naRiba.com

Наскоро бяхме с Боби и Николета на една планинска река. Тъй като отдавна не бях мухарил, реших да заложа на техника със суха муха. Боби действаше с блесната, а Ники - с фотоапарата.
Тръгнах с мухата и шнура, тъй като бях сигурен, че пъстървата ще се храни на повърхността. За който не е чувал - обикновено тази риба събира храна долу, и едва около 15-20 на сто е средното й хранене отгоре. Има моменти, в които мухите се явяват нещо като яденето на семки при човека - събира насекоми по повърхността и не яде нищо друго. За щастие този ден не беше такъв, излезе си и на блесната на Боби, и на моята муха.
От предишните ми излети по тези места преди доста години съм научил, че балканката тук излиза най-добре на седжове или парашути, затова си навързах 10-15 мухи от двата вида. Седжът е от еленова козина, а парашутът се прави от пера от петел и паун, а най-отгоре му се слага една стърчуга, което се явява самият парашут. По учебник парашутът се прави от опашка на теле, ама в моя вариант е от една прежда за обшиване на мокети, която също върши работа.
Те я реката, изтрамбовахме 10 км по течението й с газене, Боби се види долу в ниското:



Излизаха неголеми пъстърви, до те тоя размер. Сутринта при мен на мухата беше по-слабо, но към 10 часа ручейниците почнаха да се люпят и тая пущина полудя да скача и да ги лови. Това му е якото на риболова със суха муха, че виждаш кълването пред себе си. Просто сервираш мухата на повърхността и отдолу изведнъж излита една тъмна сянка, след което се чува пляяяяс! и почват да хвърчат пръски. Даже имах щастието да ми се случи една доста голяма рядкост - една пъстърва ми взе мухата на около педя над водата преди да падне. Голям кеф!



Пак реката, голяма красота:



Ето я мухицата - нищо особено, некадърна изработка от мен, ама важното е, че плуват добре и ловят риби. Впрочем установих, че новите фанелки на клуб "Балканка" освен че имат перфектен дизайн, са изработени от материя, която отлично попива рибешката слюнка при подсушаване на мухите след всяка уловена риба. Проблемът е в това, че пъстървата я олигавя и трябва да се изсуши хем добре, хем бързичко, за да не губим време. Най-често мухарите си изсушават примамката, като я стискат хубаво с фанелката си (така ми е показвал Иван Михайлов навремето):



Та това е в общи линии, беше перфектен излет с много уловени риби, всички до една пуснати в перфектна кондиция обратно във водата. Интересно, че лових без контра, но въпреки това откачах риби сравнително рядко, повечето си бяха хванати добре. В същото време липсата на контра позволява да ги освобождаваме без много пипане, някой път даже само с едно тръсване на въдицата.
Боби показа много добра работа с блесната, чест му прави, че лови с двойки и даже тройки. Аргументът му беше, че с по-малка блесна може да нарани маломерките. Трамбовахме общо 20 км, от които половината в речното корито, с газене по камъните. Благодаря на Боби и Николета за приятната компания и страхотните преживявания.

Е кой си може да пише, си може, е кой си може да риболовства, си може. Наистина страшен излет, страшен преход, страшни емоции и на края страшен дъжд / летен порой/. Станил се изяви като истински Член на Клуб "Балканка", Специалист и Пъстърволюбец. Ще трябва да има повторение на тази Река, обаче в горния участък. Лично Аз предлагам, на тази Река да е закриване на този Пъстървов сезон! Поздрави до утре, от една подобна Река !

Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“

Здравейте, Любители на Магическите репортажи!
Както Стан и Боби са споделили по-горе, тези дни бяхме на една невероятна река.
Отново на мен се падат Честта и Удоволствието да се опитам да обрисувам с думи и снимков материал преживяванията ни.
Отсега предупреждавам, че няма да ми е лесно, а много желая да ви даря късче от чувството, което изпитвахме през целия ни излет, да ви накарам да отворите душите си за Красивите неща в живота, които имат смисъл...
Потеглихме сутринта по тъмни доби, към 5.30 вече летяхме по магистралата, под ритъма на Nightwish, по-конкретно песента за стареца и кораба:
http://www.youtube.com/watch?v=x2sd8UMUaIk" onclick="window.open(this.href);return false;
След като вдигнахме адреналина подобаващо, след няколкочасово пътуване, пристигнахме на реката........................................................................................................................................................
Няма как да не направя дълга пауза, преди да продължа.
Някой грабва четката и вече си мисли, че е даровит художник, който може да нарисува всичко така, че да му вдъхне живот и рисунката да изглежда като жива.... Блажени вярвашите, може но надали и той – Великият Творец би съумял да нарисува така живо и цветно това, което се разкри пред очите ни – тучни морави, мек килим от трева и горски мъх, прелестна гора, в началото на реката широколистна, а после иглолистна. Всичко изпипано до най-малкия детайл.
Сън или реалност – до последно очите ти се чудят как Господ е дал, дал, забравил, че е дал и пак се е върнал да даде...








Толкова много цветове преплетени в едно.



Толкова нежни звуци – птици, падаща вода.



Толкова Красота...




Видими следи от борба между водната стихия, камъни и дървета...





Съвършена симбиоза – камъчета и върху камъчетата вода, вода и върху водата дървета, дървета и върху тях камъни, върху камъните мъх, върху него – Живот...


Това тук е изваяно с времето от водата и много напомня на риба.
Може би символизира Богът на рибите.


Реката е много пълноводна, пълна с вирове и водопади, истински концерт от падаща от различни места, под различен ъгъл и с различна мощ вода.






Дълго време чаках да видя в действие митичния бат Стан.
Толкова бях слушала за уменията му в лова на пъстърва и най-вече в мухарския риболов, който се оказа безспорно голям майсторлък.
Поддържаха голямо разстояние с Боби, между мухарския риболов и спининга, поради характеристиките на различните методи, но за мен не бе проблем да наблюдавам и двата фронта.
За добре запознатите е ясно, че двата типа риболов са като две различни бойни изкуства, но крайната цел е една – да се изпита наслада от активността, без другата страна да бъде наранена по какъвто и да било начин.
В стойка на очакване, Стан прилагаше умело своите тактики.




Никога не съм предполагала колко могат да си подхождат клубната блуза и жълтата му шапка.
Вероятно заради жълтия надпис на гърба ДА ВЪРНЕМ ЖИВОТА В РЕКИТЕ.
Но не това е най-интересното.
Впечатляващо беше старанието на Стан, опитът му и както открих Любовта, която таи към всичко живо и към Природата като цяло.
Погледите ни – моят и на Боби дълго бяха приковани в шнура, който Стан често замахваше и мяташе във водата.
Шнурът описваше множество спирали във въздуха, движенията му оформяха сферични фигури.
Танцът му напомняше на съчетание на Мария Игнатова с лента, което съм гледала като дете.-)
Предполагам, че придобиването на подобни първокласни умения в риболова изисква не по-малко време и усилия от тези в художествената гимнастика.
Разбира се, усилията не закъсняха, видно и от неговия репортаж.
Големите пъстърви му се лепяха.
Налитаха на нещо като дами на бижута в МОЛ-а.-))
По-късно видях какво ги е изкушавало така неудържимо.
Ръчно изработена от Стан муха с абстрактно за мен име – Лунна сянка или каквото и да било там, не запомних.-)
Малко рошаво снопче в двуцветен ансамбъл от тъмно кафяво и бежово.
Явно за пъстървите представлява истинско бижу.
Стан беше в екстаз. В паузата на суша по – късно се чудеше как рибите имали супер нелогично поведение – не ги намирал там, където се очаква да бъдат, а ги хващал в краката си, докато пали цигара, преди да се премести на следващия вир.
Боби сменяше блесна след блесна.
Имаше доста хванати, доста изпуснати.
Но никога цвета на лицето му не се изменя,ако изпусне или не хване.
За него е важна емоцията и това да оцелеят рибите.
Стига до жертва на любими блесни, да им реже тройките, които са с предварително премахнати контри, само и само да освободи рибките и удоволствието от занятието да си остане взаимно.



След 8-9 часа ходене изведнъж небето се намръщи, развяха се клоните на дърветата, закапаха огромни капки дъжд, като го обърна на град.
Стана страшно, но явно не и за нас.
Стан извади жълт дъждобран, в тон с шапката и надписа на блузата, като многократно кавалерски ми го предлагаше да го облека, Боби нахлупи шапката, аз покрих с кърпа главата си и продължихме да крачим по пътя, в гората, в очакване да спре да вали, което се случи след близо час.
Водата стана мътна, но за сметка на това играта се възобнови със страшна сила.
Рибите кълвяха като обезумели.
Извън реката също имаше движение.
Създаде се сюжет за мини Джурасик парк.
Навсякъде плъзнаха саламандри или както още ги наричаме дъждовници.
Имаше екземпляри от по 30 см, каквито виждах за първи път в живота си.
На едно място женска приканваше половинката си да се прибира вкъщи.
Нормално, при подобна конкуренция.-)



Радостта ни не трая дълго, тъй като отново заваля.
Този път капките бяха ледено студени, огромни и обилни.
Удряха ни като куршуми по челата, гърбовете, краката.
Изпраха ни дрехите, охладиха телата ни, но не ни взеха ентусиазма и удолетвореността от прекарания ден на открито.
Изнесохме се много бързо обратно към колата.
Там, наблизо имаше кой да ни посрещне с блага дума, топла супа и внимание.-)
Прибрахме се в София отново по тъмно, доволни и щастливи.

Страхотно поднесен репортаж Ники Човек усети ли красотата на обграждащата ни природа, а и ако рибките са налице, както казва бат Димо те това е "Магията" на пъстървовия риболов. Дава криле, вътрешно зареждане и свобода на духа

Отново страхотно поднесен излет от Ники.Благодаря....Пък и като гледам на каква природа сте попаднали там,,направо ви завиждам...

Николета е трябвало да стане поетеса, след като освен всичко друго е видяла финес в недодяланите ми замятания! Навремето като се учех да ловя на мухарка го правих сам, тъй като нямаше кой да ми покаже. Тогава се научих да мятам с чупене на китката, което е супер погрешно според всички видове учебници и теории на мухаренето, и така си карам и до днес.
Иначе наистина не разбрах по каква причина повечето пъстърви не бяха във втичалото на вировете, ами в изтичалото, някои буквално ми взимаха пред краката.

Здравейте и от Мен, наистина тенденцията се се запазва. Вчера бях на риболов и посетих три Реки, по скоро с проучвателна цел. И на трите Реки риболова не беше интензивен както в събота, но Рибите бяха в изтичалата. Когато бяхме на тридневния пъстървов риболов с Илиян / Маранцика/ Ми направи впечатление този факт, всичките Риби се бяха събрали в края на вировете. Вчера с изненада открих, че Рибите след бързеите не бяха активни, а само тези в изтичалата, доста странно!

Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“

Здравейте колеги,

В края на миналата седмица направих дълго планувания ми целодневен риболов посветен за пъстърва (3-ия за тази година ) Предишната вечер беше една трескава подготовка и помисли за предстоящия риболов..... Алармата на телефона извъня в 4 ч. сутринта и се изстрелях, като торпила. Направих набързо два сандвича и бързо натоварих екипировката в колата и газ още по тъмно. Както бат Димо казва "няма смисъл от толкова ранно тръгване за пъстърва", но тогава светлината за снимане е най-подходяща. Носех се по пътищата родни, слушайки приятна музика и на моменти се разминавах с други ранобудни шофьори. Стигнах на уреченото място доста по-късно от предвиденото и подходящата за снимане светлина, но както и да е. Все пак бях на плануваната река, а тя определено беше нова за мен. За първи път стъпвах и сърцето ми имаше учестени тупкания от вълнение. Натоварих се с цялата екипировка и заприличах на товарно магаре, но нямах шерп със себе си. Приближих се до реката и устата ми остана отворена от красотата, която се откри пред очите ми.





Не спирам да се възхищавам на майката природа какви красоти създава само и как всичко си е на мястото в точно определен порядък. Колко хиляди години природните сили са оформяли терена, като изкусен творец Разгънах такъмите и поставих въртяща блесна с предварително премачкани контри на куките. Целта е минимално нараняване на петнистите красавици, които както тях, така и всяка друга уловена риба връщам обратно във водата. Още с приближаването забелязах прибягването на няколко сенки, които след като им поднесох и въртящото парче метал се изредиха да го изследват само с почуквания, но без закачка. Няколко пъти така и се изпокриха на сигурно под големите камъни. Преместих се на следващото перспективно място, където ме сюрпризира и първата уловена балканка за деня , която с предварително охладена ръка беше освободена, наснимана и върната обратно в хладната вода.





Местата следваха едно след друго и всяко ме караше да изпитвам почитание пред природата и красотата, която е сътворила. Следваха завои по реката, малки и големи вирове, в които реката или преминаваше в бързей или лъкатушеше необезпокоявана преди да се излее в следващия планински басейн. Шумът на птичките, на шумолящата вода ме зареждаха до такава степен, че дори и в момента, като притворя очи и се пренасям отново в тази красота и изпитвам наново мига, който усещах тогава "Магията".







В един хубав дълбок бързей, където водата беше над метър дълбока, при замятането се изстреля отстрани хубава охранена балканка, но само разгледа и се позиционира наново за атака. Заметнах наново, но този път друга риба, по.малка от първата се засили и атакува стръвно. Водата беше толкова кристална, че можеше да се наблюдава дори и в завихрянето самата атаката.





Малко по-късно се появи и следващата красавица, която отплува обратно в укритията



Реката беше жива и това най-много ме радваше. Водата направо вреше от риба. Забелязваха се пъстърви, както големи, така също и мъници, които стояха отстрани и нежно помахваха опашка срещу течението и чакаха и тях да ги ощастливи моментът с трошица храна. Рибите се възпроизвеждаха и заедно съжителстваха и малките и големите петнисти. На следващия клип се вижда как дебне една около 25 см балканка, когато втора се приближи до нея и й каза вероятно нещо и за секунда се изстреляха





На голяма част от вировете се забелязваха не една или две риби. Имаше обикновено между 20-30 пъстърви, които стояха подредени като войници по дъното и ако човек ги наблюдава известно време, както правех се виждаше как някоя от тях се засилваше и ловеше мухи по повърхността, като оставяше след себе си кръг завихрена вода. В такъв момент си давах сметка как са изглеждали реките в България преди чудовищната инвазия на човека.



Мястото, на което бях попаднал беше като консервирано във времето, обезпокоявано на моменти от вятъра и прииждащите води. Това може би е най-уникалното място, на което бях попаднал. На моменти чувствах погледите на животните в гората, които не се забелязваха, но знаех, че са там и ме усещат.







На поредното място представляващо поредица от едри камъни имаше образувано малко вирче. Подадох леко око зад един от тях и забелязах няколко пъстърви в очакване на храна. Имаше и една по-голяма. Заметнах внимателно и завъртях оборотите и веднага имах страхотна атака на най-голямата риба, която опръска очите ми при пируетите си. Красива балканка около 30 см., която пое обратно във водата, както се беше появила.





На следващото място, което представляваше обширен вир с голяма скала в началото на водата ме атакува с мощен удар отново красива балканка, която правеше такива високи подскоци във въздуха. За миг помислих, че ще се откачи, но беше кепчосана за малко преди отново да се върне от там откъдето е дошла. Красива балканка, също 30 см.





Сърцето ми биеше на макс. Бях спрял да броя уловените риби, а насладата, която доставяха незнам дали може да се предаде с думи.













На едно от следващите места имах атака на голяма пъстърва (между 40-50 см), която ме атакува от дълбочина и удари два пъти, но повече с цел проучване. Врътна се под водата, а на мен ченето ме падна до земята. Смених какво ли не от примамките в последствие, но до там. Рибата реши, че е направила проучване и не й допадат примамките. Друг път ще се пробвам отново, а може и да е наедряла дотогава . На друго подобно място подобна риба също разгледа примамката, преследвайки я, но не с цел атака.

Времето летеше като бясно и въпреки многото часове риболов ми се струваше, че времето мина за един миг. Дадох си още половин час време преди да потегля обратно към колата. Хванаха се още няколко пъстърви, като снимах единствено по-голямата.







И моментът на свобода



Това беше и последното място, на което заметнах, но единствено преследване отразих.



Поседнах за малко да отдъхна, пийна от реката (колко вода изпих през деня. Как не пресъхна реката незнам) и да се полюбувам още на красотата на това райско място. Мечтал съм си да попадна на такова от колко отдавна. Връщането обратно ми отне много време и чак се удивих на себе си какво разстояние съм изминал. Стигайки до колата бях гроги.

Поздрав с последния кадър



Равносметката за деня. Не знам дали има смисъл да я правя. Описаното онагледява преживяното. Уловените риби бяха в диапазона 18-30 см, като имаше атака и видяни риби по-големи от уловените. Бройката спрях да я отчитам, а и нямаше защо. Достатъчно за мен беше, че съм се докоснал до такова приказно кътче, което се моля такова да остане. Надявам се с всеобщи усилия и други красиви места, но без живот в тях да се възобновят и нека бъдем по-толерантни към природата. Ние сме преходните в нея, а с недобронамерените си действията я раняваме дълбоко. От нас зависи какво ще оставим и след нас.

Поздрави и наслука

Ко ма напрай ти ве???

Разбиващо! Един от най добрите репортажи евър!!!

Браво, уникално, думи нямам........

Крррррасота.

Уникално..... Чета го вече за 5-6 път и не мога да повярвам че това нещо се случва тук в БГ...

Много добре,Павка, много добре!
В репортажа ти има звуци, цветове, Живот - от всичко по малко.
Има и послание - деликатно е щтрихирана Действителността с човешката интервенция.
А лично за мен подобен репортаж с висока литературна стойност без послание е като да се покажеш на сцената и да си забравиш репликата!
Радвам се, че вдигаш летвата и трудно ще се впише някой репортаж в стил "Ето Тя излезе и сладка болка в мен влезе"...

Поздравления!

Разби ми съня човекооо
Пожелавам на всички някой ден да може да се направи подобен репортаж на всяка една планинска река!
Едно голямо мерси на колегата!