сега не е разрешено да се разхождаш между съзтезателите,защото повечето ловят down the edge, и ще изплашиш рибата! ОК?"
"ОК ! "- доволно измучавам аз
.
Връщам се на платформата слагам пак три червея, който междувременно са умрели от студ (буквално и преносно) и замятам. Странно спокойствие е обзело пега ми. Тишина и покойствие. Сякаш нищо не е в състояние да наруши покоя на любимото ми червено връхче. След 15 минути ми омръзва да го гледам и ставам да посъбера малко от пръснатия багаж на около. Започвам да го подреждам в сака и от време на време хвърлям по един белтък на пръчката. В един момент нещо сякаш ме жегва и пак поглеждам назад към непомръдващият връх.След миг той оживява. Не е кълване, това е опит за покушение над риболовното ми оборудване. Върхът започва с бавна, но постоянна скорост да се свива, стига до средата на пръчката за по малко от секунда вече имах перфектната буква "С" вместо въдица. Посягам към пръчката с дясната си ръка и....по скоро го усетих отколкото го чух.
-2 градуса в комбинация с ефтина ПЛАСТМАСОВА китайска стойка за въдица водят до "ПРАС" !
Страдика се задържа около секунда над водата като перископ на подводница и после изчезна заедно с въдицата в мътните и студени води .....Титаник потъна ! Направо ,у са Е** Майката, направо и на мене !
Болката е малка, срама е голям! Тука си правя извод номер 2 : "Ако в магазина има стойка от 1 паунд от пластмаса и от 3 паунда от гума, по добре вземи гумената ! "
Стоя неподвижен и с нищо не издавам кака глуост свърших току що! (Баща ми ,скайпа ми е офф лайн , недей да ми звъниш да ме нареждаш сега за макарата, няма да ти вдигна !
)
Леко поглеждам наляво, после надясно. Никой с нищо не издава че е станал свидетел на тази зайнтригуваща сцена. Леко си събирам багажа и започвам да си връзвам куки до дългооооооооооооооочакваната сирена в 4 часа. Вече съм умрял от студ, не премръзнал, аз съм си замръзнал !!!
Отивам на ъгъла, да чакам Рик, той се оказва един от състезателите. Заговаряме се и набързо разбирам че се ловят шарани, на нещо което е.....абе едно олово с една кука и на нея една царевица. Баси монтажа, баси съзтезанието. Другата опция е фидер ( точно с такъв монтаж ловя и аз, ъъъъъъ ловях до преди малко де, казвам си на ум.) Третата опция е на щека , поглеждам такъма му и се оцъклям. Цялата линия е не по дълга от 1.20 м,дълбочината е 90 санта, плувката е сравнително малка, 0.4 и кука 14 номер. Добре викам си аз, записвам си го умствения тефтер и тръгвам с него да теглим. 4 човека въобще не теглят, другите имат по няколко шарана , а този който ловеше на 16 метра близо до брега тегли..... 104 паунда шарани!!! Зима, -2 , 50 килограма риба?
В този момент реших, майната му на неделното клубно съзтезание, аз искам да ловя тук !
To be continued..........
Невероятен репортаж! Пък това за Страдика и фидерчето.....наистина кофти 
