Привет колеги,
Месец септември настъпи с пълна сила и като гледам не остава много време за риболов на червено петнисти красавици. В края на миналата седмица реших, че един от почивните дни ще е посветен на пъстървов риболов
Ставането както обикновено беше още в тъмни зори, абе направо си беше още нощ. Спретнах такъмите, отремонтираната въдица, два сандвича за през деня и се понесох с колата по пътищата родни. Настъпи първият месец с буква "Р" в думата си и веднага го усетих по температурата навън. Тръгнах при +7С, а пристигайки на реката беше вече +5С. Направо студ
, но трябва да се свиква. Нарамих багажите и се спуснах към реката, а тя ме извести за присъствието си с шумоленето на премятащата се вода. Значи все пак имаше течаща вода
Пръстите на ръцето ми още не бяха привикнали към ниските температури и бяха леко вдървени, но викам си като се размятам с въдицата и нещата ще се оправят. Всичко беше потънало още в сутрешни тъмни нюанси. Слънцето не беше достигнало дълбоките части на коритото на реката и това затрудняваше виждането на блесната, която замятах. Първите няколко места без резултат. На поредното такова, което се вижда от първия фотос ме изненада удар на борбена балканка, която направи няколко високи подскока във въздуха преди да бъде загребана с кепа.
Рибата беше около 30 см. Куките се откачиха без проблем, тъй като са с премачкани контри (то почти не остана примамка в кутиите, на които да не са премачкани контрите). Погонихме се известно време в кепа, за да мога да я снимам и след това да я върна обратно в студената вода.
Красива риба с интересна окраска. За нула време ми се стоплиха премръзналите ръце
Продължих към следващите места, а реката ме посрещаше с красиви вирове, падове и красиви маслено зелени подмоли.
Ето го и слънчевите лъчи вече се подадоха и започнаха да галят повърхността на водата и да огряват потопените камъни по дъното, разхвърляни като калдъръм.
На един завой реката беше образувала красив вир с дълбочина. Сигурно се спотайваше някоя петниста красавица. Заметнах веднъж и за нула време примамката беше атакувана от балканка малко под нормата, която веднага беше върната обратно. Заметнах втори път и втора същият калибър атакува. И тя се върна в бърлогата. Трети път заметнах, но по-далеч и върхът на въдицата след първите обороти се разтрепери от закачилата се пъстърва
Гледах колко се различават отделните риби по окраска една от друга, а не бях минал огромни разстояния по реката. Снимка и обратно в реката, а тя махна с опашка на изпроводяк.
Понесох се към следващите места, като на места спирах специално да снимам или да наблюдавам природата около мен. Есента също наближаваше. По камъните отстрани на реката бяха разпръснати вече първите накапали пожълтели листа, премествани от време на време от подухващия вятър. Приближаваха наново студените месеци. Имам чувството, че 1-ви февруари времето мина като един миг.
Бях попаднал отново в магията на пъстървовия риболов, както бат Димо се изразява. Да ама чувството не продължи дълго време. Последваха 4 часа маане на гащи по реката и опитване на рибарската слука на места от страхотни по-страхотни, но без индикация от подгонване, атака или дори сянка на прибягала риба. Какво ставаше е аз не знаех. Рибата все едно изчезна и я нямаше, а мястото го познавах отлично. Полазиха ме тръпки от неприятни чувства
Реката вреше от риба преди месеци. Трябваше да внимавам къде стъпвам тогава, за да не настъпя някоя пъстърва, а сега нямаше никой. Спрях на едно място със скала по средата на реката. Оставих багажите и просто седнах и слушах шума на подскачащата вода.
Загледах се в камъка и забелязах оформеното лице от природата и водната стихия. Все едно стоях пред духа на реката, а той ако се вгледате ще забележите, че все едно се усмихва и даже ми е намигнал. Дали аз бях калпавия през тези няколко часа, че не отразих нито една атака или видяна риба или просто ги нямаше петнистите красавици. Отново се замислях колко крехко е всичко около нас и колко лесно може да се унищожи. Бат Димо в последния си пост е написал, че мястото, на което е било все още с положителен заряд от евентуални токови намеси. Дали и на това място беше такава съдбата? Не исках да го повярвам, а и не можех. Да минеш и да унищожиш всичко живо само със замах на ръката. Повторих си, че тези няколко часа без уловена риба явно е заради моята несръчност... Погледна наново водния дух и тъй като ми беше намигнал си помислих, че все пак може и да имам резултат по-нататък. Решението беше взето за нула време. Сменям мястото и отивам на друго.
След два часа бях на следващата река, като неприятното чувство заради бракониерски набези все още стоеше в сърцето ми. Усмивката ми се върна на лицето, макар и горчивите нотки след като зърнах красотата, която се откриваше пред погледа ми.
Водата кристална, толкова прозрачна, че все едно нямаше и постелените едри и дребни камъни се виждаха без проблем. Отпих няколко шепи от студената вода и се подготвих за нов поход. Заметнах още на първото място и тъмна сянка веднага се изстреля отстрани на бързея и атакува примамката
Мерна балканка около 25 см., която въпреки размера си се бореше като ожесточена за живота. Снимка за спомен и веднага се върна в живителното подводно царство:)
А красотите следваха едно след друго и нямаше как да не спирам и да снимам. Апарата е неотлъчно до мен заедно с провесения кеп на гърба.
Местата изрисувани от четката на умел художник и откриващи непринудена красота. За пореден път се убеждавам какъв майстор творец е природата
Това, което ми направи впечатление относно пъстървите е, че все едно са от 6-то управление на Държавна Сигурност. Толкова внимателно стъпвах и се движех, но въпреки това веднага ме усещаха и се изпокриваха, но имах възможност да ги наблюдавам как се стрелкат, като черни светкавици под водата. Трябваше доста да се потрудя, за да имам успех. Хванатите риби не липсваха, но съм снимал само няколко от тях.
На ето това прекрасно място се улови красива балканка, а след това последва атака, на по-голяма, но нереализирана. Напръскана с червени петна, но толкова ясно изразени и наситени за разлика от предходно уловените риби.
На следващото място, представляващо по-голям вир с дълбок праг в началото ми атакуваха няколко пъстърви, различни, но нито една не се закачи. Наблюдавах и как една по-дебела сянка на риба се рееше обърната срещу течението в очакване на храна (над 30-те). Заметнах в далечината, за да има възможност да я огледа отдалеч примамката. Обирах я на обратно, когато дебелата сянка се изстреля и прекоси целия вир, за да направи удар, а той беше доста стръвен. Това се разви за един миг и можех да наблюдавам всичко това прикрит леко и заради прозрачната вода. Закачка не последва и рибата както се появи с бърза скорост със също така бърз спринт се върна в дълбокото. Ето го и мястото
Живителна доза кислород след пада
Наново бях попаднал в магията на пъстървовия риболов
Всичко ухаеше на свежест въпреки наченките на приближаващата есен. Ще изтече доста вода преди потоците отново да се оживят от буйната пенлива вода напролет.
Равносметката за деня. Красоти големи. Магията ту я имаше, ту я нямаше, после пак се появяваше. Важното е човек да може да я усеща и да е отворен за нея. Уловените риби бяха около 20 бр., като размерът варираше между 20-30 см., като забелязах и пъстърва над 30-те, но остана нереализирана. Всички риби са уловени на блесна с премачкани контри. На воблери пробвани една камара нямаше и подгонване. Температурата но водата доста прохладна, направо студена.
Поздрави на всеки един от Вас и наслука
.
. Шега Тео, разбира се че Ти вярвам 
....
