Петък, първи август - ден за риболов.
Гледам колегата e бил в район, където не е валяло или поне е било малко. Де тоя късмет при мен.
Не знам защо напоследък все така става - четвъртък небето се сцепва. Ходи измисли река, на която да отидеш в петък, ако си нямаш друга работа.
Обаче тоя път небето наистина се разцепи, та продължи и днес - през целия ден. Където и да отидох - все вали.
Естествено че знам някоя речка, която не се размътва много много, но тоя път си викам - няма никакъв шанс, но дай просто да се разходя. Защото няма такова магическо нещо като дъждовната планина. В която оставаш сам със себе си и с дъжда. Но за това след малко.
Избрах си река, за която имах надежда, че ще мога да метна тук там. По пътя се отбих да видя какво става на две други:
Река първа:
Река втора:
Ей тука метнах няколко пъти на спининг - за всеки случай. Колкото да извадя пръчката от колата и да може денят да ми се брои за риболовен. Естествено че нищо не хванах.
А в това време дъждът вали ли вали. През цялото време ме валя, та имам чувството, че съм го разхождал тоя дъжд със себе си. Не че ми пука от него - напротив. Много ме кефи да съм в планината, насаме с него. И с Дивотията в неподправения й магически вид. Когато всичко живо се е изпокрило и не си подава носа от укритията, и планината е само твоя. И на дъждовниците, разбира се, но тоя път и те се бяха изпокрили дори.
Вижте сега за какво става въпрос:
Поседях известно време, че не ми се тръгваше нещо. Но по едно време си викам - ей, ти щеше на риба да ходиш.
И така - газ към избраната река, без много надежди. Като пристигам - изненада. Реката почти идеална, поне на фона на предишните две
А дъждът продължаваше да вали. Тука реших да ловя на стръв, защото имах по-голяма надежда. Бях решил да ходя, докато хвана една риба.
Хванах:
Пуснах:
[youtube1]<object width="640" height="480"><param name="movie" value="//
www.youtube.com/v/ADJdq5dOqWs?version=3 ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="//
www.youtube.com/v/ADJdq5dOqWs?version=3&hl=en_US&rel=0" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="480" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object>[/youtube1]
..... и си тръгнах.
Сега следва това, което никога не се губи в пъстървовия риболов. Без значение какво е било времето, или пък - дали си хванал или не си. Най-сладката водка на планетата.....
Наздраве