06.06.2014 - Оптимистичен репортаж.
След няколко тежки удара на съдбата, които ме накараха да позагубя вяра в доброто, усетих липса на ентусиазъм за някои работи. Обаче вчерашният ден отново ме изправи на крака и все още не мога да повярвам, че описаното надолу е възможно. Няма такъв ден.
Той всъщност започна на една от любимите ми свръхтайни реки и завърши на на една по-голямшка и всеобщоизвестна.
И така започвам отзад-напред, накрая ще разберете защо.
Голамата река - на нея ще стане дума само за риболов. Бях я задраскал преди пет-шест години, когато не видях следа от живот..
Но тоя път, понеже се налових на малката, си викам - я дай да скокна да видя какво е положението сега.
Последва голямата изненада - още с първото хвърляне - удар. Риба към триесе санта, която не се закачи. За около час и половина заметнах общо около 20 пъти, като нямаше нито едно празно. Всеки път риба - почти всичките изтървани. Сега обяснявам защо:
Понеже на блесните съм с единична кука без контра /което влияе негативно на играта според някои специалисти/ - се налага непрекъснато да държиш линията изпъната. А бях гепил голямата тояга, която май е медиум или нещо такова, от което не разбирам - та тя си е доста твърда за спининг по реките, поне за пъстърви.
И какво се случва - вадиш триесе санта риба като тухла. Директно я дърпаш и като ти дойде в краката без да се е уморила - докато измъкнеш кепа, тя тръсва и се откача.
С по-големите риби се поборваме малко, но и при тях същата работа - като ти дойдат в краката се опитваш да дигнеш пръта за да е изпънато, и като го дигнеш - тя скача и се откача, а ти таман си свалил кепа и аха - да я гепиш. Между другото и доста интересно - две риби ме надбягаха - т.е. плуваха по-бързо отколкото мога да навивам с макарата, и въобще не ги видях.
Та от двайсетина директни удара - само две фанати с кепа и то - само най-малките. Те едната от тях:
Защо за час и половина успях да метна само двайсетина пъти ли? Еми защото в останалото време оправях бради, кореми, откачах от храсталаци и дървета, или пушех по две цигари след поредната изтървана тупалка.
Обаче за друго исках да ви разкажа. Риба около 55 санта. Бих казал - РИБАТА на моя живот. Никога няма да я забравя. Виж с нея се поборихме малко. Даже авансо посвири известно време. И като я домъквам - какво се установява. Понеже държах пръчката до водата - да не скача, оказа се че съм прибрал прекалено много влакно - и от връо на пръчката - до рибата, остава не повече от метър!
Ха кажете сега какво да направя?
Вариант №1 - да отпусна влакно, та да мога да я добарам с кепа? Не става - като отпускаш, тя ще се откачи!
Вариант №2 - меткаш я връз камъндрако? По принцип не съм привърженик на тоя подход, а и в конкретния случай немаше кьорав камък наоколо, а само един як храсталак.
Вариант №3 - гониш я с кепа? Точно него избрах.
Но се появи един математически проблем - въдицата е дълга 2.70, от нея стърчи метър влакно с риба накрая, която бега налево надесно. Размахът на ръцете ми е вероятно около 1.80, а въдицата съм я хванал при макарата. Дължината на кепа е около 60 санта. Протегнал едната ръка максимално назад, а другата с кепа - максимално напред, ша мога ли да я гепя?
За да не се измъчвате с изчисления - директно ви казвам, че не ми стигаха около петнаесе санта да я набарам.
Понеже адски ми се искаше да снимам некоя риба най-после и аз - по едно време си викам - ша я изметкам у храсталако, но дай да направя последно усилие с кепа.
И така - като се растегнах неимоверно, аха да я гепя....... - и съдбата пак ми изигра лоша шега. Прояви се един физически закон, който отдавна го бях забравил.
Не знам дали ви казах, но за цялото упражнение бях кацнал до глезен връз една адски хлъзгава скала, с лек наклон 10-15% по посока към виро. Евам се крепях и не смеех да мигна, понеже не се скиваше колко е дълбоко от размътената вода.
И при последното протягане игнорирах основни правила на механиката, изместих повече центъро на тежестта по посока към рибата, скатната компонента на вертикалната сила преодоля нищожните сили на триене.... и последва плавно плъзгане към неизвестността.
Тука си спомних някои умения от скиорските ми години, направих класическо свличане и НЕ се пльоснах по корем, както обикновено, което ме докара гордо изправен почти до центъро на виро.
Какво стана с рибата в тва време не ми е известно, понеже махах с ръцете за равновесие, но във всеки случай като се паркирах я нямаше. И добре че се откачи, че ако ме беще дръпнала в тоя момент- сигурно още щеше да ме разхожда напред назад из реката. Уменията за плуване са нейната силна страна, а а не мойта, все пак.
Е, имаше и една добра новина - водата беше само до кръста, макар и доста студена и мътна, но все пак това наложи безславен финал на иначе прекрасния ден. Хич не ме питайте как съм се прибирал обратно три часа и половина оттам.
Обаче тоя репортаж всъщност не е за мойте риболовни несгоди. Не е и за риболова без кеп, макар винаги да съм се чудил, как майсторите го правят... т.е. да я снимат без кеп, и сега обмислям да фана някой да ми покаже. /Да я откачиш, без да я снимаш, е елементарно - да не вземе някой да ми го обяснява/.
Ако беше само за тия неща - въобще нямаше да го пускам репортажо. Че не ги моем ми е известно, макар на теория да го докарвам криво лево.
Всъщност, репортажът е за първата речка, и пак не е за риболова в нея, въпреки че имах над стотина удара, от които фанах едва пет-шест по около педя, някои подобни изтървах, една ми нагълта, а останалите бяха по-малки и не се закачиха въобще, но вместо това излапаха сума ти ручейник и камола.
Репортажът е за Магията на природата, което беше основната идея на тази тема. През този ден умрях от кеф, но нека оставим на снимките сами да ви кажат за какво става дума:
Поздрави
P.S.
Този репортаж съдържа 100% тъжната истина за риболовните умения на автора, 100% чудесната новина за две врящи от живот прекрасни реки, но и някои продуктови послания. Дано да бъдат разбрани.
Бива ли така....
