naRiba.com

Браво, страхотни случки направо ми пълниш душата, седа си пия си ракийката и чета с нетърпение очаквам още

Бяхме на един плаж след "Кариерата" на ТЕС, който бе с път минаващ по ръба на почти отвесен бряг. На едно място той се спуска към плажа по почти вкопано трасе, широко колкото за една кола. По това трасе имаше едно-две много трудни места за преминеаване, защото трасето пропадаше и ние си правехме с греди и дъски окрепване. Та винаги слизахме от колите и оглеждахме този участък и там където бе нужно пипвахме това, онова. Та така този ден оглеждайки отсечката забелязах едно тъмно петно на 2-3км навътре в морето и на километър от скалите, на които ловувах. Морето бе тогава по-гладко от огледало и от високо си личеха, до дето ти стига погледа, всички скали и рифове. Важното бе да си определиш ориентири за да не минеш покрай целта и да гониш Михаля в морето. И така влизам аз във водата и лесно си стигнах до старите места, ориентирах се по избраните ориентири и тръгнах на вътре. Дъното равно, жълт пясък абсолютно еднообразие. От време на време се обръщах за да си корегирам посоката и пак напред. Като плуваш над пясък и не гледаш може също като в мъгла да се въртиш в кръг. Винаги единият крак е по-силен от другия и въртенето става незабележима и е неизбежно. Та след последното ориентиране , след 10-15м ми се видя в перспектива промяна на цвета и разбрах, че съм близо до набелязаната скала. Дигнах маховете, но след 3-4 маха блокирах! На дъното лежаха две пясъчни акули с почти еднакъв ръст. И двете бяха с главите по посока на скалата и на разстояние една от друга не-повече от метър. Дълги бяха, колкото съм аз с плавниците. Някъде 2.2-2.5м. Пясъчната акула е невероятно вкусна, също като всички други акули е хрущялна и единственото твърдо място е между гръдните плавници и черепната кутия. Рибата има хрущялно рило на главата с което разравя пясъка и яде пясъчните миди. Може да я ядеш като чига от рилото до опашката. Месото не е сухо, но не е и мазно, а много сочно. Та аз лакомията решавам да стрелям по-близката и после да мисля за втората. Не знаех как ще се държи. Далдисвам надоло и се пускам към рибите в гръб. От 1-5-2м и праснах стрелата зад гръбната перка и видях как я прониза. Само че аз бях пуснал пнематичния и плувах назад за ластичния в това време гледам и какви ги вършат рибите. В първият миг простреляната остана абсолютно неподвижна, само след секунда се изстреля напред с такава скорост, че едва сграбчих въжето. Втората акула също се изстреля напред и изчезна. Простреляната започна такива удари и с такива хвърляния напред да се мъчи да избяга, че се видях в чудо. Забравих за вторият харпун и започнах да си мисля, как да я доближа и да я хвана. Ако я хванеш, няма изпускане. Кожата и е такава грапава, че хвата е абсолютен. Спокоен, че втората избяга, а първата не напада раздишах и почнах да се набирам с ръце към нея. На три метра от нея вече рибата така рязко се хвърли напред, че я видях как се отдалечава със стрелата ми. От ударът се бе изпрошнала резбата на петата на стрелата. Явно от солената вода се е била разяла резбата и при тези мощни удари не издържа. Малко оставаше да се удавя от мъка. Гледам как към дъното ми падат пружинката , петата и въженцето с амортиссьора увисва безпомощно. Тръгнах напред в отчаян опит да стигна опашката на рибата или да сбарам стрелата, но максималното което можах бе да видя, как постепенно избледнява в далечината очертанието на рибата. Изплувах едва , раздишах и се по успокоих малко. После дълго плувах в посоката в която изчезна акулата но без успех. Излязох на брега, ама не ми се живее. Жената и другите ме успокояват. Абе има и други петъци. Другият петък пак тук ще дойдем! Ще удариш друга и т.н. И аз какво, веднага си купих нови две стрели , разглобих и почистих ластичния харпун, заточих всички върхове. И едва дочаках следващия петък. Пак сме там! Влизам във водата и хващам посоката, но още преди старите ми риболовни скали срещам две арабета, като едно от тях бе с мини Стен и нямаше буй, а другото буташе акула, като тези от предната седмица. Разминахме се на разстояние 10м. Нито аз ги спрях, нито те искаха да се изфукат пред мен. Разминахме се на скорост. Не срещнах акулите и сега си мисля дали тези арабета не са простреляли каталясалата от моята стрела акула и я прибраха с тяхното харпунче-пистолет. Иначе ми се струва невероятно да простреляш с тази играчка без буй такава акула и да я извлечеш. Може би това е била истината! Животното трябва да е агонизирало, за да го прострелят и измъкнат с минито. Както и да е , на това място ходихме още много пъти и прострелях там една друга има я в галерията ми, но далече по-малка от онази. Е то веднъж каца пиленце на рамото! Ако го хванеш ОК, ако си отлети това му е било писано.

Евала както винаги страхотен разказ ,пак ме хващаш в крачка

Да Ви разкажа за първата си морена и за морените въобще. Бях за първи път с токущо подареният от жената пнематичен харпун във водата на един дълаг плаж източно от Триполи. Това бе през 1985г. пролетта.До плажът се стига по един криволичещ между фермите черен път, като клоните на нарове и на ниски палми чукат по стъклата или те пляскат през ръцете и лицето.Мястото е на десетина петнайсет км. преди Гарабули. Всичко това тогава го откривах с помоща на по-стари колеги или на колеги от други страни. Та разположихме се на брега, разтворихме чадърите, извадихме хладилните чанти и аз във водата . Нетърпение да си пробвам новата придобивка. Нямам опит. Нямам буй. Нямам неопрен. Имам само голямо желание да ловувам. А какво ще ловувам и идея си нямам. Прострелях в плитковините две -три спари, нанизах ги на дизгията и както се вра на два метра дълбочина в един риф виждам да се подава от една дупка главата на едра мурена. Не и знам слабите места. Не знам нравът и и какво прави когато е ранена. Спомням си това, което съм чел в книгите на Кусто и други от библиотека "Океан" и решавам да я стрелям! Първо помислих да и пусна стрелата през устата, навътре в тялото, но се отказах, защото си помислих, че дупката едва ли е като цев. Сигурно се извива и рибата е вътре извита. После реших да я стрелям от страни, така че стрелата да прониже врата и да се препречи на дупката. Това добре, на понеже нямам опит се приближих максимално до рибата и тя се скри назад . Гледам през дупката , вижда се силуетът на главата в полумракът на дупката. Дръпнах се назад, като си мислех, че ще се покаже. Доста почаках и се показа. Зае си същата поза както в началото. Главата с 4-5см от шията навън и гледа. Стелях и от около 1 метър и имах щастлив удар. Прекъснал съм и гръбнакът и си излезе като каиш от дупката. Ами сега? Какво да правя? Рибата си отваря устата и се прави, че хапе. Стрелата минава през тялото по ширина, като се движи по стрелата. Най-безопасно ми се стори да я извлека на брега, като си държа стрелата насочена надоло, та от тежестта си рибата да стои на контрите на върха. Така излязох и стана фурор. Искат да се снимат, а рибата си хапе на въздух. Тоест си прави тези движения. Мушнах си ножа между зъбите и захапа! Стиска! Не пуска! Тръснах ножа и рибата го изтърва. Тогава и отрязах главата на пясъка , а главата още няколко минути продалжи да хапе. Голям хищник! След това съм сигурно простреляли извадил повече от 100-120 мурени. Научих им навиците, начинът на живот , на лов и ми бе лесно с тях. Само два пъти са ме атакували и то малки мурени под 1м. дължина. Единият път бе на плажът на Занзур. Бях седнал на половин метър скала да си свалям плавниците и гледам нещо като колан се опнало покрай камъка. Викнах на сина да ми подаде маската и погледнах. Муренка на педя и половина от глезените ми. От мен до сухия пясък не-повече от 3м. Реших да я пробода, колкото мога, без да стрелям и чегъртайки с върха на стрелата по скалата да изхвърля моренката на пясъка.Казах на хората да се дръпнат и направих каквото бях намислил. Добре, ама муренката падна наполовина на сухия пясък, наполовина във водата и то с главата във водата. Че като се спусна към мен! Че като започнах една Шопско хоро с подскоци и високо вдигане на краката. Изпопадаха си моите приятели от смях. Не успя да ме захапе по глезените. Един два пъти се стрелна към ляв, после десен крак и заби в дълбокото. Втората ме атакува на близо 2км от брега и на дълбочина над 6м. Стрелях я във врата. Обикновено, когато не е прострелян гръбнакът тя се връзва на възел и така стои на стрелата. Научих се когато са на възел да им режа главите под вода. Ножът ми винаги бе като бръснач. Главите им винаги стърчаха над възела и с два-три реза си режех главите им. Този път обаче ударът ми бе високо над гръбнакът . Пронизъл бях малко от филетата на гърба с кожата и то преди гръбния плавник. Рибата не се нави на възел, а си сви главата и я опря оттоло на контрита на стрелата, а тялото и се изгърби и се опря на стрелата. Стоя на повърхността и дивея от това което виждам. Животното се опира с главата и тялото на стрелата и натиска. Гледам от горе как се показват два бели петна от двете страни на рибата, как нарастват , как се събират, как се освободи и как тръгна към мен. Бързам да си изтегля стрелата, ама рибата не ми дава никакъв шанс да зареждам отново. Усетих допир по неопрена от дясно под мишницата и отзад на гърба и тя си замина. Като събличах неопрена видях два среза, като от бръснарско ножче на външният от микропореста гума слой на костюма. Не бе успяла да прехапе текстилът.Залепих го, а това ми бе случай за отрезвяване. Бях станал малко небрежен при стрелбата. Бях почнал да се правя малко на морски каубой. Почнах да подмамвам рибите, когато са в дупките си да излизат, като нанизвах на върха на стрелата пипало от октопод. Октоподът е нещо, като наркотик за морените. Усетят ли го забравят за целият свят и само това месо и е в главата. Друг път ще ви разкажа за битка между морена и октопод и как октоподът се спасява.

Сладки спомени имаш,поздравления.Ако можеше и да снимаш едновременно,ама знам че няма как.
Последно време повече снимам,отколкото държа сопата,но си е удоволствие.Чакам още.

Хубави случки и незабравими спомени, на мен лично ми се ще да чуя и някоя от родното крайбрежие.

Румчо, и на мен много ми се ще да прочета нещо за нашите брегове и риби! Има много колеги с дългогодишен стаж, умения и знания, които имат много да споделят, но се въздържат! С удоволствие бих прочел за простреляни кефали, лавраци, котки или калкани, за врани или змиорки, но нещо се боят да пишат колегите.Булти има впечатляваща практика у нас, Баретата знам ,че редовно влиза, Споок, Камбата , Скорпид и Сиифил, Калканчо, Добри, и т.н. имат и спомени и настоящи постижения. Приятели драснете по някой ред и пуснете по някоя снимка! Аз за нашето море нямам какво да пиша! Далеко съм! Преди 1983г. имах общо десетина дизгии попчета, а след 1989г една котка на х. Черноморец, зад носа към Паша дере и под десет калканчета от 2.5-3.5кг. на юг от къмпинг Рай, по-точно от устието на Камчия на юг към Шкорпиловци. И то през м. октомври 1994г. и м.октомври 2003 . На въдица съм ловил сафрид на чепаре от надувна лодка и кефал на Карантината до Варна- два пъти. Е хванахме с приятелите, които ме водеха общо три кефала, като единият бе над 3кг. Е и това е! Нямам нищо което да е интересно! Затова Ви моля, пишете за вашите успехи от днес и от вчера!

Браво, майстор си на харпуна, а като чета и на разказа.
Не съм броил точно, но имам ударени няколко десетки мурени, никога не се е случвало да ме нападне. Стомням си първия път, когато стрелях по такова животно, след всички чути разкази, за агресивността на тази риба, изпаднах в паника, хвърлих харпуна и дадох газ към брега .
По късно съм си правил експерименти, но винаги е захапвала само предмети подадени и в устата, разбира се винаги мурената е била пронизана със стрела.
Казват че била вкусна риба, така и не я опитах, поради дебелата като на вол кожа, която не знам по какъв начин се дере.
Поздрави

Цербер,доколкото имам спомен,май и ти можеш да разказваш.Дано не се лъжа.

Цербер, мурената е много вкусна риба! Има бяло, сочно месо, без мирис на морска риба. Има централна кост-гръбнак и костички от гръбния и коремен плавник! Има две хубави дълги филета и малко ребра .Те са по посока на гръбнакът. И аз се доста мъчих отначало с дрането, докато не установих, че хваната през плат, кърпа или ръкавица не се изпуска. Подпорваш от страна на главата кожата и хващаш месото с ръкавицата. С клещи хващаш и дърпаш на доло кожата и тя се дере, като за колан . Ако си играеш, можеш и да я свалиш, като чорап. Рибата се панира или пуши. Аз я топло пушех в правена от мен каптилка. Одирането, соленето и пушенето общо ми отнемаха 1ч. Ако ти се отдаде отново възможност да стреляш мурени , пробвай! Ще ти хареса! Ако те интересува мога да ти кажа, как си правя топлопушена риба! Разкажи нещо бе от твоите истории!

КИРО написа:Цербер,доколкото имам спомен,май и ти можеш да разказваш.Дано не се лъжа.

Благодаря, това го приемам като огромен комплимент .

Преди 7-8 години бях селски лекар на о-в Самотраки.
Аз жена ми и 2 приятелски семейства, бяхме решили да си направим барбекю на морето и след това да половиме октоподи.
Беше през размножителния период и имаше забрана за риболов с харпун, така че трябваше да ги ловим с хтаподиери от брега.
Служителите от бреговата охрана на острова, си гледаха много съвестно и стриктно работата, затова оставих всички пособия в къщи, за да не ми скимне своевременно нещо. Не че щях да имам особен проблем, ако ме хванеха, всички те ми бяха приятели, но със сигурност щях да стана клюката на месеца. За да разберете по добре: аз и попа бяхме така да се каже хайлайфа на острова (беше и кмета, ама него само го псуваха), та беше все едно, да хванат попа бракониер
Та опекохме си пържолите, нахранихме се хубаво и аз извадих две хтаподиери да похвърляме. Другия ентусиаст, не беше ловил никога октоподи, затова набързо му обясних, какво трябва да прави. Не след дълго ухилен до ушите, държеше огромен октопод и понеже с него винаги сме имали някаква закачка, започна да ми подмята различни думи, накърняващи рибарската ми чест. След около половин час безуспешно ловене, вече бях обект на подигравките на цялата компания вкл. и тези на жена ми. Разбрах че трябваше да спасявам положението по друг начин. Намерих в багажника на колата една забравена от лятото детска маска от сина ми, събух се по гащи и цопнах в ледената вода. След 100-тина метра го видях, внушителен октопод, излегнал се на един камък, Дълбочината беше около 10 метра. Октопода усети нещастните ми опити да се гмурна без плавници и се скри в гнездото си под камъка. Както и да е, стигнах до дупката и се пресегнах да го хвана, но същото направи и той и ми задърпа ръката в хралупата. И така 5-6 пъти. Същевременно компанията, беше започнала да издава странни крясъци и знаци да излизам, аз също им махах щастливо, когато си поемах дъх на повърхността. Постепенно разбрах, че по този начин нищо няма да постигна, а и бях започнал да се вкочанявам от студа. Реших, че ми трябва харпун. Излезнах на брега, маркирах мястото с обувките си, за да знам после къде точно да вляза и закуцуках по острите камъни към другите, които изглеждаха много развълнувани. Оказа се че в мое отсъствие, октоподоловеца в опитите си да улови друг октопод, при едно замятане, незнайно как, си беше забил тройката на хтаподиерата в дланта (хтаподиерите ги бях правил аз, от лъскава тръба и с по 2 тройки 3/0). С няколко думи ми беше обяснено, да забравя за всякакъв октопод, понеже съм бил давал Хипократова клетва, преди всичко трябвало да измъкна куката от ръката. Аз съответно обясних, че Хипократ просто не е бил рибар, затова не е вмъкнал предимството на рибарските мотиви, пред спасяването на човешки живот в клетвата или ако е бил рибар, то аз вероятно съм по голям рибар от него. Казах им че ако много бързат да тръгват към здравната служба, аз ще извадя октопода и ще бъда с него там преди тях. Загърбвайки псувните и виковете "Какъв доктор си ти бе еейй" се затичах куцукайки бос към колата и от там с мръсна газ до вкъщи. Взех харпуна и се върнах, компанията и куката, ме чакаха на мястото. Гмурнах се, намерих октопода, изкарах го. Като го видя приятеля ми, ми каза, че този октопод каквото и да правя, е по малък от неговия. Истината бяше че изглеждаха абсолютно еднакво. Разбрахме се да ги мериме, за по голяма точност, на теглилката за новородени в здравната служба и който загуби черпи пиенето, когато ще мезиме с октоподите. Неговото мекотело се беше отпуслало напълно поради това, че третия мъж го беше бил в камъните за да омекне, за сметка на това, моят бе напълно жив и като го вдигах от земята, взе и един добър камък с вендузите си , разбира се, съвсем случайно, не си направих труда да го махна, когато го слагах в торбата . Видя ме само жена ми, направи физиономия, но нищо не каза . Просто знае колко ми е ъкъла и че нищо не би ми попречило, да се гмурна да търся нов октопод.
В здравната служба извадих куката, бих на приятеля си две инжекции, премерихме октоподите, както бяха направо в пликовете и моя много странно се оказа с около половин кило отгоре.
После се черпихме.
С този мой приятел и до ден днешен си поддържаме връзка и мога да кажа, че е един от рядко свестните гърци.
Така и до днес, не разбра за измамата.

Значи можеееееш.

Прекрасен разказ! Браво Цербер, умееш да пресъздаваш атмосферата на събитието!Ще съм щастлив, ако споделиш и други интересни случки или наблюдения. А сега да те попитам? Би ли се включил, след като си лекар в темата за първа помощ при охапани от змии? Да се реже или не раната и да се изсмуква или не заразената кръв. Ти си професионално най-подготвен за това!

Цербер, отначало стрелях октоподите, после ги бучех на стрелата без изстрел и накрая ги вадех с кука! Бях си направил от бетонно желязо ф5 дълго един метър кука с радиус на кривката 3-4см. Заточена бе едностранно. Ръкохватката ми бе навита подобно на кламер и я закачах на буя. Като видех октопод в дупка, взимах куката, пъхах я под октопода, завъртах на 90 градуса и дърпах. Излизаха от раз. После теглех по един срез преди и след очите, махах главата, обръщах торбата и избивах клюна и така почистен го окачах на буя. Пробвай! Много е практично! Не си рискуваш контрите на стрелата и винаги излизат без проблем и от най-тясната дупка.

Колега Диканаров , чета , чета , чета и се кефя