Два сезона
- 11013062_10203371847850753_1186537808209297248_n.jpg (60.98 KiB) Преглеждано 1704 пъти
Неделя.
След като предният ден не ми остана свободно време а и ме пуснаха около 9.30 се озовах на Буната. Не бързах да влизам поприказвах с рибарите по буната, поогледах колегите във водата разходих се и започнах да се приготвям.
Бях взел долницата на 5цата, но за всеки случай си носех и седмицата.
Та оборудване Харпун 75 с два нови ластика с бяла сърцавина 48 и 49 см.
Шнорхел нов прозрачен.
Маска старата удобна.
Плавници –онези с дупките
Тежести 6бр. на колана по 900г.
Три бр. на самара по 900г.
На краката нова мода по 500г.
Допълнителни 2бр. бързи.
Чорапи 5мм. Стари
Ръкавици 3мм стари.
Буй от тези с надуваемите знаменца.
Нарамих си багажа и като козел по камъните се прехвърлих да усетя прегръдката на водата.
Натопих краката и не усетих студ. Добре няма да слагам другата долница пък ако ми стане студено колата е на близо. Стоя на камъка и си почивам от правенето ми на козел.
Изплакнах маската обух плавниците и бавно се потопих.
Намерих място на буя да не пречи. Направих две три пробни гмуркания на плитка дълбочина.
Малко съм тежък и не ми е удобно да раздишвам. Свалям една тежест от самара. Сега е по-добре. Оглеждам се за колегите. Поприказвахме малко за кое как е къде кво минава и разменихме мисли.
Единият колега има и мюре видях го да плува още докато оглеждах водата преди да вляза.
Попитах го дали има ефект и той каза, че когато имало риба има, но сага го беше закотвил близо до камъните.
Още преди да си обуя плавниците видях как другият колега изкара зареден харпун над водата сочещ към колегата. Видях как се опитва да се отмести от линията на стрелата и си хвърлехме по един поглед.
Докато още се нагаждах и мен ме взеха на мушка. С много мек тон обясних на колегата, че не е добре това, което прави и въпреки, че не ми беше приятно да му правя забележка решех, че така ще е по добре дори и да ми се разсърди.
Риби минаваха, но много ги плашехме и бяха много бързи. Видях и на няколко пъти кефали но не големи.
Реших да се изместя и отидох от предната страна на буната. Там нямаше толкова много пясъчници, но и пасажите минаваха малко по-навътре и се виждаха като миражи.
Колегата с мюрето и той намина. Поговорихме, каза че другият колега бил лек и не можел да се задържи, и щопа та решил да провери на другият рог, като тръгна се усетих, че имам проблем.
Шнорхелът ми го нямаше.
Това му беше първото гмуркане. Дали морето го искаше. Преди да вляза забелязах, че не плува. Въпреки това първо го потърсих на повърхността. Поле от последното гмуркане до мястото на което си говорихме с колегата. Другият ми шнорхел е в колата както и маска с която не се разбрахме много. Гмурнах да проверя в една дупка между тетраподите и го видях, но не посмях да се навра. Втори опит пак ме достраша. Преди да тръгна да гмуркам пред блока мина черна котка. Не съм суеверен, но се сетих за това и разказ на Иван.
Видях колегата, които беше лек да се подава зад ъгъла и реших да го помоля да ми помогне.
Оставихме харпуните на буйовете. Аз свалих и тежестите за крака и отидохме към потъналият шнорхел. Бях сложил един рапан на тетрапода над водата за белег на мястото. Направихме разбор. Ако не мога да изляза да ме хване за краката и да ме издърпа. Благодаря на колегата за смелостта да ме пази!
Отворът между тетраподите не беше голям, но надолу се разширяваше. Колкото успях да раздишам без шнорхел и се гмурнах първият път само да огледам.
Реших да вляза с главата на долу да го взема и да се завъртя. Местото ми изглеждаше широко, но осъзнавах, че под водата размерите не изглеждат реални. Раздишах пак този път по- добре и се гмурнах.
Достигнах лесно и след това още по безпроблемно се обърнах и излязох.
Благодарих на колегата! Предложих да му дам подвижна тежест да гмурка и му показах как я слагам. Показах му и как мисля, че трябва да се стои не че е правилно но е по-добре плавниците да са към камъните.
Казах, че дори и крия харпуна от мястото, на което мисля, че идва рибата.
Рибата беше почнала да минава. Дали защото бяхме по- тихи или и беше дошло времето незнам.
Следях пасажите.
Незнам дали е вярно, но забелязвам цикличност.
Минават малки като пръсти точно на повърхността. После малко по да долу атеринни след тях пасаж десетина на метър вода и после основният пасаж. Така няколко пъти гледам пясъчниците се пръскат и след тях идват платерините смесени с кефали.
Поговорихме малко и с колегата след което ми върна тежестта и си тръгна.
Рибите започнаха да минават често. Наврях се в една дупка и ги чаках на перископна дълбочина, като от време на време правих гмуркания. Гледах да уцеля момент в което да минават. Незнам дали си въобразявам, но се получаваше. По скоро риба си минаваше доволно.
Стрелях доста, но рибите бяха много бързи. Реших да стрелям на сигурно и да не маам как сопа харпуна.
Дойдоха още двама колеги. Като ги видях как са оборудвани разбрах че няма да ми пречат. По-скоро аз на тях.
Притеснява ме, когато има някого на близо но тук мястото е такова.
Казах че рибите минават тук пред мен и ако искат да дойдат а те че морето било голямо.
Единият дойде да се запознаем. След като си каза името разбрах, че има какво да науча.
Той е състезател по подводен риболов и могат да се видят много неща. Попитах дали няма да го притеснявам като се оглеждам.
Беше с два колана и жилетка. Мисля, и тежести на краката и ли са били чорапите.
Тежестите някак не бяха събрани на едно място а разположени равномерно.
Плавниците бяха, като за буна.
Харпунът му беше на шарки, като на змия черно и червено. Беше от тези правените.
Трябва само да наблюдавам и да се постарая да не се излагам.
Направихме няколко гмуркания тримата на 5м. разстояние.
Като дори и двамата на едно и също място. Просто се нареждахме, като деца на пързалка.
Единият раздишва гмурка се и заляга. През това време другият раздишва и когато първият изплува той се гмурка. Аз виждах риби, когато се гмурках, но по-важно ми беше че не ги плаша много на колегата, когато и той се гмуркаше минаваха риби.
По едно време смени харпуна с пневматик.
Така мина време и аз се радвах на възможността да наблюдавам. Как раздишва, къде заляга, как се прикрива.
Докато почивах и раздишвах колегата дойде и си поговорихме. Та пробва харпуна са неговата маневреност.
Съвети за харпуна, които ми даде:
Щом съм с макара, нямам нужда от амортисьор. Кордата ми е много дебела. Неговата била 1мм а моята като за туни.
Ластиците били малко серт и съм ги натоварил и от тях и харпунът има откат и пречи на точността. Да преместя на по-предни засечки.
Разположението на ластиците по главата не е правилно и създава съпротивление при странично местене.
Може да се оправи с една 16 или 17.
Колегата с мюрето беше излязъл и каза, че минавали хубави кефали на другият рог.
Реших да проверя.
Свалих ластиците на по-предна засечка и се отправих на там. Вярно минаваха.
Та при второто гмуркане ги видях. Не бяха кефали а платерини. Пробвах по последната в пасажа и изстрелът беше точен въпреки, че рибката не беше голяма.
Харпунът работи. Проблемът и бил в мисловната машина на задхарпунното устройство.
Времето беше напреднало и беше време да излизам.
Та пак се спрях при колегата.
Даде ми харпунът си да усетя разликата. Скоростта на придвижване в сравнение с моя беше около 1/3 много лесно и бързо.
Каза и че мога и да стрелна.
Раздишах и гмурнах но не успях да скрия усмивката си.
Минават две риби първата е по-едра бързо я вземам на мушка и стрелям.
Изстрелът беше точен, но далечината голяма.
Изстрелът беше някак мазен.
После се опитах да го стъкмя, но от вълнение не се справих, че го видях после да го оправя.
Още нещо, което ми каза. Имал съм стърчащи телчета под главата, където се прекарва линията, които са надрали ластика.
Благодарих му за това, че ми даде да усетя разликата в харпуните и ми показа грешките.
И всичко това без да се натрапва или изтъква. С две думи пряко и ясно.
Този ден научих много. Най важното е че още не съм се научил да гледам и и да анализирам а си мислех, че много неща са ми ясни. Пък то пак разбирам, че съм в подножието на планината от знания.
само ще гадаем дали ги има белите риби!
Лесно се дават определения, когато стоиш пред монитора, а не си под водата. Сигурен съм, че ако се гмурне и се опита сам да си хвани попчетата, с харпун, веднага ще си промени мнението. 
