Споко бе. Капото калява духа. И аз дернах две преди да се сафирясам.
Гледам че всичко друго фаща, даже и Мишо, само аз и Павката – не. И си викам в сряда – я да скокна донекъде и да го изпреваря, белким не съм последен.
Това усложни задачата неимоверно, понеже на мойте реки те не кълват по това време. Цял ден в сряда – размишления, проучвания и компютърни симулации. Префърлих около двеста реки и сичките ги отфърлих. Чак вечерта се сещам за една река, която може и да спаси капото. Гриф – „доста тайна”. Не от „свръхтайните”, понеже те сега са непроходими. Но поне има доста мечки в района, които трябва да са се посъбудили вече. Можеше да се поразкърша с некоя от тях, ако нищо не фана.
Та вчера сутринта ставам аз у шест и триесе, т.е. ужасяващо рано. Закуска и кратка разходка до Дреновишката ряка у парко – за проверка нивото на водата.
Прибиране в къщи и подготовка.
После кратка изненада – едвам се нанизах в късметлийските гащи, които и без това отдавна берат душа. Нещо са отеснели тия пущини и едвам се ходи с тях, и то – само ако не дишаш. Обаче без тях – нема шанс да фана каквото и да било.
После - кафе в сладкарница Бонбон. И в осем часа – газ към планината.
Пристигане на реката – към единайсе и десет. Т.е – съвсем навреме. Тук основната философия е – няма защо да бързаш - за да се капотираш, а от друга страна – рибата не е заек да избяга, нали.
И така – реката. Прекрасна, спираща дъха:
В началото немаше кьорава риба. Походих доста, докато късметлийските гащи не се разшириха и не започнаха да действат. Пък и вече можех да дишам, а тогава е доста по-лесно.
Така успях да гепя две риби около педя и две около дваесе санта.
[youtube1]<object width="480" height="360"><param name="movie" value="//
www.youtube.com/v/2Nx8dQ6z29U?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//
www.youtube.com/v/2Nx8dQ6z29U?version=3&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" width="480" height="360" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
Изтървах една трийска, която ми се откачи, като направи вечния номер – директно у един храст до брега, кратко разтърсване и беж от безконтрената кука. И една друга такава се мъчих да я излъжа поне половин час и не успях. Не са много активни. Но все пак видях още доста риби. Секви размери между дванаесе и триесе санта, което е прекрасна новина за реката.
Що се отнася до мечките – кьорава мечка се не виде. Изглежда са решили, че нищо нема да фана и да не си го изкарам на тях. Преценявайки шансовете – не мога да ги виня. За всеки случай дернах неколко дървета – да знаят чий е района и да внимават в картинката.
Равносметката - бях на прекрасно място, което ври от живот. Дано ги оставят да пораснат.
Поздрави