И така след толкова перипетии и подготовка,дойде денят
"Х".След кратък разбор къде да ходим с рикититави отидохме на Галата,на носа до ресторанта.Само човек,който не е носил толкова такъми по ужасните стръмни и гадни стълби надолу не знае каква мъка е изпитвал Батман,докато търчи насам натам по небостъргачите на Готъм сити.Гмуркане първо след толкова години пауза-едната бота се разпра при обуването.Нищо ,казах си,на хаирлия да е.Ръкавицата се скина нацяло,добре че не е неопренова,да не ме е яд.Третото гмуркане да изкарам фасовете и сополите-маската се отпра при каишките,излязох на повърхността като хълцащ бобър.Следва излизане на сушата,качване на целия малоумен баир и стъпала,за старата ми маска хемус,която лежи в колата.Мъки Сизифови,с мокър неопрен,комари безброй...и псувни които тихо клокочеха поради липсата на въздух.Пътьом се разминах с колега,пожелахме си наслука и така,след половин час отново съм във водата.Видимост-един метър.След първото попче,ластика се скъса.Добре,че си играх да правя буй на който да виси другия харпун.И добре че си играх да правя турския ялмъз да стреля.След 5 то попче,тризибеца се откачи-резбата се прееба.Единичните върхове останаха на буя на колегата,който смело се беше упътил към Аспарухово сигурно защото никъде не се виждаше.Стрелбата стана жестока,попчето,което ударех,или хукваше самостоятелно с тризъбеца,или се откачаше.Пробвах да ги гърмя "на резба".Не стана.Срязах тетивата на скъсания ластик,и наврях динемата да обира луфта на резбата-като кълчища при ВиК.Стана.Отново след псувни и търсене намерих попове.Докарах ги докъм 15-20 на кукана,и си мислех ако видя кефал ще се побъркам,защото оставих дългия харпун в колата при качването нагоре, да не го мъкна и него после.Споменах ли че не бях преценил баласта и бях лек-12кг. не можаха да ме потопят.Видях паур-ОГРОМЕН.натиснах го със стрелата.....и той се разпадна ..умрял явно от смях като ми е гледал сеира.Отново се скъса.... динемата този път....-резервите са на буя на колегата...
мъко моя неописуема.Излязох на брега,озверял и се хиля като идиот мислейки, че деня не е свършил и има още много докато се прибера.Забравих да спомена, че документите ми останаха в къщи,и излизах от нощна смяна,но това са подробности.Колегата с когото се разминахме на стълбите по рано и той имаше проблем-огънал тройката и той.Добре ,че рикитикитави бе опънал един кукан кая,една кофа паури и една мрежа рапани.А ПЛАВНИЦИТЕ минаха теста
успешно.

Не носех фото апарат,да снимам трагедията на старите ластици,които подведоха истерзаното ми харпунджийско сърце.Там където не бях пипал и ремонтирал там ме предаде техниката.Споменах ли че не пуша от месец а ми се пушеше като на подводничар.След изнесения урок по зоология на едно семейство с деца,които съвестно разбъркаха цалата сергия от въжета,харпуни и прочие,гледайки паурите и как се чистят рапани,гледайки да не се изнервям допълнително си изпросих една цигара.О БЛАЖЕНСТВО!!!
Така завърши ден Първи.Остана Баира и
стълбите.И Кефа от морето,моето море.Майната му на негативите,сега имам повод да си купя хубави ластици,нова маска,нови боти.....и мастика,защото има паури,рапани и попове,които нямо седят в хладилника и чакат довечера да споделят вечерята си с нас.