naRiba.com

Те тези средношколци са от Турция сигурно,дето Спиър писа за тях.Не съм мяркал,щот съм детегледачка и не влизам напоследък.Ама ако ги мерна ги пращам да викат ДЯДО си.

И аз на 2-3 пъти виждам малки лавраци,пасашчета от по около 10-15 рибки и някак си неорентирани.А на тези места от доста години не бях виждал тези риби.Дано се завъдят,пораснат и станат обект на нашия любим спорт.

Прави ми впечатление че на едното място на което секи път когато вляза са там,са два под вида явно,понеже едните са тия нашенските си дето са леко жълтеникави а другите са едни по блестящи и на точки.

явно са пристигнали турските от развъдника

Не знам дали са турските, но ако фишерман е прав то трябва да са наши. Защото аз лично не съм виждал пасажи като терзо, но два пъти виждам двойки и веднъж самичко, всичките са от жълтеникавите. Хубавото е, че на различни места излизат. Пазете ги

Оцветяването не е от коя държава идват ами от района в който обикалят

Нееееееееее от КПП-то през което преминават

Ами Юли защо тогава на едно и също място има лавраци с 2 вида окраска

Само те си знаят

... едните са от Спиърфиш , другите от На рибата

аз пък праснах един на 15 метра дълбочина, бяхме със стамен..той ме заведе на "секретното" място, но нямах макара и имах глупостта да не си вържа харпуна за буя( Стамен ме посъветва да го вържа, но се направих на пич и си щракнах карабинката за неговият буй )...както и да е..видях го на излизане и почти се удавих, маа му, взех го, но близо до повърхността се скъса,,над 3 кг....преди това спорихме със стамбата, че "лаврак не се късал"...ама се скъсааааааааааа ...а всъщност обитават и плитко и дълбоко, само е характерно, че обикновено всеки ги взема " на шиш"- сиреч фронтално и от упор...лаврака идва да види кой педал смее да му влиза в територията...и загива.....не е проблем отстрела, просто лаврака е супер експлозивен, докато се чудиш кога да стреляш, чуваш едно мощно "туп" и лаврака го няма ...съвет, ако позволите...оттогава имам макари на всичките си харпуни, въпреки, че досега от оня случай не ми се е налагало да ги ползвам

Шуменеца написа:аз пък праснах един на 15 метра дълбочина, бяхме със стамен..той ме заведе на "секретното" място, но нямах макара и имах глупостта да не си вържа харпуна за буя( Стамен ме посъветва да го вържа, но се направих на пич и си щракнах карабинката за неговият буй )...както и да е..видях го на излизане и почти се удавих, маа му, взех го, но близо до повърхността се скъса,,над 3 кг....преди това спорихме със стамбата, че "лаврак не се късал"...ама се скъсааааааааааа ...а всъщност обитават и плитко и дълбоко, само е характерно, че обикновено всеки ги взема " на шиш"- сиреч фронтално и от упор...лаврака идва да види кой педал смее да му влиза в територията...и загива.....не е проблем отстрела, просто лаврака е супер експлозивен, докато се чудиш кога да стреляш, чуваш едно мощно "туп" и лаврака го няма ...съвет, ако позволите...оттогава имам макари на всичките си харпуни, въпреки, че досега от оня случай не ми се е налагало да ги ползвам

Всичко е въпрос на техника според мен,аз риби фронтално избягвам да стрелям(личен опит)...ти като състезател макар и бивш и при положение че гмуркаш от доста време,би трябвало да знаеш че по бързото обработване на рибите след истрел ти качва процента успеваемост. Лично аз съм присъствал на лов на лавраци при който лаврака докато каже "туп"(както ти се изрази) и е вече на кукана.

Най-много лаврак съм видял досега на Аркутино където и ударих 3бр. по около 4-5 кг лавраци и 4-5 бр по 2-3кг и няколко по дребни по кило . Точно на една скала по средата между края на Дюни и Аркутино. Никъде другаде не съм видял толкова ларвак на едно място. Беше направо страхотно. Все едно бях на сафари.Цели ята. Бяха както винаги строго определен размер в алая. За съжаление нямах фотоапарат защото 2000г. още не бяха навлезли толкова масово цифровите апаратчета. Но както и да е. Направи ми впечатлението, че тези големите нямаха почти никакъв страх от мен. Бяха на не повече от три метра дълбочина. Даже ми стана по едно време жал да стрелям повече. Кокана се напълни. Тези малките бяха по страхливи, но тези по-големите си бяха определено тежкари. Идваха точно срещу мен по дъното като на парад. Когато излязох от водата даже ми стана жал. Отначало изпитах някаква тръпка, но в последствие направо ми стана жал. То не беше някакво подводно приключение, а направо си беше клане. Повече не отидох там. Това не беше това което исках. Нито апнеа, нито дебнене, нито някаква специална техника. Беше си клане, за което сега като се замисля направо съжалявам. Исках тръпката да я изпитам и на друго място. Следващото място където отново беше този път наистина тръпка е преди Маслен нос откъм Приморско в едно тихо заливче. Е там наистина си беше удоволствие. Бяха по дребни по кило и нещо, но за сметка на това бяха по-трудни като мишени. Това, което разбрах за лаврака е, че той предпочита насечено дъно със скали с рязко сменящо се ниво на дълбочината и редуващо се отново плитко и дълбоко и задължително със места под някоя скала за дебнене. Само дето много гадни шипове има отгоре и отстрани на хрилните капаци. Боде и през ръкавиците. Та това е за лаврака. Лошото е, че едрите парчета нещо взеха вече да се срещат по-рядко. Вече май е до късмет някой да удари 5-6 кг. Не знам може и аз да съм се заблудил. Наслука на всички колеги харпунджии.

niki_fire1977 написа:... Точно на една скала по средата между края на Дюни и Аркутино. ... Следващото място където отново беше този път наистина тръпка е преди Маслен нос откъм Приморско в едно тихо заливче.

...колега , поздравления за споделеното от сърце ...на първото място ударих първия си лаврак с харпун за попчета , с отвързана стрела , като го уцелих право в окото и той продължи мъртъв по инерция , бях сигурен , че ще остана без стрела и ми стана много любопитно , що рибата ( около 3,5 кг ) спря и се наклони на една страна , фащам я и кво да видя - стрелата ми ( 4мм ) , стърчи от окото и ...на следващия ден пропуснах , на по следващия отидох въоръжен подобаващо - ни лавраци , ни та...ци ...един пич ми каза , че предния ден имало състезание там и един шоп , взел първото място със седем или осем лаврака ударени , горе долу пак там ...след години ровейки в Спиърфиш и съпоставяйки датите и събитията и гледайки снимките от състезанията , се оказа , че въпросния шоп , не е никой друг а бати Влади , самият той ми потвърди...и Христо Янчев ми е казвал , че въпросната скаличка дава много лаврак ама коя е точно тя ....а второто място ми звучи като М-М-М- Ми- Ми- .....

не е никой друг а бати Влади , самият той ми потвърди...и Христо Янчев ми е казвал , че въпросната скаличка дава много лаврак ама коя е точно тя ....а второто място ми звучи като М-М-М- Ми- Ми- .....

[/quote]

Колега Булти, въпросната скаличка е по средата в едно малко заливче.По средата на заливчето има една скала на около 20-30 м навътре в морето, но горе долу е на една линия с единия край и другия край на заливчето. Малко след като тръгнеш от семейния плаж на Аркутино (вляво зад стената) и малко преди да излезеш от другия път за Дюни.За съжаление там вече взеха да го застрояват Булгарстрой и скоро не съм ходил защото сигурно ще се сбия с някой от охраната там. Не пускат с коли пък като си знам екипировката колко тежи и ме хваща яд. И вече не може да се мине по стария път, който едно време е свързвал Аркутино с Дюни защото от Аркутино има мантинела сложена.Затова бъхтя от семейния плаж.Тръгни си с буя по вода, но си вземи и някоя и друга такъма, че ако нещо се обърка като знам какво беше там ще ме е яд да се връщам я за ластик, я за някой жълъд счупен, я за харпун или стрела скъсана, хаха веднъж даже в ръката ми остана само ръкохватката пък тръбата замина заедно със стрелата хихихихи.Та полека покрай скалата накрая на семейния плаж завий вляво зад носа (водата там рязко си сменя температурата) и тръгни покрай бреговата ивица.Не е далече тръгвал съм от другата страна в посока плажа е след малко шляпане съм излизал на плажа.Като тръгнеш към въпросната скаличка се оглеждай за една почти гладка хоризонтална скала като плоча на брега като отдясно (твое дясно) има нещо като плаж с едри камъни и миди.По диагонал на тази скала, в средата на заливчето има отвесна скала в морето. Там дъното по този диагонал се разделя рязко на скала и пясък, като скалата там се пада откъм брега. Що лаврак съм видял там, където никъде другаде! Останалото го оставям на теб. Надявам се кокана да ти е по-широчък, защото там направо ще е клане стига да не духа от запад, че като ходих един път след случката и аз като теб ни лавраци, ни т......ци и тъпия гаден западняк си духаше предателски. Само да ти кажа билетчето за плажа е 4лв, но какво са четири лева за това, което като си помисля и ме заболява в ушите, и в гръдната кост и започват да ме сърбят ластиците на харпуните и перата на плавниците. Хм, направо си е болест, харпунофилия. Надявам се, че съм помогнал поне с малко да те упътя. За второто място тръгваш покрай Перла по пътя откъм Приморско и влизаш в гората по горския път където донякъде е асфалт, после почва страшно.За офроуд коли. Добре, че моята е висока.Та пътчето води точно до Маслен нос, но преди него в гората има една отбивка вдясно точно на брега, която плавно слиза на едно малко плажче.Плажчето се вижда от пътя.Има и паднали дървета там. Не можеш да го объркаш защото е само едно такова плажче. Та там ходят много малко хора защото пътя е много лош и рибата не е много наплашена.Между другото за първото място дава и добър кефал.А на второто, но на сушата има много сърни и зайци като ходихме прибягваха пред колата.Все пак е резерват. Но е забранено да се ловят. Уф, отнесох се пак. Успех и наслука.