Тя темата амен-амен да отиде вече в "геджурата" но аз си мисля, че останаха доста неща ( на пръв поглед дребни), които обаче са от значение за успешната работа на един харпун, пък бил той "купешки" или "правешки" (демек самоделка).
Честно да си кажа, при купените харпуни, благодарение на това, че са минали през доста тестове от именити подводни ловци, като че ли проблемите с недомислиците са по-малко, но когато правим нещо в къщи и си мислим, че топлата вода я откриваме на момента, почти винаги се получават едни ситуации, в които ни идва да си изядем ръкавиците от яд, но лошото е, че те се проявяват, когато вече сме в морето и нямаме кой знае каква възможност за отсраняване на недомислиците.
Не знам дали е пресилено, но аз се опитвам да разсъждавам правейки харпун така, сякаш си правя не играчка с която да си правя удоволствието, а оръжие, с което ще влизам в бой
. Така си е, вярвайте ми.
На първо място, когато манипулираме с нашата "гордост" на сушата, не бива да забравяме, че същото ще го правим и под водата, но с 3 или 5 милиметрови ръкавици, а не с голи ръце.
На второ място, когато се замисли човек за риболова в Черно море, като че ли най-важното е бързото зареждане на харпуна, защото обикновено стадото като тръгне, не чака.
Ето дреболиите, с които съм се сблъсквал, когато съм си правил първите харпуни.
1. Малките по размери кукички и закачки от неръждаема тел, по които трябва да нагласим линията (разбирай въжето което държи стрелата). В хола, под полюлея е лесно, но под водата е решаващо веднъж, след като си преметнал въжето през кукичката, да знаеш че е там, а не да следиш за това непрекъснато.Естетиката в случая не е интересна.
2. Много важно е бързото и лесно манипулиране със спусъка и стрелата. Щракваш я вътре и я забравяш.
3.Тетивата ... Както вече е тръгнало, последните тенденции са тетивата, с която се закачат ластиците на стрелата, да се прави от здраво въженце. До тук добре, но на някой по-умен от мен, му е дошло в главата, че здраво-здраво, но пък трябва да се поставя точно толкова здраво въженце, колкото е необходимо и не повече, защото пък големия диаметър на тетивата води до загуба на полезна мощност при изстрела
После - дали е важно с какъв възел ще закрепим тетивата към ластиците.
Ами според мен е много важно, тъй като тетивата се къса рано или късно. И тя се къса точно, както се къса спирачен маркуч - в най-неподходящия момент. И тогава е важно някъде по харпуна да имаме парченце въженце, което е подготвено, за поставяне на "бойния си пост", като преди това сме се оттървали с едно движение от остатъците на старата (аз лично го правя това със зъби).И това всичко - под вода с три милиметрови ръкавици, като те лашкат вълните.
4.Линията (или въженцето с което е вързана стрелата)... Може би аз съм последния останал, който предпочита да работи с хубаво въже за тая цел, а не с корда с дебелина 1.6 или 2мм. Просто от една страна не можах да свикна с кордите (виноват, г'син старши)
, а от друга кордата предразполага да работим с кримпове и специални клещи за кримпване, а на "бойното поле" обикновено не носим такива. Иначе за мен специално си е удоволствие, вечер-след лова да седна и да си прегледам основно оръжието. Ей така - все има какво да се пипне по него.
5.......
Оооххх, момчета, пак ще продължа но да не е днес, че 4 часа съм бил на 11 градусова вода и сега ме унася малко на сън.
Обещавам и някоя снимка да кача в галерията, в скоро време, че май ви писна да четете само щуротиите ми, без да покажа нищо на снимка. Сорри.
Благодаря за комплимента Тони,но това твоето не е харпун.
....аз имам сто харпуна 
са си цифра от всякъде бе.. 
и тая година сам се заканил да чукна нещо по така !!! 
