naRiba.com

misho_tsakov написа:Мммм, добре!
Дърто, да беше млад да има логично обяснение за отеснели гащи.......

Привет банда,

Най-сетне да драсна някой и друг ред в любимата тема Колко пъти я изчетох и препрочетох по време на забраната само аз си знам.

Бат Димо си е още от младата гвардия. Гащите са отесняли след пране или последното залитане в някой вир от миналата година и сега таман са се отпуснали и само се представям какви репортажи ще последват оттук на сетне. Димо супер репортаж. Изпревари ме разбира се с уловена риба, но поне и аз се разписах

Та тръгнах миналата седмица командировка из страната, а в колата както винаги рибарските такъми си имат свободно място. Май повече багаж бях помъкнал за риболов, отколкото свързано със служебното пътуване. И трите дена от кръстосване оставаше време за по 2 часа замятане на изкуствени примамки.

Първият ден се спрях на две места. Първото беше с повече вода и по-широко. По-широко, за да си припомня замятанията с въдицата. Реших да тествам една нова пръчка как ми стои в ръцете и как запраща блесни и воблери, пък и ако риба успееше да улови нямаше да има грешка. Мариян ми пусна мухата за нея , но не съжалявам. Та първата река си беше с хубаво течение имайки предвид никаквата зима. Редуваха се дълбоки бързей с хубав зеленикав нюанс, а камъни с всякакъв калибър бяха осипали дъното. Надявах се някоя петниста да се и притаила там и да атакува примамките. Да петнисти се бяха ситуирали на едно място и хапваха мушици, но не и изкуственяци, като тези, които им предлагах. Мятах, мятах на какво ли не, но не щеше. Събрах багажите и газ към една друга река да помятам за половин един час и там. Ето я и нея





Абе красота
Закачих една нова примамка, с която се сдобих преди седмица. Добре се държеше пущината и хубава дразнеща игра имаше. И мен ме раздразни как притрепква под водата, но явно събуди любопитството и на една охранена балканка къде 30+, която реши да проследи поклащащата се имитация на рибка при последните обороти с макарата. Как хубаво помахваше с опашка в края на вира. Пробвах още веднъж и наново същото. Само преследване, но не и стръвна атака. Пробвах и с други примамки от кутията, но явно и дойдоха повече за изучаване и се отправи по-навътре в реката е се шмугна под едни едри камъни и там остана да ми се присмива. А на мен сърцето определено зачести оборотите. Поне видях риба , което ме изпълни с надежди, че скоро ще имам успех в някоя от излетите.

Ето още някоя снимка.





На втория ден в края на деня се отправих към една река, която атакувам от две години, но все без успех. Викам си този път сменям участъка. Така и направих. Докато стигна до там се видях в чудо. Зави ми се свят от завои, но както и да е. Реката беше страхотна. Хубави вирове с премятаща се планинска вода, редуващи се се един след друг. Понесох се по нея, а рибарското сърце тръпнеше да види следи от живот и да усети потрепкването в края на линията. Обходих километър от участъка, но уви отново нищо:( Реката беше страхотна и точно пъстървова, но нямаше и индикация от какъвто и да е живот. Водата беше студена,не ледена, като на други реки, а местата, като в учебник, но риба така и не забелязах. Много гладен тоз народ. Една да бяха оставили поне да се каже, че в реката има живот... А пръчката работи безотказно и в малките потоци. Като свързани сме Снимки от реката нямам. Абе още веднъж ще се пробвам и ако тогава не ще, го зачерквам това място.

Последния ден на връщане към София си викам, че трябва наново да спра и да опитам късмета си. Зарових се в картата и избрах място, на които не съм стъпвал. Газ и след два до пет часа каране бях вече на реката, екипиран и придвижвайки се като партизанин сред драките

Реката ме посрещна ето така



Пипнах я. Ледена си беше, но вече нямаше къде повече да експериментирам търсейки ново място. Сложих ворбел с премачкани контри и започнах да облавям всяко едно място. Местата спиращи дъха направо. Добре, че се придвижвах все пак малко и можех да си поема наново глътка въздух. Редуваха се интересни завои по реката, а навсякъде бяха надвиснали едни канари. Мечка да излезне и нямаше къде да се бяга, освен да направя рафтинг по реката. Помятах известно време без успех и по едно време гледам на 20 м. пред мен връх на въдица, която опипва едно от местата, които още не бях достигнал. С моя пуст късмет да нямам риба два поредни дни, сега пък и рибар, който върви пред мен. Аман. Ако е специалист като бат Димо риба няма да клъвне наново следващите две седмици, както и да замятам Заговорихме се с младежа. Пробваше на стръв, но и той нямаше още слука. Разпитах го какво е положението по реката, а той се оплака, че братята електротехници са я преслушвали реката доста обстойно последните 1-2 години. Настроението отново помръкна Имало някоя и друга останала риба, но не било както преди. Колегата също е зарибявал собственоръчно през годините, за което шапка му свалям. Разбра, че съм от клуб Балканка и тъй като съм бил гост, в район, който отдавна посещавал, ми направи жест, че се премести на около 0,5 км нагоре по реката, а аз да мога да половя необезпокояван. Рядко се срещат такива хора, но все пак ги има. Благодарих му искрено. Колегата ме изпревари, а аз отново се потопих в магията на риболова. На следващото място, докато придвижвах примамката сред планинската верига от камънаци, потопени в реката ме атакува тъмна сянка, която не успя да се закачи. Повторих замятането и този път въдицата потрепери от закачилата се риба. Балканка около 24-25 см. Радост и усмивка ме обзе. Докоснах я с изстудена ръка, но снимка, така и не успях да направя, тъй като се откачи в краката ми. Първата риба за сезона. Значи дори и в студена вода още февруари,чат пат има атака на петнисти красавици. Продължих към следващите места, а те следваха едно след друго. Как обичам да съм на непознато място



На едно от поредните още една красавица ме атакува, същият калибър като първата.





Куката излезна без проблем и грам нараняване от устата на рибата. Една снимка и я оставих да се гмурне отново в студената вода. Красота

След половин час настигнах колегата. Той имал атака на пъстърва, но така и неуспял да я реализира. Само видял сянката й. Спуснахме се надолу по реката и се разделихме с пожелания за бъдещи слуки.



Доста километри минах миналата седмица, но имах уловени риби само на една от реките. Все още имаше живот в нея, макар и притиснат силно от електричарите.
Като се замисля имам напредък. Преди две години първата си риба я улових на 22.02, а тази на 21.02. На откривания досега не съм имал слука.

Сега чакаме Мариан да се разпише с някоя точкувана. Раираните знаем, че ги лови успешно и то със завиден успех

Поздрави и наслука на всички

Ха, честито. Голяма красота.
Не разбрах сега – нова пръчка ли си си купил? И си послушал Мариян?
Не го слушай въобще. Още не те е започнал, а идва ред на макарите.... Те там ако го послушаш, свет ша ти се извие.

pitcha написа:Ха, честито. Голяма красота.
Не разбрах сега – нова пръчка ли си си купил? И си послушал Мариян?
Не го слушай въобще. Още не те е започнал, а идва ред на макарите.... Те там ако го послушаш, свет ша ти се извие.

Още не съм я купил, но я ползвам. За макарите по-отдалеч ще гледам. Засега пръчка ми стига

Павка, така като ти чета репортажа, ако си имал силиконки под ръка, съм готов да се обзаложа, че щеше да имаш по-добра успеваемост.

pitcha написа:Ха, честито. Голяма красота.
Не разбрах сега – нова пръчка ли си си купил? И си послушал Мариян?
Не го слушай въобще. Още не те е започнал, а идва ред на макарите.... Те там ако го послушаш, свет ша ти се извие.

Ще ти кажа аз на теб. Аз се опитвам само да помагам, не насилвам

Павката със всеки репортаж ме убеждава, че скоро трябва да сменя фотото ... Прекрасен репортаж.

Та мен тази година нещо ме удариха капо, след капо. Една две риби ми се изплезиха и до там. Да не говоря, че последните излети взе закачам воблери на уникални места. Аз си знам да си метам с блесни.... Поне като ги закача не ме е много яд. Доста по-евтинки са До такава степен се бях отчаял, че от яд не ми снима... Всичко си беше по-старо му... до тази Неделя... Ставане рано, кафета и газ към чичо Христо. Групата - "тримата леваци" - Милен, аз и Христо. Повече простотия и смях, отколкото риболов

Дестинацията: В търсене на иедри 2 - мятаме, мятаме и вземи това капо
Христо даде идея да местим, тъкмо да се видим и с още един колега от форума.
Пристигнахме на новата река. Разделихме се на две групи. Аз тръгнах с Тюлена.
Кепа реших да не го мъкна, така или иначе отново нямаше нищо да хвана... Да ама не ....
Винаги така става... Този кеп нещо му има, а пък ми е подарък от един майстор

Метам си аз и бум:





Блесна Мапсо 2-ри номер. Тройката е сменена с единична кука без контри.
Брееей, викам си, много голяма тази риба... може и репортаж да пусна
Да ама нали ме мързи да снимам. За бързо заснех малко красоти, да не е без хич





A накрая, да не забравя и пускането:



Рибето е живо и здраво, дори не напусна водата

starlight написа:Аз се опитвам само да помагам, не насилвам

Не помагаш, а пилиш - направо у мозъко. Нали те знам. Заради тебе и аз дори разглеждах зимата едни стели за стария боец, дето щяха да му отиват като брадавица на задник /това е цитат/. Добре че се отказах навреме. Да не говорим, че се натъпках с поне четиресе нови вида блесни – пак заради тебе. И сега не знам коя да тургам. И пет-шест воблера, които и без това не използвам.
Добре че получих подарък от едни мухари – едни нимфи. Смъртоносни. Така проблемът с блесните отпадна. И така – тая година ще карам само на муа оттука натам.

И вземи го носи тоя кеп най-после. Не ме карай да те почвам - за щуката нищо не казах, ама тука нема да има милост. Без кеп е сигурно, че ще се издъниш.
Поздрави за репортажо все пак.

pitcha написа:

starlight написа:Аз се опитвам само да помагам, не насилвам

Не помагаш, а пилиш - направо у мозъко. Нали те знам. Заради тебе и аз дори разглеждах зимата едни стели за стария боец, дето щяха да му отиват като брадавица на задник /това е цитат/. Добре че се отказах навреме. Да не говорим, че се натъпках с поне четиресе нови вида блесни – пак заради тебе. И сега не знам коя да тургам. И пет-шест воблера, които и без това не използвам.
Добре че получих подарък от едни мухари – едни нимфи. Смъртоносни. Така проблемът с блесните отпадна. И така – тая година ще карам само на муа оттука натам.

И вземи го носи тоя кеп най-после. Не ме карай да те почвам - за щуката нищо не казах, ама тука нема да има милост. Без кеп е сигурно, че ще се издъниш.
Поздрави за репортажо все пак.

Не се оправдавай сега. Всеки прави грешки
Какви са тез 40 вида блесни бре, та аз имам само 2-3 вида... май май си ми напазарувал подараци.
Колкото до кепа, когато е с мен, риба не ловим. Когато го оставя в колата ловим... Кажи сега истина ли е това

NIMPH O’MANIA - 2014
И тъй – както вече споделих, получих подарък от едни мухари – едни нимфи. Едни черни с малко кафяво и тук там червено, едни имитация на ручейник и едни – ручейник преди излитане. Тук е мястото да изкажа големи благодарности за подаръка.
Досега съм пробвал няколко пъти на нимфа, но нищо не бях фащал. Не бях и упорствал, де, но нямах и хубави нимфи.

Общо взето – тегава работа, засега. Установиха се следните факти:
Първо – мойте нимфи са малко големшки, но такива си ги бях поръчал! Изрично – на седмица кука. Нема се лигавиме я – ние сме за едро. Не че го фащаме, но кой знае....
Второ – по плиткажите нема шанс на нимфа. Поне в бистра вода. Две три атаки – само на черната, и бегом обратно. Сега – на всички е ясно, че в плиткажа става на суха муха, обаче ми се струва, че е малко раншко за суха. Понеже имам едни смъртоносни сухи мухи, на които съм фащал от април до септември – сега ме е яд, че не опитах. Обаче ми омръзна да ги сменям, пък и влакното доста се скъси... А възела на влакното към основната линия нема филм да го направя на реката, тъй като не скивам, а и той е доста сложен.

Абе както и да е. Все пак изчегъртах една риба в един дълбок бързей и ликвидирах капото. Те я и нея.



Сигурно е глуха и сляпа, щом аз успях да я фана.

Имаше още една причина да не пробвам на суха. Понеже левия ми дълъг ботуш пропуска – турих един къс ботуш на левия крак. На десния – дълъг ботуш, с идеята че ако трябва да нагазя за да откача нещо – ша джапам с дългия.
Е да, ама в 15.00 джопнах с късия и загребах вода, а тя се оказа доста студена.... и риболовът приключи. Изцедих чорапа и подплатата на ботуша, но не стана много по-топло, въпреки че развих доста добра скорост обратно към колата.

Все пак имаше доста красиви места, които да ви покажа:













И така – експериментите с нимфите продължават. Поне докато не тръгнат на суха.
Между другото – ако някой знае откъде да си купя дълги ботуши Snowbee granite neoprene № 46 – 46.5, да свирне.

Поздрави

Дойде време и за първият ми мини професионален фото-ряко-рибо-репортаж.

Заподозряните рибари аз и фото даскала ми Павката
Дните покрай 3-ти Март... много гадни, дъжд, мрак, студ...
Разбрахме се с колегата ако сутринта на 3-ти не вали да палим кънките.
Така и стана. В 6:30 получих съобщение по вибера: не вали. Последва: едвам ме нави
Скок от леглото и газ...

Целта бяха снимките, поне за мен. Ако има риба, това щеше да е бонус.
И така, пристигнахме на реката, а водата сълза:





Десетина минутки по-късно и хоп вече снимах първата рибка:



Доволен и с усмивка на мутрата си казах: супер, сега мога да се отдам повече на снимките.
А ето ги и тях, малко красоти:







Фаворитът ми за деня:





И накрая даскала как ми показва, че е видял една риба



Имах още две закачени рибки, но се откачиха. С две думи изкарах си добре. В по-голямата част от деня времето беше с нас, не бяхме прогизнали Следващият път се надявам да е още по-добре.

Е браво! Магията става пълна - риби и хубави снимки ...

Браво и на учителя, и на ученика:)
Голяма красота.........

Привет колеги,

От работа не мога да смогна да седна и да напиша някой ред в любимата тема, но ето, че се освободиха няколко минутки

Нали Мишо ни зачеса заедно с Мариян, че не сме пускали репортажи. Така, че направихме съвместен излет със Starlight-а преди няколко дена (точно на националния празник)... Беше голямо умуване предишния ден дали изобщо да потегляме. То не спря да вали и времето едно прихлупено. Само за спане. Последната уговорка беше в 6 ч. сутринта да видим какво е времето и ако не вали да потегляме с пръчка в ръка, към някой от планинските потоци. Наистина не валеше Писах му на Мариянски, а той цяла нощ не спал и се въртял от рибарска треска. Разменихме по няколко съобщения и след час вече пътувахме. Билата на планините бяха побеляли от сняг. Даже на едно по-високо място се потопихме сред прехвърчащите снежинки, но за кратко. Обещаваше поне като начало да ловим, не опаковани в дъждобрани и да се борим с падащите капки дъжд. Стигнахме на реката след има няколко часа. Предварително беше набелязана, макар, че имахме и резервни варианти, ако нещо не е като хората. Опасенията ни бяха да не е замътена или придошла от дъждовете, НО реката си беше приказка

Ето я и нея.



Спретнахме набързо такъмите и наметнахме фототехниката на рамо. Мариян беше решил да снима този ден и да тества новата техника, а да не лови. След няколко минути обаче, докато се дооправях го гледам, че вече замята на първото място, а аз още не бях вързал вирбела.





Той започна на блесна, а аз на воблер. Куките на воблера бяха предварително премачкани, а той ловеше с единична кука без контра. Тъкмо да проверим, кое би било по-атрактивно за пъстървите (ако ги имаше де). След има няма 10-15 минути виждам, че две пъстърви се надпреварват коя да атакува и ето че едната увисна на блесната и след секунди обратно запраши към дълбокото. Значи има все пак риба.



Сега оставаше и аз да се разпиша, но не. Воблера играеше красиво под водата, но явно само мен ме впечатляваше. Продължихме нагоре по реката , а местата следваха едно след друго, красиво завъртяни завой след завой. Цветът на водата във вировете беше от този, който ме е кефил винаги, маслено зелен





На едно от местата отново му удари риба на блесната (след това замаскира, че бил камък, а не риба).







Ааа, така няма да се разберем . Сменям и аз примамката. Извадих от кутията една въртележка и аз и я окичвам на вирбела. Сега ги почвам и аз.

Първо място, второ, трето отново нищо






Но на третото усмивка на лицето



Закачи се красива балканка около 24-25 см напръскана от природата с тъмни и червени петна. Внимателно откачане, снимка и хоп обратно в реката. Поне влезнах и аз в играта с първата си риба за деня.





А нагоре по реката местата ставаха все по-красиви и причудливи. Само залягахме с апаратите да снимаме. Закачиха се още две риби малко по-нататък, но с по-скромни размери, които бързо се върнаха в пенливата вода.

На други две места отразих подгонвания и преследване, но без закачка. Имаше все пак някоя и друга рибка по реката имайки предвид размера й.

Ето още малко красоти от деня.









На едно от местата ми се усмихна ето този приятел.



Деня го завършихме с по няколко риби. Не бяха големи или гъсти, но все пак ги имаше. Такава мускулна треска имах на следващия ден, като се прибрахме, а и доста катерене му ударихме по склоновете. Разходката беше зареждаща и вдъхваща живот.

Мариян завидно добре боравеше с копчетата на апарата. Вижда се и от неговия репортаж по-горе

Всяка една риба е закачена на безконтрени куки, рибата е докосвана с предварително охладена ръка и върната обратно там, откъдето е дошла.

Поздрави и наслука

Привет колеги

Кратък репортаж с оглед късния час, в който пиша

Задачата командировка (все още продължаваща). Една от целите: риболов

Ставане 6.00 ч. Правене на палачинки, оправяне на багаж (включващ и рибарски такъми). Тръгване 8.30 ч
Реших да разменя последователността. Първо риболов, после работа. Реката не от магическите според моите критерии, но с мистични обитатели. Посрещна ме придошла и с хубав цвят. Изредих какво ли не, но течението силно. Сложих нещо по-борещо се със силата на водата и на второто място хубава балканка около 30 см.





Кратка реанимация и обратно в реката а усмивката грейна на лицето

https://www.youtube.com/watch?v=W6IyAwY4GfI

Пробвах още няколко места, но уви. Даже посях и успешната примамка.
Преместих се на ново място. Изрових друга примамка и отново проби. В началото нищо, но после отново удар и закачена риба. Малко по-голямшка (около 35 см)





Операцията сходна, като при предишната. Реанимация в кепа и обратно в ловните полета

https://www.youtube.com/watch?v=Wgdh6OPBSW0

Усмивката съвсем грейна на лицето (може да се види, че съм с риза под полара. Все пак съм командировка)

Пробвах и на блесна за кратко, като се хвана още една риба, но тъй като реши, че ще се освободи преждевременно, няма снимки. Беше по-малка от останалите.

Времето беше разкошно и не ми се тръгваше от реката, но трябваше. Реката ме изпрати също с усмивка





За точно два часа имах три хванати риби.
Всяка риба е уловена на воблери и блесна с премачкани контри. Докосвана е с предварително охладена ръка и след това върната обратно в реката.

Натоварих се в колата и отново по задачи

Поздрави и наслука

Аз викам да вземеш да смениш тройните с единични. И без това съм го предложил у законо и като се знам къв съм ..... ша вземат да го приемат. Т.е. - нема да е лошо да свиквате. Плюс тва е доста по-интересно. Питай Мариян.

Така например - некои приятелчета мухари вече тургат само по една муа. Т.е. - тренират и се подготвят. Само като разбраха, че напоследък ги ловкам на нимфа със седмица кука /която май е шестица/ - и викат - аре стига толкова, а.
А аз им викам - споко бе - не се тревожете. И без тва нищо не фащам. Това е висшата класа, но няма да влиза в закона. Засега......
Макар че, от друга страна - като се замисля - що не?

В търсене на едрите - трета серия

Събота... станах в 4:50... не ме свърташе на едно място, а и почти не спах цяла нощ.
5:05 вече бях в колата. Взех си кафе от бензиностанцията, проверих дали гумите са наред и газ към Дружва да забера другите двамца търсачи на едри пъстърви - Бат Стан и Борката.

5:30 вече всички бяхме заедно и газ към заплануваната предварително дестинация. Два часа и половина по-късно вече бяхме където трябваше. Изгубихме доста време в спирания, особено заради един посерко, който беше на зор

Реката ни посрешна буйна и висока:



Въпреки, че термометъра показваше 8 градуса, на вън си беше адски студено...
Не след дълго обаче райчо се показа и нещата вече станаха други.



Местата бяха уникални, но водата беше в повече
Бързо стигнах до извода, че поне за мен капото, ще ми е почти в кърпа вързано.
Поради тази причина взех още по-бързото решение, да се отдам на снимките.











По едно време стана време за хапване, хаха
Забихме се в месната кръчма. Взехме си по една боб чорба. Някой пиха ракийка, други винце, а трети кола...
Все някой трябва да кара колата. Заредени с енергия продължихме с риболова.

Аз си снимах наляво, надясно:



... а Борката взе, че хвана и риба





Кепа ми влезе в употреба. Тук трябва да отбележа, че кепа го носеше Борката.
Предполагам, за това хвана и риба. Ако го носех аз... можеше и да не хване

Половихме още няколко часа и взе да се стъмнява.
Бат Стан и той се записа с няколко риби, само аз си останах капо.
Време беше за няколко снимки за довиждане:





И така всичко приключи. Другият път повече