Няма , няма , па се заформи интересна дискусия
Тъй , преди да я продължа , ще спомена че единствената спинингова въдица на Шимано която лично на мен ми допада е именно Кардиф . Така , сега за "маркетинговите трикове" . Обозначенията 400+ , 300+ и пр. са означения на високомодулността на графита / карбона в бланката . Какво имам предвид ? Колкото по-високомодулна е дадена бланка , толкова самата тя е по-бърза , по-лека и по-здрава при по-тънки стени . Реално при бланка с 400 000 000 модула , имаме много твърд и лек плат дакато при 100 000 000 модула имаме по-тежък и мек такъв . В случаят "маркетинговите трикове" са най-важната информация която може да се даде за дадена бланка . Какво са имали предвид :
Класификация на въглеродните нишки :
<br /> <li>Ултра високомодулни (UHM – Ultra High Modulus), с модул над 450Gpa.</li><br /> <li>Високомодулни (HM – High Modulus), с модул между 350 – 450Gpa</li><br /> <li>Средномодулни (IM – Intemediate Modulus), с модул между 200 – 350Gpa</li><br /> <li>Нискомодулни с висока якост (HT – High Tensile), с модул, по-малък от 100Gpa, но с якост над 3Gpa.</li><br /> <li>Супер високоякостни (SHT – Super High Tensile), с якост над 4.5Gpa</li><br />
Като в случаят означенията <br /> <li> и пр. ще рекът температурната обработка при която са изтеглени самите те :
<br /> <li>Тип I – високотемпературно обработени въглеродни нишки – (HHT – High Heat Treatment), където крайната температурна обработка е над 2000 °С и същите могат да бъдат определени като Високомодулни въглеродни нишки.</li><br /> <li>Тип II – среднотемпературно обработени въглеродни нишки – (IHT – Intermediate Heat Treatment), където крайната температурна обработка е около и малко над 1500 °С и могат да се определят като високоякостни въглеродни нишки.</li><br /> <li>Тип III - нискотемпературно обработени въглеродни нишки, където крайната температурна обработка не надвишава 1000 °С. Това са нискомодулни и нискоякостни въглеродни нишки.</li><br />
В случаят виждаме , че по-високомодулният карбон / графит е доста по-крехък но предимствата му са твърдост и лекота . От там натам отиваме на процентното съдържание на въглерод / графит / карбон . Колкото по-висок е процента на съдържание , на такъв , имаме по-бърза / твърда и лека бланка . Е тая процентност навремето е изяла главата на доста народ
Когато Харди измислят приложение на карбоновият плат в гего производството решават , че над 30% е излишно "чуплив" и патентоват до тях . Това обаче дава карт бланш на другите фирми да направят по-високомодулни и леки бланки . Първи от това се възползват Дайва и гиганта по онова време Фенуик , но какво прави Дайва колос при бланките и срива Фенуик до закупуването му от Пюр Фишинг по-натам , ако дискусията търпи развитие .
Много фирми по различен начин обозначават модулността на бланките си но и за това по-натам .
Друг е въпроса за строежа , геометрията и пр. на бланка . Демек да се съпостави Лесат със Сепия .... просто няма начин , двете са със съвсем различна геометрия , предназначени за съвсем различен риболов . Примерно при Лесата акцията е във вариант фаст , докато при Сепията от Модерейт до Слоу .
За парите които я продават тук по-добре една Ексия да си заприходиш . Иначе за целенасочен спининг , от Exceler Z нагоре кога иде реч за Дайва
Като писах за евтините модели на Дайва и Шимано имах предвид тези, които се продават по 100-ина лв. тук - Нексейв, Ексейдж, Екселър, Прокастер.... Имал съм някои от тях и дори за Екселър Z, който е над 200лв, не съм съвсем убеден, че е по-качествен от Заубер и Ексия. 