Здравейте колеги,
след разразилата се снощи буря с гъмотевици и порой, който не спря почти до зазоряване, се събудих подтиснат и без капка настроение в последния ден от „отпуска си“ .
Все пак реших да отида, преди тръгване към гадната столица, до Марица и да видя каква е хавата след снощния дъжд.
Нивото от вчера беше качило с приблизително цял метър, а цвета на водата беше кафяв, с видимост не повече от десетина сантиметра.
Течението беше зверско, като повърхността беше осеяна с клони и водорасли. Поне слънчицето напичаше приятно, а лекият ветрец посипваше с пръски голите камъни в близост до водата.
Докато пушех опрян на колата, се чудех за какво всъщност бих път до реката, след като предварително знаех какво ще заваря.
Сърце не ми даде да си тръгна без да съм хвърлил поне десетина-двайсет пъти, макар и с ясното съзнание, че всичко е предварително обречено на провал.
Надиплих такъмите и почнах да обикалям по брега, с надеждата да открия местенце, където да мога да си пласирам любимия воблер. Водата беше толкова мътна, че виждах воблера едва, когато беше в крака ми.
Бях се унесъл и правех механични замятания и прибирания, като целех началото на едно „коридорче“ със сравнително спокойна вода в близост до брега и на разстояние от около двайсетина метра от мен. На седмото или осмото подаване, веднага след приводняването на примамката (и един оборот), почувствах тежък и рязък удар, дръжката на пръчката направи опит да изскокне от дланта ми – не ме е удрял ток, но предполагам, че усещането е, горе-долу, идентично. Рибата тръгна в противоположна на мен посока, като почна да си взема аванс, независимо, че го бях позатегнал, но явно не достатъчно ...
За първи път ми се случва да стоя с въдица в ръка и да не мога да контролирам нещата. Рибокът промени посоката, излизайки на повърхността – за мое учудване (мислех си, че е соме) се оказа голям и борбен распер! Рибокът изпляска силно с опашка и ... линията олекна, извадих си любимата примамка с отворена предна тройка ...
Треперейки от вълнение се опитах да си извадя цигарите и запалката, но огънчето все ми се разминаваше с върха на папироса. Абе, няма такъв цирк!
След като се поокопитих и изправих тройките на воблерчето продължих да упорствам, но в близките двайсетина минути не се случи нищо ... докато внезапно не удари ей тази бухалка, която се бори достойно, но най-накрая се предаде. След днешния ден съм на мнение, че риба може да се лови и в мътна, и в много висока вода.
Поздрави и наслука
